Тестове за хидратиране в спорта

Практиката за тестването на хидратирането при спортистите се въвежда преди десетилетия в развитите страни, а в последните години, с напредването на технологиите, вече е възможно да се открият и най-малките признаци на дехидратация. Обезводняването може да повлияе на редица физиологични функции в тялото, свързани с ефективността и здравето, именно и това налага да се правят тези тестове за хидратиране в спорта. За лекарите на отборите е важно да разбират методите за изпитване, както и как те могат да бъдат компрометирани в отделни ситуации.

При тренировки в по-горещите или влажни дни на годината, или в отоплени зали, в комбинация с фактори като фитнес ниво и метаболизъм, може да се повиши телесната температура и да се увеличи изпотяването. Потта не съдържа само вода, но и електролити, които са важни за оптималната работа на човешкото тяло. Загубата на тези важни молекули може не само да има неблагоприятен ефект върху спортното представяне, но и върху общото здравословно състояние, затова е полезно да се правят такива тестове за хидратирането, за да се засичат промените.

В този материал ще обобщя 3-те основни метода, които се използват за тестването на спортистите, както и най-честите проблеми, свързани с тези тестове. Важно е да се отбележи, че няма 1 метод, който да е подходящ за измерване на хидратацията на всички спортисти, във всички възможни сценарии, затова лекарите на отборите е добре да избират „най-добрия“ за конкретния случай.

Какво представлява тестването за хидратираността на спортистите?

Това е един протокол за определяне на баланса на телесните течности. Ако резултатите са нормални, това ще позволи на спортистите да покажат пълния си капацитет. Най-често използваните изследвания за установяване на водния баланс, които се правят са следните:

• Промени в телесното тегло

• Биоелектричен импеданс анализ

• Специфично тегло на урината

• Индекси на урината

• Индекси на кръвта

Въпреки, че съществуват множество методи за оценка на хидратираността на спортистите, всеки от тях има различни нива на надеждност и практичност.

Как се измерва хидратацията?

Специфично тегло на урината (СТУ)

СТУ представлява плътността на взетата проба от урина на спортиста, в сравнение с плътността на водата. Плътността на пробата се определя от нейния осмоларитет, както и от концентрацията на редица молекули като урея, протеин и глюкоза. Съществуват 3 основни метода за тестване на специфичното тегло на урината:

• Хидрометрия – Плътността на пробата може да бъде тествана с помощта на стъклен поплавък. Този метод се счита за не особено точен и непрактичен, поради необходимостта от ежедневно калибриране, голяма проба на урината, а също и защото много се влияе от температурата.

• Рефрактометрия – Тук се използва светлина, която преминава през пробата и се измерва пречупването на лъча. За разлика от хидрометрията, тук се изисква по-малко проба от урината и температурата не влияе, което прави метода по-практичен и евтин вариант за измерване на хидратацията.

• Реактивни ленти – Те предлагат много по-прост подход от рефрактометрията и хидрометрията. Лентите реагират на количеството водородни йони, освободени в пробата, което в крайна сметка влияе на рН и се открива от индикатора бром тимол синьо, който се съдържа в лентата. Тъй като рН намалява (индикация за увеличаване на водородните йони), лентата променя цвета си на по-жълто-зелено. След това, оцветяването се сравнява с мострения комплект, за да се оцени нивото на обезводняване.

Биоелектричен импеданс анализ (БИА)

Тестването чрез анализ на биоелектричния импеданс може да бъде по няколко начина, включително:

• Едночестотен анализ

• Многочестотен анализ

• Биоелектрическа спектроскопия

• Сегментен анализ

• Локализиран анализ на биоелектричния импеданс

• Векторен анализ на биоелектричния импеданс

Едночестотният анализ на биоелектричния импеданс е най-често използвания от тях, защото е относително евтин, уредът за измерването му е лесен за пренасяне и макар и критикуван заради по-ниската му точност, той дава задоволителни резултати при оценяването на общата хидратираност при атлетите.

Как се прилага? През тялото се пуска променлив ток (50кХц) и се измерва съпротивлението. Съществуват няколко начина да се направи това, например с електроди върху китките и глезените. Някои устройства директно показват общите запаси на вода в тялото, докато други осигуряват сурови данни и по специални формули докторите могат да изчислят водния баланс на спортиста.

Точността на резултатите могат да бъдат повлияни от редица фактори, като например:

• Храни, безалкохолни и алкохолни напитки, затова се препоръчва тестваният атлет да не е консумирал нищо поне 8 часа

• Правилно калибриране на уреда

• Положение на електродите – те трябва първо да се почистят със спирт и да има минимум 5 сантиметра между самите електроди

• Физически упражнения – атлетът не трябва да е тренирал минимум 8 часа преди теста

• Ръстът и теглото на атлета трябва да са точно зададени с точност съответно до 5 милиметра и 100 грама

Бъдещите изследвания в сферата на тестването на хидратацията

Бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху определянето дали настоящите методи могат да бъдат усъвършенствани, така че да осигурят още по-валидно и надеждно измерване, а също така и да решат следните проблеми:

• Ефектите от бързото пиене на вода веднага след тренировка, тъй като използвания метод за измерване на чистото покачено тегло не е приемлив, защото не може да проследи заместването на екстрацелуларните и вътреклетъчните части на тялото. Тук е мястото, където измерванията на параметрите на кръвта и урината могат да изиграят важна роля в определянето на състоянието на спортиста преди и след тренировка.

• Индекси като количествата на калий, натрий и протеини могат да бъдат подходящи като тестове за хидратираността, но понастоящем не съществуват методи, които да са прости, бързи и най-вече евтини.

Заключение

Тестването на хидратацията е много важна част от подготовката на всички атлети и може да предотврати много здравословни проблеми, контузии или понижаване на представянето им и спортните резултати. Има доста методи за изследването, които са валидни, но много променливи могат да внесат объркване и да повлияят на резултатите и трябва да бъдат разгледани. Методът, който трябва да бъде избран ще зависи от редица фактори, като налични ресурси и време за тестването. Необходими са и бъдещи допълнителни изследвания, дали уринарните и кръвните индекси могат да се използват за тестване на хидратирането практически.

Спортната наука се развива с бързи темпове, така че и тези тестове ще бъдат усъвършенствани в близките години, ще станат по-лесни и по-евтини и до тях няма да имат достъп само елитните клубове, а това е много важно за здравето на спортистите, без значение дали те са професионалисти или аматьори.