Юта Джаз

Юта Джаз е един от най-легендарните отбори в NBA, като той е базиран в Солт Лейк Сити. Член е на Северозападната дивизия на Западната конференция и от 1991 година дом на отбора е зала Вивинт Смарт Хоум Арена.

Тимът на Джазмените е създаден през 1974 година, в Ню Орлеанс и от там идва и наименованието му, поради дългата история на града, свързана с джаз музиката. 5 години по-късно се случва преместването на бранда в Солт Лейк Сити, където той се подвизава и до днес.

И макар този отбор да има легендарен статут, а неговия екип да са носили редица членове на Баскетболната зала на славата, той е един от не чак толкова успешните, ако броим брой спечелени титли. Всъщност, Юта Джаз не е ставал шампион на NBA, тъй като за нещастие на неговите фенове, при достигането на някои от финалите, срещу Джазмените се изправяше водения от Майкъл Джордан отбор на Чикаго Булс и именно от тези сблъсъци помежду им се затвърди и моята дългогодишна любов към баскетбола.

Първите 10 години от историята на тима не са особено успешни, като в нито 1 от тях той не успява да достигне до плейофната фаза. За първи път това се случва през 1984 година и след нея Джаз е неизменна част от плейофите чак до 2004 година. В края на 80-те години, към тима се присъединяват Джон Стоктън и Карл Малоун и оформят най-известното дуо пойнт гард – тежък център в историята на NBA. Водени от треньора Джери Слоун, играчите на Юта Джаз се превръщат в едни от доминантите в лигата, като кулминацията им е при достигане на споменатите от мен финали през 1997 и 1998 година. След напускането на Стоктън и Малоун през 2003 година, Джазмените изпадат в дупка и 3 поредни сезона не успяват да достигнат до плейофите. За щастие, те отново намират изявен лидер, в лицето на пойнт гарда Дерон Уилямс. През 2011 година се пенсионира Джери Слоун, а заедно с него си тръгва и Уилямс, който преминава в редиците на Ню Джърси Нетс. Треньорът е достойно заменен през 2014 година от Куин Снайдер и под неговото ръководство се постигат значими успехи. Тимът се класира за плейофите в три поредни години, с играчи като Гордън Хауърд, Роду Гоберт, Майк Коунли и Боян Богданович.

Ерата на Стоктън и Малоун

Привличането на Джон Стоктън в драфта през 1984 година не е добре прието от феновете, понеже той не е бил толкова известен от колежанското първенство. През следващата година е привлечен и Карл Малоун, който веднага оказва влияние върху играта на отбора, със средно 14,9 точки на мач и 8,9 борби. И въпреки това, двамата новаци не получават достатъчно време на паркета, до сезон 1986-87, в който някои от важните играчи са продадени, а други получават дългосрочни контузии. Това е техния шанс и ти извеждат тима си до първата фаза на плейофите, където отпадат от Голдън Стейт Уориърс.

През следващата година вече двамата се доказват като играчи и извеждат Джазмените до втория кръг, където се изправят срещу действащия шампион Лейкърс. След разменени победи се достига до 3-3, но в решаващия 7-ми мач, който е игран в Лос Анджелис Езерняците успяват да измъкнат победата, а с това и серията.

Тимът привлича в следващите 3 сезона доста добри играчи, фенската маса се увеличава и това води до нуждата от нова зала. Тя е открита през 1991 година, нарича се Делта център и има капацитет от над 19911 места, като заменя досегашната „Солния дворец“, с капацитет от 12000 места и няма онези луксозни ложи за по-заможните фенове.

Периодът от 1996 до 1998 година е най-запомнящият се за Юта Джаз. Играчите успяват да капитализират успешното си представяне през редовния сезон. През 96-97 година, те имат най-добрите показатели в историята си и записват 64 победи и само 18 загуби, печелейки първото място в дивизия Среден Запад, като са и с най-добри показатели в Западната конференция. В състава са звездите Карл Малоун, Джон Стоктън и Джеф Хорначек, подпомагани от Брайон Ръсел, Антоан Кар, Хауард Ейсли и Шанън Андерсън. „Пощальонът“ Малоун печели своята първа награда за „Най- полезен играч“ със своите 27.4 точки, 9.9 борби и 4.5 асистенции средно на мач.

Джазмените достигат до финала, отстранявайки по пътя си Лос Анджелис Клипърс с 3-0, Лейкърс с 4-1 и Рокетс с 4-2. Там ги чака Майкъл Джордан и неговия Чикаго Булс, които се оказват непреодолимо препяствие. Финалната серия е 4-2 за Биковете, като последните 2 мача са особено драматични и противниците са разделени от само няколко точки – 90-88 и 90-86.

По време на паузата между сезоните, в Юта правят промени в състава, като очакванията са те отново да се основен претендент за шампионската титла. В предсезонната подготовка обаче, Стоктън получава контузия в коляното и в негово отсъствие се получават 11 победи и 7 загуби. След като се завръща, нещата придобиват други измерения и следва серия от 51-13, за да завърши Джаз с 62-20 и да спечели първото място в дивизията и домакинско предимство в плейофната серия. В нея тимът от Юта печели срещу Хюстън с 3-2 и Сан Антонио с 4-1, за да достигне за трети пореден път до финал в Западната конференция, където съперник е Лос Анджелис Лейкърс, воден от супер звездата Шакил О`Нийл, гардовете Еди Джоунс и Ник Ван Ексел и младият Кобе Брайант. Те не успяват да спрат дуета Малоун – Стоктън и така тимът от Солт Лейк Сити отново достига до финал и отново срещу Чикаго Булс. Първият мач е в Юта, спечелен от домакините след продължение, но в Юнайтед Център в Чикаго, Биковете изравняват серията. Следват много силни мачове за Джордан и компания, които лесно вземат третата среща с 96-54 и четвъртата с 86-82. И когато всичко изглежда решено, Джазмените вземат следващия мач и докарват нещата до 3-2. Те водят и в мач №6 до последната четвъртина и всички в залата очакват финала да се реши в седмата среща, която ще бъде в зала Делта Център. При финалната атака за Джаз, Карл Малоун не успява да премине през Майкъл Джордан, като разликата е само 1 точка в минус за шампионите от предния сезон. След това „Въздушният“ прави своя прочут изстрел с отскок и нанизва победния кош 87-86, с което затваря и серията с 4-2, което е крайно разочароващо за всичко, които обичат Джазмените.

През следващата година Малоун отново печели наградата за МVР, макар че тимът му е отстранен във втория кръг на плейофите от Портланд Трейлблейзърс. Същото се случва и през следващата година.

През сезон 2002-3, Джон Стоктън слага край на своята кариера, а Карл Малоун решава да премине в редиците на Лос Анджелис Лейкърс за един последен сезон в своята кариера.

Лога и екипи на Юта Джаз

Ню Орлиънс Джаз

По време на пребиваването на Джазмените в Ню Орлиънс от 1974 до 1979 година, екипите за домакинските мачове са бели със златисти елементи по ръбовете и лилави номера и надпис Джаз на гърдите. Екипите за гостуване са лилави, отново със златни елементи и бели номера и надпис Джаз.

Юта Джаз

След преместването на тима в Юта, екипите са леко променени. Домакинските остават същите до сезон 1986-87, но в емблемата е добавен надпис Юта. Екипът за гостуване става тъмно зелен, с надпис Джаз в средата на гърдите и златни номера. В последствие са върнати лилавите цветове за гостуванията, но този път с бял кант по ръкавите и яката и златни номера, с добавянето на надпис Юта в горната част на логото. Тези екипи се използват до 1995 година.

През 1996 година, Джазмените драстично променят емблемата и екипите си с нови нюанси на лилавото (малко по-светли от старите), с добавяне на медено, вместо златно, и тюркоаз. В новите униформи е добавен силуета на планинската верига Уаасач, която е част от Скалистите планини. Също и надписът Джаз е стилизиран с нов шрифт и цветовете тюркоаз, лилаво и медено. Гостуващите екипи са лилави с бели номера и меден кант, а домакинските са бели, с кант мед и морско синьо. Тези екипи се използват до сезон 2003-4.

През следващият сезон брандът сменя своите цветове, екипи и емблема. Новите цветове, син (използван от американските морски пехотинци – NAVY), сребристо и лилаво, са използвани до 2010 година. Емблемата по графически не се променя, единствено цветовете му вече са новите за марката.

През 2006 година към екипите е добавен трети, в светло сини цветове, с тъмно синьото на пехотинците за номерата и сребристо – бели кантове по ръкавите и яката.

За 40-годишнината на Юта Джаз (2018-19), играчите носят модернизирана версия на екипа от периода 1984-96, решен в лилаво и с надпис 40 години в Юта. За сезон 2019-20, основните екипи отново са лилави и са модерната версия на екипировката от 1996-2004, които са почти идентични с тези от финалите през 1997 и 98.