Топ 10 на най-великите шосейни колоездачи на всички времена

Винаги, когато започнем да правим някаква класация за най-великите в даден спорт, на първо място изникват критериите. И в колоезденето няма да бъде по-различно, защото има майстори в спринтовете, в планинските изкачвания, има местни любимци, има шампиони от най-тежките надпревари и е очевидно, че при толкова различни умения, сравнението става доста сложна задача.

За да опростим малко нещата, просто ще насочим вниманието си към успехите на колоездачите в Гран Туровете, а по-малко ще поставим акцент върху останалите състезания. Това ще ощети звезди на велосипедния спорт като Марк Кавендиш и Марио Чиполини, които са отлични в своите дисциплини, но понеже общите им способности да се състезават в състезания с по-големи изкачвания са по-слаби като показатели, това ще ги нареди по-назад в класирането.

По-надолу в класацията ще видите някои от най-всестранно развитите колоездачи, които са изкачвали едни от най-стръмните етапи на състезанията в Европа и са били най-бързи на финалните спринтове. Те са записали имената си със златни букви в колоезденето.

Топ 10 на най-великите шосейни колоездачи на всички времена

№10 Алберто Контадор

Той е един от шестимата, които са печелили всеки от трите Гран Тура. Контадор влиза в „дупката“ оставена от Ланс Армстронг. Той остава и на точка от защитата си на тези титли, но както и при Армстронг, бива наказан за употреба на забранени вещества, с което са му отнети 2 от победите на Гран Тура. Въпреки това, феновете никога няма да забравят неговия „танц“ по най-трудните изкачвания в Европа.

№9 Шон Кели

Успехите на Кели в Класическите велосъстезания никога не се прехвърлиха и в Гран Туровете, но ирландецът направи достатъчно, за да достигне до деветото място в нашата класация. Той постига 10 победи в Класически състезания като Париж-Ница (7 победи – рекорд, който никой не успява да свали), а също е и първият носител на Световната купа в колоезденето. Макар да няма много обличания на жълтата и на розовата фланелка, Кели печели общата квалификация на Вуелта де Еспаня и четири пъти печели точки в Тур дьо Франс. Макар да е толкова назад в класацията, през 80-те години на миналия век, всеки който се е състезавал срещу него е заявявал, че той е един истински звяр с неизчерпаем запас от енергия.

№8 Джино Бартали

Той е трикратен победител в Джиро и двукратен в Тур дьо Франс. Можем само да гадаем колко още победи щеше да има в актива си, ако не си бе съперничил с друга легенда, а именно Фаусто Копи или ако не бе прекъснал преждевременно кариерата си, заради избухването на Втората Световна Война. Въпреки това, наред с големите Турове, Бартали печели още 24 Класики и още 4 етапни победи в други състезания. Двете му победи в Тур дьо Франс са с разлика от 10 години, като Джино се счита за един от най-добрите състезатели катерачи. Той държи един от рекордите в този компонент, като има спечелени 6 последователни победи в изкачванията на Джирото.

№7 Марио Чиполини

Чипо, както го наричат популярните вело медии е като учебник, що се отнася до способностите му в спринтирането. Постига 191 шампионски победи в кариерата си, която продължава от 1989 до 2005 година. Не случайно е известен като „Цар лъв“ или „Супер Марио“, през 2008 година се връща на шосето за едно последно състезание в Калифорния, където завършва трети в етап 2.

През 2010 година Чиполини започва да произвежда своя марка състезателни велосипеди и италианския отбор ISD-NERI използва именно тях в редица турове.

№6 Ланс Армстронг

Да, всички ще кажете, че голяма част от успехите му се дължат на допинга и може би ще сте прави, но пък не можем да пренебрегнем едно от най-изявените имена в колоезденето. Ако не бяха тези скандали, Армстронг със сигурност щеше да е в челната четворка. Все пак Ланс има 7 поредни победи в Тур дьо Франс. Все още е интересно, защо той се е фокусирал само върху това състезание и не е участвал в останалите 2 големи тура. Може би му е харесвало как му стои жълтата фланелка (това в кръга на шегата), като той я е обличал повече от всеки друг състезател в историята. Битките му с Ян Улрих със сигурност са едни от най-великите моменти в колоезденето. Може и да е лишен от титлите му, но всички бяхме приковани пред екраните, когато Ланс Армстронг участваше в Обиколката на Франция.

№5 Мигел Индураин

Той също е от имената, свързвани с употребата на допинг за повишаване на издръжливостта. Индураин навлиза в колоезденето във времената, в които използването на стимуланти става нещо обичайно за този спорт. И все пак Мигел печели 5 титли на Тур дьо Франс и 2 на Джиро Д`Италия. Въпреки, че не е побеждавал във Вуелтата, още на 20 години той е бил водач в класирането почти до последните етапи и само липсата на опит не са му дали шанс за победа в генералното класиране.

Освен тези трофеи, Индураин е Световен шампион от 1995 година, а на Олимпийските игри в Атланта е златен медалист в бягането по часовник. В този период, той доминира над всички в продължение на 5 години.

№4 Жак Анкетил

Той бе първият, който записа 5 победи на Тур дьо Франс, а самоувереността му граничеше с тази на Мохамед Али и Майкъл Джордан. През 1961 година, преди старта на Обиколката на Франция, Анкетил прогнозира, че ще спечели надпреварата и ще е водач във всичките 23 етапа. И като един колоездачен Нострадамус, сбъдва прогнозата си. В допълнение към успехите в Тура, Жак печели по 5 пъти състезанията Париж-Ница и Бордо-Париж. Твърденията, че използва допинг са неизменна част от кариерата му, но в този период малко състезатели могат да заявят с ръка на сърцето, че са били „чисти“.

№3 Фаусто Копи

Неговата кариера е изпълнена с въпроса „Ами ако...?“. Може би, редица събития са попречили на Копи да бъде под номер 1 в класацията, събития, независещи от него. 7 години той не може да се състезава, заради Втората Световна Война, успява само веднъж да се състезава във Вуелта а Еспаня и още и още. Независимо от това, Фаусто непрекъснато е трън в очите на друга легенда – Джино Бартали. Печели 2 титли от Тур дьо Франс (от само 3 участия) и 5 от Джиро Д`Италия. В Класиките Копи също е много успешен, като печели 28 победи. Ако му дадем и седемте изгубени години, в които между другото той е военнопленник в Северна Африка, със сигурност можем да сме сигурни, че победите му в Гран Туровете щяха да са значително повече. Мнозина обобщават кариерата му по следния начин: „Меркс бе най-великият, но копи беше най-силният.“

№2 Бернар Ино

Бившият френски колоездач е единственият, който е печелил всички 3 състезания от Гран Тура повече от веднъж и един от шестте останали, успели да триумфират в Тур дьо Франс, Джиро Д`Италия и Вуелта а Еспаня. Ино е единственият, който успява да завърши или на първо или на второ място всеки път, в който участва в Обиколката на Франция. Печели домашната си надпревара цели 5 пъти, а още 2 пъти е вицешампион.

Бернар Ино печели 28 етапни победи, от които 13 бягания по часовник. В продължилата 12 години негова активна кариера, той записва цели 200 победи. В актива му са 3 победи на Джирото и 2 на Вуелтата. Светът на колоезденето ще го запомни с това, че завърши надпреварата Лиеж-Бастон-Лиеж Класик с 10 минути преднина пред втория, което е уникално.

№1 Еди Меркс

Макар Ино да е най-близко до величието, изборът на Меркс за номер 1 в класацията бе лесен, защото той е най-силно се доближава до съвършенството в колоезденето. Наричат го „Канибала“, заради начина, по който поглъща съперниците си по пътя към победите. Притежател на 5 титли титли от Тур дьо Франс, още толкова от Джирото и на 2 от Вуелтата, с 12-те си победи от Големите Турове, Меркс излиза с едни гърди пред всички останали големи имена в тази престижна класация за топ 10 на най-великите шосейни колоездачи за всички времена. През 1969 година, Еди печели с повече от 18 минути пред втория на Обиколката на Франция, като носи жълтата (водач в генералното класиране), зелената (водач при спринтьорите) и фланелката с червени точки (водач при катерачите). Меркс е известен с това, че винаги дава и последния си дъх, за да спечели всяка възможна точка и след всеки финал, той сякаш се нуждае от кислородна маска, за да остане жив. Такава отдаденост към победата не случайно води до първото място и титлата „Най-велик сред великите колоездачи“. Еди Меркс никога не е участвал в Гран Тур (общо 17 в кариерата му) и да не е част от най-добрите 10. Велика легенда!!!