Травми в баскетбола

Спортните травми в баскетбола са едни от най-разнообразните от всички колективни спортове. Това е така, защото баскетбола е динамична игра, в която се използват еднакво и ръцете и краката, включваща различни по вид движения като скачане, хвърляне, бягане и резки смени на посоката. Също така, по време на самата играта, често има физически контакт между играчите, а в баскетбола не се използва специална защитна екипировка. Най-често травмите са локализирани в областта на глезените, колената, рамото и пръстите на ръката.

Травми на долния крайник

Най-голям процент травми в баскетбола се получават на долните крайници, като процентът им спрямо всички травми около 60. В това число влизат както острите, така и хроничните заболявания на опорно-двигателния апарат, които се разпределят почти по равно. Острите травми в баскетбола се получават най-често вследствие на падане или сблъсък на двама играчи, а хроничните вследствие на пренатоварване или недостатъчно време за възстановяване. В най-голяма степен острите травмите са свързани с разтежения на мускули, сухожилия и ставни връзки, като най-често в баскетбола се навяхва глезена или се уврежда връзковият апарат на коляното. От хроничните заболявания най-чести са тендинитите, бурситите и артрозите в глезенна и колянна става.

Навяхване на глезена - Една от най-честите травми в баскетбола е навяхването на глезена. Най-честата причина за навяхване на глезена е приземяване на някой играч върху крака на друг или стъпване на криво. При това ставните връзки поддържащи глезена се преразтягат или разкъсват, което е съпроводено със силна болка и нестабилност в ставата. В зависимост от тежестта на травмата може да се наложи прекъсване на игра за определен период от време и рехабилитация.

Увредена на връзките на коляното - Травмите в коляното са най-тежките в баскетбола като според тежестта си могат да варират от леки навяхвания до пълно разкъсване на връзки и увреда на менисци. Когато се касае за леко навяхване, то травмата може да се лекува само с имобилизиране за кратък период от време и рехабилитация. Когато обаче има сериозно увреждане на кръстните или колатералните връзки на коляното, най-често се налага хирургично лечение. Много често навяхването на коляното и увредата на късните връзки е съчетана с разкъсване на менискус. Поради това при травма на коляното, трябва да се направи обстоен преглед и образна диагностика, за да се установят всички възможни наранявания.

Пателарен тендинит - Едно от честите хронични заболявания засягащо баскетболистите е пателарния тендинит познат още като "коляно скачач". Именно множеството скокове в баскетбола подлагат на голямо натоварване пателарното сухожилие и при не достатъчно време за възстановяване може да се стигне до развитието на микротравматично заболяване в областта на колянното капаче. Пателарният тендинит се проявява като болка под колянното капаче, след или по-време на натоварване, която при по-напредналите случаи е постоянна и пречи на играта.

Хроничнa болкa в колянното капаче - Болката в областта на колянното капаче е чест проблем в много спортове свързани с бягане или резки спирания и тръгвания, поради което популярно се нарича "коляно на бегач". Най-често появата на болка зад колянно капаче е признак за уреждане на хрущялната повърхност на колянното капаче и дегенеративни изменения в него.

Тендинит на ахилесовото сухожилие - Ахилесовото сухожилие, макар и най-дебелото в човешкото тяло, много често може да бъде увредено вследствие на големите натоварвания в спорта. Най-често проблемите започват с лека болка, която във времето се усилва и се развива тендинит или бурсит в областта над петата. Тендинитът на ахилесовото сухожилие е следствие от микротравматични увреждания, които водят до развитието на дегенеративни процеси. При не лечение, това може да е причина за спонтанното разкъсване на ахилесовото сухожилие.

Травми горния крайник

Горните крайници са изключително податливи на травми поради факта, че в баскетбола има множество движения свързани с мятане и хващане на топката по време на игра. Най-често острите травми на горните крайници се получават вследствие на сблъсък или неправилно хващане на топката, а хроничните подари множеството повтарящи се движения.

Травми на китката и пръстите - Травмите на пръстите са едни от най-често срещаните травми на горния крайник в баскетбола. Най-често те са свързани с навяхвания и "пресрещане" на пръстите на ръката при подаване или борба за топката. По време на игра тези проблеми често се лекуват с помощта на спортен тейпинг. По сериозните травми като счупванията на пръсти са сравнително редки в баскетбола, но често могат да е получат частични или пълни луксации на някои от пръстите. Не рядко при силно "пресрещане" на пръстите може да се получи разкъсване на сухожилие на пръст и получаването на характерната увреда "пръст чукче".

Травми на рамото - Постоянната стрелба към коша в баскетбола и повтарящите се движения с ръце могат да доведат до различни травми свързани пренапрежение на ставно мускулния апарат. Сравнително често в баскетбола се получават увреди на ротаторния маншон, периартрит на раменна става, тендинити и бурсити. Всички тези заболявания започват с лека болка в рамото, която в последствие се усилва и може да доведе до пълно обездвижване на рамото. Характерна проява на увредата на ротаторния маншон е раменният субакромиален импинджмънт, който се получава вследствие от притискането на m. supraspinatus в акромилания израстък на лопатката. Освен микротравматичните заболявания, в баскетбола могат да се получат и остри травми на рамото като навяхване и изкълчване. Те от своя страна при неадекватно лечение или чести рецидиви могат да доведат до състояние познато като хронична раменна нестабилност.

Травми на главата 

Травмите на главата в баскетбола се получават най-вече при борба под коша вследствие на удар от друг играч. При скок във въздуха на двама играчи и сблъсък между тях може да получи фрактура на носа, ринорагия (кръвотечение от носа) или друга лицева травма. Понякога при протягане и борба за топката във въздуха може да се случи играч да бръкне в окото на друг и да му направи очна травма с различна тежест. В по-редки случаи в следствие от падане може да се получи удар на главата в земята и черепно-мозъчна травма.

Профилактика на травмите в баскетбола

Загрявка - Един от най-важните фактори за предотвратяването на травми в баскетбола е да се направи пълно загряване преди игра. То включа поне 5-10 мин. упражнения за загрявка, с цел вработване на сърдечносъдовата система, подобряването на кръвоснабдяването на мускулите, тяхната температура и еластичност. Добре е непосредствено след това да се включат и леки стречинг упражнения, обикновено за пекторалисите и мускулите от задната част на бедрата. Добрата загрявка, освен че подготвя физически спортистите, може да им помогне за повишаване на концентрацията, координацията и мотивацията преди среща.

Сила - Добрата физическа подготовка и развитието на качеството сила в баскетбола, дават възможност да се постигне висока ефективност при изпълнението на разнообразни и сложни движения. Зле подготвените физически спортисти са най-податливи на травми и наранявания. Поради тази причина тренировките за взривна сила, като тези за отскок, имат изключителна важност в подготовката на баскетболистите.

Издръжливост - Баскетболът е високоинтензивен спорт, в която спортистите трябва да са добре подготвени, за да могат да издържат на постоянно високото темпо на игра. За целта е нужно през цялото време на подготовка, чрез тренировки да се поддържа добра аеробна и анаеробна издръжливост и способност за бързо възстановяване. Именно настъпването на умора е един от факторите пряко свързан с получаването на травми.

Екипировка - Баскетболистите носят оскъдна защитата екипировка включваща наколенки, налакътници и понякога очила. Те имат за цел да предпазят от охлузвания, синини и травми при евентуално падане. С цел предпазване в някаква степен от навяхване на глезена, баскетболистите носят високи спорни обувки. Със същата цел може да се използва и спортен тейпинг или различни ортези. Както в много други спортове използването на кинезиотейпинг също е широко разпространен метод.