Ирина Роднина – фигурно пързаляне

Ирина Роднина е бивша руска фигуристка, която заедно със своя партньор печели безпрецедентните 10 поредни златни медала от Световното първенство по фигурно пързаляне в периода между 1969 и 1978 година, допълнени с 3 поредни олимпийски титли от 1972 до 1980 година. Първият и партньор на леда е Алексей Уланов, а след това кариерата и продължава с Александър Зайцев, като по този начин тя се превръща в един от едва двамата олимпийци, които печелят златни медали с различни партньори (другият е Артур Дмитриев).

Кариера на Ирина Роднина

В детските си години Ирина Константиновна цели 11 пъти страда от пневмония, което кара родителите ? да потърсят решение на проблема в спорта. Така, през 1954 година бъдещата шампионка за пръв път излиза на ледената пързалка в детския парк Прямиков в Москва. На 13 години тя вече преподава на по-малките в спортното училище на ЦСКА в Ленинград.

От 1963 година, Роднина започва да се състезава заедно с първия си партньор Олег Власов, а техни треньори са Соня и Милан Валун. От следващата година Ирина има нов треньор, Станислав Жук, както и нов партньор, Алексей Уланов. Заедно успяват да спечелят по четири световни и европейски титли. Първата им е през 1969 година, като те оставят след себе си Тамара Москвина и Алексей Мишин. В следващите 2 години Роднина / Уланов отново са на най-високата стълбица, оставяйки след себе си Людмила Смирнова и Андрей Сурайкин. Уланов обаче се влюбва в Смирнова и решава да се състезава заедно с нея от 1973 година. Въпреки това, те печелят по още веднъж олимпийската и световната титла заедно. След това Алексей Уланов продължава кариерата си с Людмила Смирнова, а Ирина Роднина започва да мисли за пенсиониране. Тогава нейният треньор Станислав Жук и предлага да започне да тренира с младият кънкьор от Ленинград Александър Зайцев, който притежава добра техника, прави прецизни скокове и много бързо заучава елементите. По време на Световното първенство през 1973 година, по време на тяхното изпълнение музиката спира, като това не става поради техническа причина, а е дело на един от чешките работници, който се опитва да си отмъсти за потушаването на „Пражката пролет“. Въпреки тишината, двойката на леда завършва своето съчетание безупречно, с което печелят овациите на публиката и заедно с това и златните медали, изпреварвайки своите стари познайници Уланов и Смирнова. През 1974 година, Роднина и Зайцев отново оставят след себе си същите съперници, печелейки поредния си златен медал.

През 1974 година, шампионите се разделят с треньора си Станислав Жук, тъй като отношенията им започват да силно да се обтягат. Така техен наставник става Татяна Тарасова, която им помага да спечелят 6 световни и 7 европейски титли поред, а заедно с това и олимпийската титла през 1976 година. През сезон 1978-9, Роднина и Зайцев не участват в състезание, тъй като им се ражда дете. Двойката отново се връща на леда за Олимпиадата през 1980 година, където те отново завоюват златото, което е трето за Ирина и второ за Александър. След зимните игри те се оттеглят от активна състезателна дейност.

През цялата си кариера Роднина се състезава за Съветския Съюз и го представлява на международно ниво. С нейните партньори тя няма изгубено голямо състезание в продължение на цяло десетилетие, което я прави най-успешната в историята фигуристка в двойките. След края на нейната кариера, тя става треньорка на много от елитните съветски състезатели по фигурно пързаляне, а освен това е преподавател в Московския университет. От 1990 до 2002 година, Ирина Роднина работи в САЩ, като е треньор на чешката двойка Радка Коварикова и Рене Новотни, които извежда до световната титла.

По време на Зимната олимпиада в Сочи, честта да запали олимпийския огън се падна именно на Ирина Роднина, заедно с още една от легендите на Русия, Владислав Третяк.