Чинлоун

Чинлоун е един от традиционните спортове с топка в Бирма, като той комбинира удари, подавания и танци. Той е отборен спорт, но не е състезателен и няма противников отбор. Въпросът тук не е някой да победи, а друг да загуби, като акцентът е изцяло насочен към красотата на изпълненията.

Какво представлява чинлоун

Отборите се състоят от шестима играча, които си подават топката, използвайки крака, колене и глава, докато вървят в кръг. Единият играч отива в центъра на кръга и танцувайки той се опитва с един удар да подаде топката към заобикалящите го съотборници. При падане на топката, играта започва отново с влизане на друг играч в кръга.

Топката е изтъкана от ратан, като издава характерен звук при съприкосновение с тялото, който е част от естетиката на играта. Играчите използват шест точки за контакт с топката – върха на пръстите на краката, вътрешната и външната част на краката, колената, петите и подметките на обувките. Понякога чинлоун се играе и без обувки или с много тънки такива, за да се усеща по-добре топката и земята. Типичният кръг за чинлоун е с диаметър 6,7 метра, като идеалната му повърхност е гладка, суха и твърда.

Този традиционен спорт за Бирма е на над 1500 години, като постоянно се е практикувал от кралските особи. През вековете играчите са развили над 200 различни начина за подаване на топката. Много от тях са взаимствани от танците и бойните изкуства в страната, като най-трудните са тези, които се правят зад гърба и топката не се вижда.

Формата на тялото е най-важното нещо в чинлоун, като дланите, ръцете, торса и главата трябва да са правилно позиционирани. Единствено тогава се счита, че отборът се е справил добре. Бирма (преди Мианмар) е предимно будистка страна и този спорт присъства в почти всички будистки фестивали, които се провеждат през годината. Най-големите фестивали за чинлоун продължават повече от месец, като в тях вземат участие хиляди отбори. Тук присъства и специален говорител, който съобщава имената на използваните техники и забавлява публиката, докато традиционен оркестър задава ритъма на играта.

Много често отборите са съставени от мъже и жени, като могат да се видят и отбори, в които има деца и старци, надхвърлящи дори и 80 години.

Освен отборните изпълнение, в чинлоун има и индивидуални, които се наричат „тапандаинг“. В тях участват само жени. По време на играта всички трябва да са изключително концентрирани, като в повечето случаи фокусирането им е толкова силно, че състоянието на ума им достига ниво, все едно се прави дзен медитация.