Смесена успоредка

Смесена успоредка е дисциплина и уред в гимнастиката. При нея участие взимат само гимнастичките. Уредът е изграден от метална рамка, а самите игрални лостове са от фибростъкло, покрито с дърво. Лостовете на асиметричната успоредка са разположени на различна височина, което позволява на гимнастичките да прескачат от единият лост към другия, изпълняващи сложни движения.

Уредът

Асиметричната успоредка, която се използва в международните състезания трябва да съответства на указанията и спецификациите, посочени в нормите на Международната Федерация по Гимнастика. Няколко компании в света произвеждат смесени успоредки, включително AAI от САЩ, Янсен и Фритсен от Европа и Акромат от Австралия.

Гимнастичките най-често използват само единият лост за показване на уменията си.

Размери на уреда

Височина:

• Висок лост – 250 сантиметра

• Нисък лост – 170 сантиметра

Диаметър на лостовете – 4 сантиметра

Дължина на лостовете – 240 сантиметра

Разстояние по диагонал между двата лоста – 130 – 180 сантиметра (регулируемо в зависимост от височината на състезателката)

Упражнения на смесена успоредка

Революцията

В началото, лостовете на смесената успоредка са били разположени много близо и това затруднява прехода от единия към другия. През петдесетте години упражненията са изключително прости, най-вече въртене и статични елементи като баланс и различни стойки. В края на това десетилетие, гимнастичките започват да изпълняват по-сложни превъртания и самите движения стават доста по-плавни, а разстоянието между лостовете се увеличава и така се правят скокове от единия към другия. В края на шестдесетте и началото на седемдесетте години уредът става регулируем и така всеки треньор може по своя преценка да го настрои според собственото си желание и това на неговият възпитаник. Освен това, самата дебелина на лостовете намалява, което се превръща в голямо улеснение за гимнастичките, които започват да изпълняват завъртания.

Както и при другите уреди в гимнастиката и при смесената успоредка започват да се изпълняват все по-сложни движения. Треньори и състезателки започват да експериментират с включването на елементите от мъжката успоредка, които се адаптират към смесената. През 1972 година, Олга Корбут прави революция в упражненията и неслучайно нейното превъртане-запазена марка остава в историята с името Корбут. Надя Команечи от своя страна прави първото салто, играейки на високия лост, на олимпийските игри през 1976 година. Голямата люлка от мъжката успоредка се превръща в стандартно упражнение и в смесената успоредка.

От средата на осемдесетте години повечето съчетания се базират на залюляването, което налага допълнително увеличаване на разстоянието между лостовете. Това повишава допълнително трудността на елементите, а голяма част от тези, които са използвани през петдесетте години са морално остарели и се правят единствено от децата в началната фаза на обучението им. Някой от тези стари упражнения дори не могат да се изпълнят, поради увеличаването на разстоянието между лостовете. Елитните спортистки започват да правят свои собствени съчетания, които са в рамките на установените насоки от ръководните органи на гимнастиката.

Съчетания на международно ниво

Упражненията върху смесената успоредка трябва да включват:

• Летящ елемент с прескачане от високия към ниския лост и обратно;

• Елемент включващ скок върху единия лост;

• Най-малко два различни задържания и завъртане в близост до лоста;

• Завъртане с преобръщане, без да се отделя гимнастичката от лоста;

• Слизане.

Правила и точкуване

Съдиите отчитат съчетанията на база трудност, точност на изпълнението и включени елементи. Отнемат се точки за грешки, лоша позиция на тялото, падания, паузи, „празни“ залюлявания (без преход към друг елемент), пристъпване при приземяването и други. От 2009 година, падането автоматично води до отнемане на една точка, а докосването на земята при въртене или изпълнение на друг елемент води до отнемане на 0,5.