Сноубординг

Сноубордингът е зимен спорт, в който състезателя (сноубордист) се спуска по заснежени склонове, стъпил върху специална дъска (сноуборд). Използват се специални обувки, които са вдъхновени от скейтбординга, а краката са закопчани към дъската с автомати. Като спорт, той започва да се практикува в САЩ между 60-те и 70-те години на ХХ век от група сърфисти, които не са се задоволявали само с летните емоции, а са искали да практикуват любимия си сърфинг и през зимата. Сноубордингът бързо набира популярност и през 1998 година се присъединява към голямото олимпийско семейство.

История на сноубордингът

През 20-те години на ХХ век, за пръв път започват да се използват дъски от бъчви или обикновен шперплат, които се закрепят за краката с помощта на колани или юздите на конете, за спускане по заснежените хълмове.

Едва през 1965 година, инженер Шърман Поупън изработва играчка за дъщеря си, която наподобява на истински сноуборд, като това са били две прикрепени една за друга ски. Тази играчка става толкова популярна сред приятелите и съучениците на дъщеря му, че той решава да патентова своето изобретение, като го нарича „Snurfer“ и продава около 1 милион от него в следващите десет години. В началото на 1970 година, той дори организира състезание в Мичиган, което привлича любители на неговия „Snurfer “ от цял свят.

В средата на 70-те години, сърфистът Димитрийе Милович създава свой сноуборд, който нарича уинтърстик, черпейки вдъхновение от дъската за сърфинг. След това той пуска статия в списание „Нюзуик“, която описва изобретението му, като целта е то да стане популярно сред младите.

Джейк Бъртън Карпентър е печелил състезания със Snurfer още докато е бил само на 14 години, използва автомати, които да държат краката му към дъската и с това впечатлява голяма част от публиката. До този момент, първообразът на сноуборда не е имал автомати, а само въже на върха, което е помагало да се пази баланса на спортистите.

През 1977 година, Карпентър създава компанията „Бъртън Сноубордс“ в Лондондери, щата Върмонт и използвайки знанията си за Snurfer, той прави първият истински сноуборд. Дъската, използвана за него вече е гъвкава, а автоматите са заети от водните ски. Много малко хора си купуват сноуборд тогава, тъй като се е считало, че цената от 38 долара е прекалено висока. Въпреки това, компанията „Бъртън“ ще се превърне в номер едно в света, за много кратко време. Заслуга за това има най-вече нейният създател. Той се появява на поредното състезание по Snurfer, но иска да използва своя сноуборд. Организаторите отначало са против, но останалите състезатели нямат нищо против и в крайна сметка Джейк Карпентър е допуснат. Печели състезанието и това отваря широко вратите пред неговата компания, която е засипана от поръчки.

Първото Световно първенство по сноубординг се провежда в Сода Спрингс, щата Калифорния. Много често обаче, сноубордистите са принудени да карат не по ски пистите, а по необработени склонове, тъй като не са допускани в зимните центрове. Съществува открита вражда между скиори и сноубордисти и този нов спорт много трудно си пробива път за развитие до 1985 година. След това обаче, изключителната му популярност води до това, че ски центровете трябва да допуснат любителите на спускането със сноуборд, тъй като виждат, че губят изключително голям брой клиенти. До 1990 година, вече почти всички ски курорти разполагат с улеи за спускане, релси и рампи за скачане, които се използват от сноубордистите. Десетилетие по-късно, този екстремен спорт намира все повече почитатели във всички части на света, независимо от възрастта, пола и способностите им.

Видове състезания в сноубординга

Слопстайл – състезателите изпълняват трикове, докато се спускат по писта изпълнена с изкуствени или естествени препятствия, включително кутии, парапети, рампи, релси, по които сноубордистите могат да се плъзгат, да ги прескачат или да отскачат от тях. За да се спечели състезание в слопстайл, трябва да се избере най-трудния маршрут, който да се премине най-гладко и да се направят по възможност повече трикове, тъй като впечатлението, което се оставя у публиката също играе важна роля в крайната оценка.

Биг Еър

По същество, това състезание представлява спускане, скок от специално изградена рампа и приземяване. Съдиите гледат на първо място височината на скока, след това чистотата на приземяването, а също и триковете, които състезателите успяват да направят докато са във въздуха.

Халф – пайп (Улей)

Улеят представлява рампа с формата на тръба (построява се обикновено с наклон), която е разрязана по дължина. Обикновено има дълбочина от 2,5 до 7 метра, като при спускането по нея, сноубордиста трябва да изпълни различни трикове, които зависят от неговия опит и от способностите му.

Фрийрайд

Това състезание е за спускане извън пистите, обикновено от високи планински върхове. Счита се за най-трудната дисциплина в сноубординга, тъй като тук се изисква огромен опит, сила и издръжливост. Целта е да се достигне от началната (върха) до крайната точка (долната част на планината). Обикновено се избират много сложни върхове, които да изпитат способностите на състезателите.

Слалом

Той е подобен на ски слалома. Съществуват три вариант – слалом, гигантски слалом и Супер гигантски слалом. При последния се развиват доста високи скорости, достигащи до 70-80 километра.