Карл Малоун - Пощальонът

Карл Малоун с прякор Пощальонът е бивш професионален баскетболист от НБА, подвизаващ се на позицията тежко крило. Той прекарва в лигата 19 сезона (от 1985 до 2004 година), като играе в тима на Юта Джаз в 18 от тях, формирайки невероятно дуо със съотборника си Джон Стоктън. Малоун е избиран два пъти за Най-полезен играч в НБА, 14 пъти участва в Мача на Звездите, а 11 пъти е част от Идеалния отбор на лигата. Единствено Карим Абдул Джабар има повече точки в НБА, Пощальонът държи второто място с 36928, но пък е рекордьор по най-много овладени топки. Той е считан за най-великото тежко крило в историята на баскетбола.

Карл Малоун започва да играе в началото на кариерата си в Техническия университет в Луизиана. В трите си години в тима, той става шампион на NCAA, като това е първият трофей в историята на Луизиана Тек Булдогс, а през следващата 1985 година, тимът достига до първото място в Южната конференция. През същата тази 85-та година, Юта Джаз избира Малоун под номер 13 в драфта. От този момент нататък, той е неизменен участник в плейофите на НБА, а също така играе и на два финала – през 1997 и 1998 година. Последният сезон в кариерата си той играе за Лос Анжелис Лейкърс и достига отново до финала през 2004 година. Въпреки положителните си лични рекорди, Карл е притежател и на един, който не може да се нарече престижен – той води в класацията за най-много загубени плейофни срещи, които са цели 95 на брой. Рекордьор е и по отбелязани точки от наказателната линия, като самият му начин на изпълнение бе един от най-запомнящите се. Преди всяко изпълнение, той дриблираше по три пъти с топката, след това я подхвърляше нагоре и чак тогава я изстрелваше, като през цялото време говореше тихо някакви думи, които си останаха тайна за всички.

В международен план, Пощальонът е участник в Летните олимпийски игри през 1992 и 1996 година, като това му носи 2 златни медала с тима на САЩ. След като се оттегля от професионалния баскетбол, той става един от треньорите на Луизиана Тек Булдогс през 2007 година, а през 2010 година е приет в Залата на славата Нейсмит Мемориъл.

Кариера в НБА

Ранна Кариера

В драфта на НБА скаутите са убедени, че Малоун ще бъде избран много рано, като дори той самият е бил сигурен, че ще попадне в тима на Далас Маверикс и си наема апартамент в Далас. Вместо него обаче, тексасците избират Детлеф Шремпф и така той остава под номер 13, като е избран от Юта. Карл отбелязва средно по 14,9 точки на мач и овладява по 8,9 борби в първия си сезон, като това му отрежда третото място в класацията за Новобранец на годината.

На 14 януари 1986 година, Джаз победи Хюстън Рокетс, за да прекъсне серията от 20 поредни победи на Ракетите като домакини. В този мач Малоун отбелязва 29 точки, като четири от тях в последните секунди на редовното време от наказателната линия, последвани от тройка на Пейс Мениън, за да се навакса изоставането при резултат 96-89. В продължението Джазмените побеждават със 105-102.

След този сезон, Карл Малоун се превръща в лидер при стрелците и борците в своя клуб и като цяло в НБА.

Мач на Звездите и лидер в атаката на Юта Джаз

През сезон 1987-88, Малоун бе основата на атаката на Джазмените, а Джон Стоктън бе диригента ?. Пощальонът си заслужи място в Мача на Звездите, който бе негов първи от общо 14. В края на този сезон, Карл подписва нов договор със своя тим, който е за срок от 10 години и на стойност 18 милиона долара. Показателите на тежкото крило вече започват да изостават само от тези на Майкъл Джордан. През 1989 година, Малоун очаквано попада в идеалния отбор на НБА.

През 1989-90 година, Пощальонът подобрява още повече показателите си, като бележи по 31 точки на мач и прави по 11,1 борби, което отново му носи присъствие в идеалната петица. Той не пропуска да попада в нея без прекъсване до 1999 година.

През 1993 година, на 4 февруари в мач срещу Лос Анжелис Лейкърс, Карл Малоун отбелязва своята шестнадесетхилядна точка. През същата тази година, той споделя наградата за МVР в Мача на Звездите със своя съотборник от Юта, Джон Стоктън. По време на този мач, Западът печели трудно със 135-132, а Малоун вкарва 28 точки и печели 10 борби.

Титлите в Западната конференция (1996-1998)

След като Карл Малоун се завръща със златен медал от Олимпиадата в Атланта, след което извежда Джазмените до два поредни финала в НБА. В Западната конференция през 1996-97 година, тимът от Юта отстранява последователно в плейофите Лос Анжелис Клипърс и Лос Ажелис Лейкърс, а на финала на Запад побеждават и Хюстън Рокетс, воден от застаряващите вече звезди Хакийм Олайджуон, Чарлз Баркли и Клайд Дрекслер. Така за пръв път тимът от Скалистите планини достига до финал на НБА, където обаче на пътя му застава Чикаго Булс, воден от звезди като Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Денис Родман, Тони Кукоч, Рон Харпър и Люк Лонли. Биковете вземат първите два мача в своята зала Юнайтед Център, но Джазмените печелят двете си домакинства в Делта Център, с 37 и 23 точки съответно на Малоун. Връщането на битката в Чикаго води до нови две домакински победи на Булс и така и на финала.

През следващата година Джаз отново доминират в НБА, водени от своя лидер, който бележи по 27 точки средно на мач. Малоун обаче губи битката за Най-полезен играч от Майкъл Джордан. Тимът достига до финала отново, но там за Карл Малоун остава разочарованието, че се е представил на високо ниво, но пък Скоти Пипън и Денис Родман изиграват изключително силни мачове в защитен план и по този начин му попречиха да сложи на ръката си шампионски пръстен. При резултат 3-2 за Биковете във финалната серия, поредният мач е в Юта. Пощальонът се отчита с 31 точки и 11 борби, като тимът му води на полувремето с 49-45, с 66-61 след края на третата четвърт, но в последната част на мача тази преднина е пропиляна. Нещата са доста драматични, след като Джаз водят с 86-85, когато Майкъл Джордан открадва една топка, преминава през Карл Малоун и отбелязва за 87-86. Джон Стоктън пропуска потенциален победен кош и така двете точки на Въздушния се превръщат в „най-голямото постижение“ в кариерата му, а Булс печелят своята трета поредна титла и шеста от 1991 година насам.

Последните години в Юта Джаз (1999 – 2003 година)

Локаутът съкрати сезон 1999, като в него Малоун спечели наградата за МVР. Джаз отпаднаха от Портланд Трейл Блейзърс в плейофите и това сложи началото на края на тима, който се бори за титлата в НБА. Въпреки напредналата си възраст, Пощальонът продължава да не пада под 20 точки средно на мач следващите четири сезона с Юта Джаз.

През сезон 2002-03, Карл Малоун изпревари Уилт Чембърлейн в класацията за най-добър реализатор в лигата и с 36374 точки се нареди на второто място в историята, след Карим Абдул-Джабар. През същият този сезон той става свободен агент, което пък води до пенсионирането на Джон Стоктън. Двамата са играли заедно от 1984 до 2003 година и бяха сформирали един от най-добрите атакуващи тандеми в НБА.

Финалният сезон на Пощальонът

Малоун изиграва още един сезон в лигата, подписвайки с Лос Анжелис Лейкърс, в опит да стане в крайна сметка шампион на НБА. Гари Пейтън също се присъедини към тима. Езерняците са фаворити за титлата, тъй като в състава присъстват звезди като Малоун, Пейтън, Коби Брайънт и Шакил О`Нийл. Те започват изключително силно сезона, записвайки 18 победи и само 3 загуби, но на 21 декември Пощальонът претърпява травма в мач срещу Финикс Сънс и пропуска 39 мача. Завръща се чак в плейофите, като в четирите първи мача срещу Хюстън Рокетс той записва дабъл-дабъл, включително 30 точки и 13 борби в последния мач от серията. В полуфиналите на Запад, Лейкърс срещат Сан Антонио Спърс, като Малоун изиграва решаваща роля в отстраняването на този отбор, като въпреки че не успява да отбележи по повече от 13 точки, той опазва звездата на Шпорите Тим Дънкан. След това, във финала на Западната конференция, Езерняците печелят във 6 двубоя срещу Минесота Тимбъруулвс, а Карл Малоун се отчита със 11,5 точки средно на мач и с 8,8 борби.

Лейкърс достигат до финала и Малоун таи надежди за шампионски пръстен, но въпреки всичко, Детройт Пистънс разбива мечтата му. Ветеранът дори играе с контузия първите 4 мача от финала, но в петия получава забрана, заради усложнението в нея.

След края на сезона, Малоун отново става свободен агент. Той претърпява операция на коляното, но също така и личният конфликт с Коби Брайънт го кара да не подписва за още 1 сезон с Лейкърс. Появяват се спекулации, че Пощальонът ще подпише с Ню Йорк Никс, след това и със Сан Антонио Спърс, но на 13 февруари 2005 година, в Делта Център, арената на Юта Джаз, Карл Малоун обявява оттеглянето си след 19 сезона в НБА.

Профил на Карл Малоун

Легендата на Джазмените е известен като Пощальонът, заради неговите реализаторски умения, бързина и точни подавания. Малоун седем пъти е номер едно сред стрелците от наказателната линия, като може би всички които са го гледали си спомнят неговия ритуал преди стрелбата, с въртенето на топката в ръце и подхвърлянето и нагоре. След това той прикляка няколко пъти и говори нещо, но така и не го споделя с никого. Много пъти различни журналисти, неговите съотборници и почитатели са го питали, но и до днес думите му си остават загадка. Малоун е един от най-добрите защитници в лигата, като той бе известен с изключителната си физика, с която много малко други играчи в НБА могат да се похвалят. Той е бил защитник и борец номер 1 в 13 от сезоните си лигата на извънземните. Поддържа изключително високо ниво на игра, дори до 40-тата си година, като се превръща в най-старият играч, който е постигал два пъти трипъл-дабъл във финалите на НБА. Неговата методичност в тренировките е завидна, като той успява да вдигне процента си на точна стрелба от под 50% до над 75% в първите си години в Националната Баскетболна Асоциация. Карл Пощальонът Малоун носи номер 32 в Юта Джаз, но след като преминава в ЛА Лейкърс той облича екип с номер 11. Номер 32 е бил пенсиониран заради друг легендарен играч, Меджик Джонсън, и въпреки че ръководството на Езерняците предлагат да направят изключение и да използват номера, Малоун отказва, като с това демонстрира уважението си към Меджик. Той е носил и номерата 4 и 15 в олимпийския отбор на САЩ, за да се придържа към правилата на ФИБА.

Кариера след НБА

Юта Джаз изважда от употреба номер 32 в чест на своята най-голяма звезда на 23 март 2006 година, преди мача с Вашингтон Уизърдс. Той бе удостоен и с бронзова статуя, точно до тази на съотборника му Джон Стоктън. Освен това, район Юг 100 в Солт Лейк Сити бе преименуван в тяхна чест на район „Стоктън и Малоун“.

На 31 май 2007 година, той се завръща в своя университет Луизиана Тек, за да стане директор на баскетболния тим и помощник треньор по силовата и кондиционната подготовка.

На 29 май 2013 година, Малоун се завръща в Юта Джаз, започвайки работа като треньор.