Топ 10 на най-абсурдните спортни измами на всички времена

Когато говорим за света на спорта, в него всеки търси начини да получи конкурентно предимство. Обикновено това са наглед дребни неща, като например моментът, в който Джейсън Кид „случайно“ разлива вода на баскетболното игрище, което налага прекъсването на мача на неговия отбор, за да може да бъде подсушен пода, в момент, в който вече са изразходени всички технически прекъсвания, или пък слагането на малко катран върху топката за бейзбол от страна на питчъра, за да има той по-добър захват.

Разбира се, някои от спортистите преминават всички граници, когато се стремят към върховете и когато техните измами „лъснат“, те изглеждат в очите на целия свят не като победители, а като пълни загубеняци.

№10 Борис Онищенко

Може да не сте чували за този атлет, но той е част от олимпийския отбор по фехтовка на СССР през 1976 година. Той е вманиачен да спечели златен медал, след като през 1972 година остава на второто място.

Конкурентите на Борис забелязват, че всеки път когато се изправят срещу него, той печели точки, при видима липса на контакт. Дали е бил прекалено бърз, за да може окото да види контакта? Разбира се, че не. Руснакът модифицира своята рапира, поставяйки й електронен спусък, с който всеки път когато реши да отбележи точка, той просто го натиска и неговият резултат набъбва. В крайна сметка той е разкрит, след като започва да злоупотребява със спусъка, когато вижда, че губи срещата. Дисквалифициран е и това води до загуба на доверие в руските спортисти, след този инцидент.

№9 Дейвид Робъртсън

Голфът е най-аристократичният спорт в света, тъй като в него има един неписан кодекс за чест и джентълменска етика. Всеки състезател сам пише своя резултат и никой не си помисля да мами своите конкуренти. Или почти никой... Изключение е Дейвид Робъртсън, който се възползва от моментите, в които никой не го наблюдава, за да премести топката си на по-удобна позиция.

По време на квалификационния турнир за Откритото първенство на САЩ, шотландският голфър мести значително своя маркер на попадналата в тревата топка, за да си даде по-голям шанс при следващият удар да я прати в грийна. В това състезание той постъпва неспортсменско цели 5 пъти, но в крайна измамата му е разкрита на 14-тата дупка и той бива дисквалифициран.

№8 Дани Алмонт

През 2001 година, Америка е „пометена“ от младата бейзболна сензация Дани Алмонт. Той е питчър от Ню Йорк, а хвърляните от него топки са неуловими от батърите. Само за едно лято, той се превръща в звездата на Световните серии на младежката лига и всички спортни новини в САЩ започват с неговите постижения.

Постепенно покрай него започват да витаят съмнения и много скоро се разбира, че той не е на 12 години, колкото са играчите в тази възрастова група, а на 14. Така спират да го смятат за такъв талант, тъй като е логично при децата 2 години разлика да донесат значително предимство – особено от страна на физическата сила. След като преминава за кратко при професионалистите, за всички става ясно, че той не е чак толкова добър, дори не е и на средното ниво на повечето питчъри. Явно, именно това, че е бил по-голям от останалите момчета му е донесло мига слава.

№7 Диего Марадона

Едва ли има човек, който да не знае кой е дон Диего. Вече дълги години, той продължава да е смятан, ако не за номер едно, то поне за част от Топ 3 на най-добрите футболисти в историята.

Въпреки множеството скандали, в които се замесва, Марадона е най-известен със своя гол на Световното първенство през 1986 година, с който Аржентина отстранява на полуфинала Англия и в крайна сметка печели титлата. Проблемът обаче е, че голът е вкаран не с глава, както на пръв поглед се вижда, а с ръка. Вместо Марадона да бъде декориран с червен картон и да бъде изгонен, неговият гол е зачетен, а след срещата той дори отрича да е играл с ръка. След като излизат записите от срещата и ясно се вижда, че той удря топката с юмрук, Диего казва, че щом съдии, публика и противници не са видели това, значи голът е отбелязан с „Божията ръка“.

№6 Силвестър Кармуш

Изглежда, че е ужасно трудно да се мами в конните състезания, като се има в предвид, че животните не знаят какво означава измама. Това обаче не се отнася за техните жокеи. Кармуш прави нещо невиждано до този момент, като той се възползва от създадения от копитата на конете облак прах, преминава една дължина на хиподрума, след което се появява чак в последната обиколка и печели с 24 дължини пред останалите. Той се скрива в средата на пистата изчаква определено време и се появява от другата страна. Учудването на всички е, че единствено неговият кон не е изпотен и диша прекалено леко, докато другите животни видимо са изморени. Обвиняват го в измама, но той отрича и от този момент нататък започват да го наричат „Призрачният ездач“.

№5 Фред Лорц

Може би е пресилено, но най-вероятно Силвестър Кармуш е бил голям почитател на Фред Лорц, тъй като Лорц е сред най-класическите примери за опит за измама в маратонско състезание. Той изчезва по средата на състезанието и се появява малко преди финалната права, за да претендира за победата. Изиграва цяла клоунада в опита си да убеди всички в своята правота и за малко да успее.

Състезанието е част от олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 година. За този маратон Лорц се класира след като печели квалификация на 5 мили (по това време квотите се дават доста лесно). По принцип Фред работи като зидар и не е особено опитен бегач. Той обаче решава да се прибере от игрите със златния медал от маратона, но по втория начин. Той бяга до 15-тия километър, след което се качва в кола и с нея достига в близост до финала. Най-куриозното в случая е, че Лорц дори не се опитва да бъде дискретен, а напротив, той маха от колата на останалите състезатели, когато преминава покрай тях.

Въпреки, че финишира първи, Фред Лорц не получава олимпийското злато, след като всички състезатели са споделили, че са го видели да пътува до финала с кола. След като разбира, че номерът му няма да мине, „победителят“ заявява, че той просто се е пошегувал.

№4 Доналд Кроухурст

Той се надява да спечели околосветско състезание с лодки, чрез измама... Включва се в надпреварата, но големите океански вълни го плашат и той си мисли, че ако продължи може да се удави. Решава да спре в Южна Америка и да създаде магазин, като по радио той постоянно съобщава своите координати на организаторите и в един момент се оказва, че е прекалил и е излязъл на второто място. Знаейки, че той реално не се състезава, решава да приключи всичко и да се прибере, тъй като в действителност е много назад от всички състезатели. След като са минали 3 месеца от надпреварата, по радиото му съобщават, че лодката на Найджъл Тетли, зад която би трябвало да се намира, е потънала и той е с най-големи шансове за победа. Ужасен от новината, а и от факта, че скоро измамата му ще бъде разкрита, Кроухурст се хвърля от борда на своята лодка и тялото му е открито след 12 дни.

№3 Али Диа

Представете си, че сте играли футбол само на улицата и изведнъж, само за една нощ вие вече сте част от отбор от Висшата лига на Англия. Али Диа превръща своята фантазия в реалност, когато от аматьорския футбол, той директно „скача“ при професионалистите. Аматьорски ли казах? Не, това е обида за футболистите аматьори в цял свят. Когато Диа участва за пръв и последен път в мач на своя Саутхемптън, той е комично слаб, което кара мениджърът Греъм Сунес да преосмисли този трансфер и да освободи играча.

Но как всъщност се стига до подписа с 30-годишният тогава Али Диа, който до този момент има мачове за отбори от долните дивизии на Франция и веднъж минава проби в Англия, като за всички отбори, в които се е подвизавал има по максимум 6 мача, а дори в голямата си част се задържа за не повече от 1 мач? Много лесно... с лъжа. Той и един негов приятел съставят схема, като вторият се обажда в офиса на Саутхемптън и се представя за легендата и настоящ носител на Златната топка Джордж Уеа. Той заявява, че неговият братовчед Али Диа е изключителен талант и според него ще стане звезда от световен мащаб, тъй като освен всичко друго, притежава и изключителна физика, за толкова млад състезател (разбира се, никой не знае, че „братовчедът“ е на 30, а не на 20 години). Хората от Саутхемптън искат да видят играча и още при появата му на тренировъчната база на клуба, Греъм Сунес е впечатлен от физическите данни на Диа и след като го пуска в тренировъчната игра и го вижда да отбелязва 2 гола, той веднага подписва договор с него. Само след 2 тренировки, сенегалецът получава своите звездни 43 минути. Той се появява на терена в мач срещу Лийдс Юнайтед и дори е близо до реализирането на попадение, но като цяло представянето му е повече от комично. Джордж Уеа научава, че неговия „братовчед“ е участвал в своя първи мач и остава изключително учуден от този факт, тъй като той дори не познава този играч. Веднага се свързва с Греъм Сунес и му обяснява, че не знае да има такъв роднина и никога не е звънял в клуба, за да го предложи. Още в следващият момент, договорът на Диа е прекратен.

№2 Дора Ратйен

Говорейки за атлети, които не са това, за което се представят, ето и олимпийският състезател Дора Ратйен. Тя бе състезател по висок скок от Германия, участвала на игрите през 1936 година и имаща за задача да покаже колко велика е арийската раса. Остава на четвърто място, но 2 години по-късно записва нов световен рекорд. Нейното постижение обаче не остава за дълго на върха, защото е свалено от класирането по много драматични причини. Не, не е заради използването на пружини в обувките. Нещата са много по-различни. След едно кръвно изследване, в нейното ДНК е открит Y хормон, а той е наличен само при мъжете. Преди това всички смятат, че физическите й данни най-вероятно се дължат на хормоните и стероидите, които приемат всички германски атлети, за да успеят да покажат колко велики са арийците, следвайки програмата на Хитлер.

Всъщност, Дора се казва Хорст. Майка му иска да има момиче, но когато се ражда момче, тя го записва с името Дора и така детето живее под женско име дълго време, преди то да бъде променено. Нацистите обаче се възползват от тази „грешка“ и решават, че това е добър начин да спечелят медал, тъй като не са били убедени в качествата на своите състезателки във високия скок. Хорст обаче е победен от жени и то от цели 3, като не успява да се качи на почетната стълбица на Олимпиадата.

След като е бил разкрит, той заявява, че е бил принуден да го направи и не е имал друг избор, но съжалява, че рекордното му постижение не е било зачетено. Може би измамата му все пак не е била само по принуда!?!

№1 Испанският параолимпийски национален отбор

Най-голямата измама в света на спорта е испанският параолимпийски отбор от 2000 година, който е съставен само от... напълно здрави състезатели. Нито един от тях няма здравословен проблем, който да го причисли към параолимпийците.

Играч от баскетболния отбор на Испания по-късно признава за тази измама и това е причината баскетбола за хора с ментални увреждания да бъде изхвърлен от параолимпийската програма, а на негово място да бъде включен баскетбол с инвалидни колички.