Счупване на бедрената кост в спорта

Една от не толкова честите, но тежки травми в спорта е счупването на бедрената кост. Позната още като фемур (os femoris), бедрената кост е най-голямата и дълга тръбеста кост в тялото, свързваща подбедрицата с таза. Поради своя размер и здравина, за счупването й е нужна значителна сила, поради което тази травма е характерна за мотоциклетните, автомобилните, екстремните и спортовете, при които са възможни тежки падания или удари.

Какво представлява фрактурата на бедрената кост и какви са причините за нея

Фрактурата на бедрената кост е травматично състояние, при което се нарушава нейната цялост и опорна функция. Съществуват различни класификации на счупванията на бедрената кост според тяхната локализация, механизъм на получаване и фрактурна линия.

Според мястото на счупване се различават:

• Счупвания в горния край - счупвания на шийката и трохантеарната област
• Счупвания на тялото
• Счупвания на долния край

Най-чести от тях са счупванията в областта на бедрената шийка и тези на тялото на бедрената кост, а причината за тях са падания и директни удари в областта на бедрото. В екстремните спортове като парашутизъм, парапланеризъм, паркур и други, при който може да има тежки приземявания от голяма височина, фрактурата на бедрената кост може да бъде съчетана с други фрактури в областта на подбедрицата или тазовата кост. В спортове като велосипедизъм, мотоциклетизъм, скейтборд и подобните на тях, причината за фрактура е най-често тежкото падане върху твърда настилка като асфалт и бетон. В по-леките случаи се получава само фисура на коста или фрактура без разместване на костните фрагменти, а в по-тежките може да е налице множествена (раздробена) фрактура. Предразполагащи фактори за получаването на фрактура на бедрената кост могат да бъдат хормонални проблеми, нарушения в калциево-фосфорната обмяна или липса на вит. D

Симптоми при фрактура на бедрената кост 

При фрактура на бедрената кост спортистите изпитват силна внезапна болка в областта на бедрото. В зависимост от локализацията на фрактурата, болката може да повече в горната или долната или страничната част на бедрото. Понякога болката може да няма точна локализация и да се усеща и в зоната на коляното и подбедрицата. В областта на фрактурата бързо се образува оток и кръвоизлив, като при разместените фрактури крайникът е ротиран на вън и е налице видима деформация. Движенията в повечето случаи са напълно блокирани, а при опит за движение на крайника е налице силна болка и могат да се чуят хрущящи звуци (крепитация). Понякога може да има и изтръпвания или безчувственост на долните части на крака.

Основни симптоми при фрактура на бедрена 

• Силна болка
• Оток
• Кръвонасядане
• Видима деформация - при разместените фрактури
• Скъсяване на крайника
• Невъзможност за движения
• Костни крепитаци

Диагностика при фрактура на бедрената кост

Поставянето на диагнозата е на базата на рентгенографското изследване и клиничните симптоми. Понякога при фисури и не разместени фрактури, може да липсват много от симптомите и травмата да се открие по-късно. В по-тежките случаи, може да се изискат и допълнителни изследвания за отриване на съпътстващи травми.

Лечение при фрактура на бедрената кост 

Лечението се извършва в специализирано лечебно заведение, поради което спортистът трябва да бъде незабавно транспортиран. На място се прави единствено внимателно изтегляне, деротация и шиниране на крайника с цел транспортиране.
В болничното отделение се прави наместване на крайника, последвано най-често от оперативна остеосинтеза (чрез различни пирони, винтове, планки). Единствено при не разместените фрактури може да се приложи временна имобилизация чрез гипс, шина или фиксираща ортеза. След приключване на операцията или процедурата по имобилизация се прави контролна снимка за установяване на коректността на репозиция.
След приключване на стъпките по-фиксиране на бедрената кост, на спортиста се дават помощни  средства (патерици) и може да се продължи с консултации относно физиотерапията и рехабилитацията му.
Важна част от рехабилитацията в началния етап е не натоварването на крайника и избягване на всички дейности провокиращи болка. Упражненията в началото са щадящи, имащи за цел да възстановят нормалния обем на движение и поддържане на мускулатурата. На по-късен етап с намаляването на болката постепенно се преминава към по-сериозно натоварване на мускулите и крайника. Упражненията свързани със съответния спорт и лечебните тренировки се включат в последния етап от възстановяването.