Теглене на въже

Теглене на въже е спорт, който директно изправя два отбора един срещу друг, в изпитание на тяхната сила.

Произходът на този силов спорт не е уточнен от гледна точка на година на възникване, но със сигурност той се е практикувал в кралските дворове в древен Египет и Китай, като легендата гласи, че това е борба между луната и слънцето, между светлината и тъмнината. Тегленето на въже става популярно в Стария континент първо във Великобритания през ХVІ век, като основна заслуга за това има лорд Елиът Симпсън.

Според Книгата на династията Тан, тегленето на въже се е използвало за военно обучение. Тогава нещата са били доста сериозни, тъй като се използвали въжета с дължина около 170 метра, като състезанието е било между отбори, състоящи се от по 500 човека. Всеки тим има барабанисти, които да насърчават участниците и да им задават ритъм на тегленето.

Открити са археологически доказателства, че тегленето на въже е било популярно и в Индия през ХІІ век след новата ера. Като цяло, този спорт произхожда от древните церемонии и ритуали. Знае се, че и в Египет, Мианмар и Гвинея също се е практикувало тегленето на въже, а световноизвестният Дворец на слънцето в Конарк има каменен релеф, който ясно показва процесът на играта.

В Западна Европа се носят легенди за германските и викингските племена, които са дърпали животински кожи, като двата отбора са били разделени от яма с горящ в нея огън, като всичко това е изпитание за тяхната мощ и издръжливост, преди да се впуснат в битките.

През ХVІІ век, тегленето на въже става изключително популярно, като издърпване на въжета е било ежедневно тяхно занимание, когато са регулирали платната на корабите. Постепенно този спорт се превръща в традиция и се организират състезания между отделните екипажи на корабите, които са били акостирали в пристанищата.

Индианците Мохаве пък са използвали тегленето на въже, като по-мирен начин за решаване на споровете.

Официални правила в теглене на въже

Сили в този спорт мерят два отбора, от по 8 човека всека. Общата маса на състезателите не трябва да надвишава максимално допустимата за всяка категория. Въжето е с приблизителна обиколка от 11 сантиметра и неговата среда е маркирана (тази маркировка се намира в началото над следната линия на полето). Има и маркировки от двете страни, които са на по 4 метра от централната маркировка. На земята има две линии, които показват къде трябва да застанат първите състезатели от двата отбора. При започването на дърпането, целта е маркировката на въжето, която е близо до първите състезатели да премине през централната линия, т.е. всеки отбор трябва да се стреми да издърпа другия 4 метра. За нарушение на правилата се приема сядането на някой от състезателите или падането му.

По време на тегленето е забранено свалянето на някой от лактите под нивото на коленете, като това се нарича „заключване“ и също се отчита като фаул. Линията на въжето трябва да минава под мишниците, а прегвърлянето на въжето над рамо не е допустимо. Това са официалните правила на големите състезания като Световното първенство и националните шампионати. В малките и неформалните състезания, правилата се тълкуват произволно и дори се създават нови за самата надпревара.

В някой състезания, вместо централна линия се използва ров с вода или кал, като падането в него води до елиминиране на отбора. Така състезанието става много по-атрактивно и забавно за публиката и за самите участници.

Теглене на въже като спорт

В много страни по света има официални клубове по теглене на въже, като право на участие имат както мъжете, така и жените.

Този спорт е бил част от олимпийската програма от 1900 до 1920 година, но след това са извадени от нея. Световните първенства се провеждат на всеки 2 години.

Рискове от травми

Тегленето на въже може да доведе до някой доста сериозни травми, като паданията и разтеженията на сухожилията са най-безобидните от тях. Някой от по-сериозните контузии са счупване на пръст, на ръка и дори ампутация на ръката в някой случаи (ако въжето е било увито около китката на ръката). Професионалните състезатели са запознати с възможните рискове и ги избягват, но в аматьорските битки, напрежението и голямото натоварване, в комбинация с еластично въже, водят до чести травми.