Сноукайтинг

Сноукайтинг е зимен спорт, при който се използва хвърчило за тегленето на сноубордистите или скиорите. Спортът е подобен на кайтсърф, но се практикува върху сняг и лед и се кара не сърф, а сноуборд или ски. Сноукайтингът се различава от почти всички алпийски спортове с това, че сноукайтърите могат да се движат както надолу, така и нагоре по склоновете, в зависимост от посоката на вятъра. Подобно на кайтсърфинга, сноукайтингът също може да бъде много опасен за начинаещите и трябва да се подхожда към него внимателно. Този зимен спорт става все по-популярен в страните, в които ските и сноубординга са на почит, като Русия, Канада, Австрия, Норвегия, Централна и Северна Америка, Франция, Швейцария, Исландия и т.н. Много често се използват и по-големи хвърчила, които позволяват да се изминават доста големи разстояния, а ентусиастите развиват и различни дисциплини като свободен стил, Биг Еър (скокове) и скорост.

История

През 60-те години, Дитер Страсила започва да прави експерименти с парапланер и ски, а през 1972 година той усъвършенства системата, като изработва собствен парашут, който има подвижна ябълка, която позволява ротации на тялото на сноукайтъра, без да се заплитат въжетата. През 1982 година, Волф Берингер започва да разработва система с по-къси въжета, като я използва в няколко полярни експедиции, при които пътува на доста големи разстояния именно с помощта на силата на вятъра.

В последствие е създадена и система за управление на парашута, с което спортът започва да става много по-безопасен. Обикновено състезанията в Европа се провеждат в планинските масиви, докато тези в Северна Америка са предимно на заледени езера или заснежени равнини, където се извършват трикове върху парапети и скокове.

През новото хилядолетие се наблюдава огромен скок в развитието на сноукайтинга. Новите видове хвърчила стават все по-лесни за управление, по-мощни и позволяват преминаването на огромни разстояния, което дава възможност на много изследователи на полюсите да ги използват за придвижване вместо снегомобилите и кучешките впрягове.

По-доброто оборудване, практиките за безопасност, ноу хау и квалифицирани инструктори са увеличили желаещите да се занимават със сноукайтинг. С този спорт днес се занимават хора от всички възрасти, като самото каране варира от леки излети по заледените езера до дълги преходи, от фрийстайл трикове до огромни скокове по склоновете на планините.

Има малък сегмент от кайтъри, които участват в състезания за скорост, като тя се засича с GPS устройства. През 2008 година, Джо Левинс от САЩ постигна скорост от 112 километра в час, като неговият сънародник Христофър Круг подобри това постижение през 2009 година, със своите 118 километра.

Техника на пързаляне

Техниката на сноукайтингът е много сходна с тази при сноубордина, но с доста по-голяма трудност. Това се дължи на факта, че ръцете са заети да поддържат баланса на хвърчилото, вместо това на тялото. Самото тяло почти винаги е облегнато назад, за да се противодейства на силата на опъване напред и нагоре, които упражнява хвърчилото.