Състезания с гълъби

Състезанията с гълъби е спорт, в който участват специално обучени птици, които след освобождаване от клетките им се завръщат по домовете си. Маршрутът им е внимателно определен и се измерва времето и скоростта на гълъбите, които определят победителите.

Състезанията изискват специална порода гълъби, които се отглеждат специално заради този спорт – състезателен пощенски гълъб. Дистанциите, могат да варират от 100 до 1000 километра.

Победителят в състезанията с гълъби е птицата, която постигне най-висока скорост, изчислена по метода на съотношението между разстоянието и времето за преминаването му. В днешните състезания все повече се налага използването на специални пръстени, които показват времето на полета на гълъба.

Няма категорични доказателства за началото на спорта, но пикът на популярността му е през 19-век, най-вече в Белгия. В тази страна има много любители на гълъбите и постепенно се започва да се развиват породи, които могат да летят бързо и притежават голяма издръжливост. Породата се нарича Voyageur (Пътник). През 20-ти век популярността на състезанията с гълъби започва да намалява, поради остаряването на собствениците на гълъби и нежеланието на следващите поколения да се занимават с птиците, високите разходи на живот и като цяло липсата на обществен интерес.

Тренировки за гълъбите

Гълъбите се отглеждат на тавански помещения или в специално изградени клетки. Това е и финалната точка, до която достигат гълъбите при състезанията. На около 22 до 28 дни, малките гълъби се носят в специалните за тях боксове и започват да се хранят. Те свикват със клетките си и ги приемат като дом. Постепенно гълъбчетата започват да излизат навън и разглеждат околностите на къщата. Когато станат на 6-7 седмици, птиците започват да летят в кръг около тавана, на който живеят и така мускулите им все повече укрепват и скоростта на летене се увеличава. Увереността на гълъбите расте и те започват да летят на все по-големи разстояния, опознавайки околността.

При състезанията обикновено се вземат гълъби, които имат яйца или са двойка. Гълъбите са моногамни и създават двойки за цял живот. Когато единият гълъб умре, много често другия се самоубива, блъскайки се с голяма скорост в някаква сграда или друга конструкция. Тази привързаност на гълъбите се използва при състезателните птици, като единият представител на двойката остава в клетката, а другия се взема на стартовата точка. При започването на състезанието се получава стремеж към по-бързо достигане до партньора и скоростта на летене е доста висока.

Напредъкът на технологиите дори доведе до мини GPS система за гълъби, което позволява на собствениците им да следят траекторията на полета им, скоростта и други показатели.

Рисковете

Поради големите разстояния, на които се провеждат състезанията с гълъби, съществуват редица рискове за птиците. Основният от тях е нападение от хищни птици, най-вече ястреби и соколи. Други опасности грозящи състезателите са електрическите стълбове и жици и телевизионните антени.

Смята се, че състезателните гълъби разчитат на магнитното поле на земята, за да намерят пътя към дома. Доказателство за това е преминаването на гълъбите в близост то телевизионни кули, където има силно магнитно излъчване и загубата им на ориентация. Птиците рязко сменят посоката си и започват да се лутат до момента, в който излязат от обсега на радио вълните, след което отново поемат в правилната посока.  

Още по темата:

• Състезания с хрътки
• Състезания с камили
• Камбала
• Надбягвания с кучешки впрягове Идитарод