Тенис

Тенисът е един от най-популярните видове спортове, като играе между двама (индивидуално) или четирима (двойки) тенисисти. Всеки играч използва ракета, с която се удря гумена топка, покрита с филц, като целта е тя да бъде изпратена в полето на противника над мрежа, която разделя полето (корта), без другия тенисист да успее да я върне обратно. Тенисът е олимпийски спорт и може да се практикува от хора в различни възрасти, включително и от инвалиди.

Съвременният тенис произлиза от Бирмингам, Великобритания, като в края на 19 век започва да се играе на тревни кортове. Правилата му не са се променили от 1890 година до сега. Разбира се има две изключения:

• През 1908 е записано, че при сервиз единият крак задължително трябва да бъде на земята, като преди това правилото не е съществувало

• През 70-те години на ХХ век се въвежда и тайбрека, за решаване на сетовете.

След въвеждането на технологията „Ястребово око“, играчите имат право да оспорят решение на съдията, който е решил, че топката е попаднала извън полето или обратното. Тази технология показва точното място на падане на топката до милиметри, чрез компютъризирана графика.

Както споменахме, тенисът е изключително популярен спорт, като най-много зрители събират четирите турнира от Големия шлем (наречени Мастърс). Това са Откритото първенство на Австралия, където се играе на твърди кортове (сини); Ролан Гарос във Франция (клей); Уимбълдън в Англия (трева); Откритото първенство на САЩ (сини кортове).

Тенис корт

Тенисът се играе в правоъгълно равно поле, наречено корт, който както споменахме може да бъде покрит с трева, клей, бетон / асфалт или с килим (на закрито). Дължината на корта е 23,77 метра, а широчината му е 8,23 метра за мачовете на сингъл и 10,97 метра за срещите на двойки. Около са кортът задължително трябва да има празно пространство, за да могат тенисистите да успяват да догонят изпратена встрани топка. Мрежата разделя корта на две равни части, като тя е висока 1,07 метра при поддържащите я колчета и 0,914 метра в центъра.

Точкуване

Мач

Победителите в мачовете се определят в 2 от 3 или в 3 от 5 сета. По-слабите играчи предпочитат турнири, в които се използва първата система, докато професионалните почти винаги участват в състезания, използващи втората система. Четирите турнира от Големия шлем са именно с втората система, като това е при мачовете на мъжете. В женския тенис мачовете винаги са в 2 от три сета. Сетовете се състоят от геймове, а те пък от своя страна са съставени от точки.

В турнирите, добре позната е фразата изричана от реферите: „Гейм, сет, мач“, с което се указва победителят от срещата.

Сет

Той се състои от поредица от геймове, като за да се спечели един сет, единият от играчите трябва да спечели минимум 6 гейма, но задължително с два повече от другия. При резултат 5:5 се играят два допълнителни сета и ако резултатът стане 7:5, тогава сета приключва, но има вариант да се заваръши 6:6, като тогава се играе допълнителен гейм, който е наречен тайбрек и отброяването на точките е по-различно.

Гейм

Състои се от поредица от точки, като те са съответно 15, 30 и 40, след което играчът печели гейма. При 40:40 се получава ситуация, наречена „дьос“, което означава, че се играе до две точки преднина на единия от тенисистите. При спечелване на една точка, се получава адвантидж или предимство за направилия точката, а ако другия изравни се стига отново до дьос. При вземане на още една точка след адвантиджът, тогава играча печели гейма. След всяка точка, съдията обявява резултата. Например, 15 : 30 или 15 : 0. След края на мачът, реферът посочва победителя и резултата, с който той е спечелил срещата.

В тенисът съществуват термините гейм пойнт, сет пойнт и мач пойнт, което означава, че на единият от играчите му е необходима само една точка, за да спечели гейм, сет или мач.

Повърхност на кортовете

Клей

Примери за клей са червената глина на Ролан Гарос и зелената на Хар-Тру в САЩ. Днес обаче много малко от червените кортове са направени от естествена глина, като повечето кортове са от пресовани натрошени тухли. Този тип повърхност е по-бавна и придава доста силно въртене на топката, която отскача направо по зададената посока.

Твърди сини кортове

Обикновено са направени от акрил, който покрива асфалт или бетон. Твърдите кортове са много бързи и топката отскача направо, без отклонения и въртене.

Трева

Обикновено също са бързи, но отскачането на топката е доста хаотично. Все повече от тревните кортове използват нов тип трева, която е по-издръжлива на износване и топката отскача по-високо от сортовете използвани в миналото.

Килим

Използва се само в турнирите на закрито, като отскачането може да бъде дори по-високо от това на твърдите кортове. Не се използва в големи турнири на ATP и WTA от 2009 година.

Дърво

Тази повърхност е била изключително популярна от 1880 година до първите 50 години на миналия век. Вече няма професионален турнир, който да се играе на такава настилка, но все още има аматьорски като Ротердам Оупън и Сюд дьо Франс Оупън, в които се използва дървото, което е с акрил върху него.

Удари в тениса

Сервиз

Това е началният удар в тениса. При него, топката се хвърля във въздуха, обикновено около върха на траекторията на ракетата. Той се изпълнява по диагонал на корта, като не трябва да докосва мрежата и трябва да попадне в зоната зад мрежата. Сервизът може да бъде изпълнен по различни начини, като топката може да е „плоска“ или въртелива. Много играчи използват силата на сервиза си, за да печелят директни точки, които се наричат „Ас“.

Форхенд

Това е удар, който играчите с дясна ръка започват от дясната страна на тялото си, като след срещата на ракетата с топката, ръката продължава наляво, а за играчите с лява ръка важи обратната дирекция. Това е може би най-използваният удар в тениса, като той може да се прави с едната или с двете ръце.

Бекхенд

Играчите с дясна ръка ги изпълняват от лявата страна на тялото си, като обикновено е по-трудният за овладяване удар, в сравнение с форхенда. Отново може да се изпълнява с една или две ръце, но по-голямата част от играчите предпочитат бекхенда с две ръце, защото така имат по-голям контрол над топката.

Други видове удари в тениса

Воле – това е удар, който се изпълнява обикновено в близост до мрежата, още преди топката да е паднала в полето на изпълняващият го играч. То не се прави със голям замах, а по-скоро с подлагане на ракетата.

Лоб – това е прехвърлящ удар, който е често използван, когато съперника е близо до мрежата. Много труден за връщане удар.

Смаш над главата – изключително силен удар, който се получава при връщане на висока топка от противника. Връщането му е почти невъзможно.

Падащ лист – много популярен къс удар, който се използва, когато противника е далеч от мрежата, например при гонене на дълга топка. Ударът е скосен, което придава силно въртеливо движение на топката, която при падането си отскача съвсем леко и дори не продължава движението си напред, а се връща назад към мрежата. За да се върне такъв удар се изисква много голяма бързина и спринтьорски възможности.