Травми на костите в спорта

Най-честите травми на костите са счупванията (фрактури) и уврежданията на надкостницата (травматичен периостит). Счупванията са по-честите травми в спортната практика. От тях диафизните счупвания на тръбестите кости на горни и долни крайници са по-често срещани, отколкото вътреставните счупвания или откъсване на кост от залавното място на масивни сухожилия.

Резултата от директно или индиректно въздействие на механични сили върху костта е счупване на съответната кост.

• При удар или някакво друго директно въздействие костта се чупи, в мястото, където е действала дадената механична сила.
• Индиректните счупвания се получават, когато удара се нанася върху една кост, но силата на действие се предава към по-отдалечена кост, която се чупи. Такъв пример е при приземяване, когато се удря петата, но удара се предава нагоре и вследствие на това се чупи шийката на бедрената кост.

Механичните сили могат да действат едновременно, в една посока или в различни посоки.

• Когато те действат в една посока, костта се огъва и счупва по средата на изпъкналата част, образува се триъгълен костен фрагмент от вътрешната част на дъгата.
• Когато механичните сили действат в различни посоки се получава усукване и огъване на костта.
• Компресионната фрактура се получава, когато силата на действие е по посока на костната ос, в резултат на това се получава вклиняване на единия костен фрагмент в другия.

Когато костта е прекъсната напълно се получават размествания на костните фрагменти (под ъгъл, по оста, встрани). Пълните счупвания могат да бъдат напречни, коси, с множество фрагменти или винтообразни.

Фисурите са травми на костите, при които тяхната цялост не е напълно прекъсната. Субпериосталните фрактури са най-чести при деца, при тях целостта на периоста е запазена, но костта е счупена.

Фрактурите могат да бъдат открити и закрити.

• Закритите са по-чести в спорта при тях няма нарушаване целостта на кожата.
• По-рядко срещани са откритите, при тях има разкъсвания на кожата отвътре навън. При този вид фрактури има риск от инфекции, разкъсвания на кръвоносни съдове, мускули и други тъкани в областта на фрактурата.

Симптоми при травми на костите

Симптомите при фрактура са следните:

• нарушена функция и невъзможност за движение,
• силна болка,
• деформация на крайника,
• оток,
• костни крипетации.

Травматичният шок е следствие от тежките фрактури.

Диагностициране на травми на костите

Диагностиката е чрез рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

При спорта фрактурите са най-често на глезена, на лакътната става, китката. Фрактурите на горните крайници се получават при алпинизъм, ръгби, хокей на лед, футбол, бокс, волейбол, баскетбол. Честите фрактури на долни крайници се причиняват от следните спортове: футбол, баскетбол, хокей и др. При контактните спортове, ездата, алпинизма и ски скоковете се засягат гръдния кош и гръбначните прешлени.

Първа помощ при травми на костите в спорта

При вече получената фрактура на тръбестите кости се прилага първа помощ. Първоначално се прилага имобилизация, използват се подръчни материали, ако нямате такива пострадалия долен крайник се фиксира към здравия, а ако е засегнат крайник е горният, се фиксира към трупа. Използват се шини, към които се фиксира крайникът в най-удобното му физиологично положение и се обхващат най-малко две съседни стави. Ако пациента почувства дискомфорт, изтръпване на крайника трябва да се свали и коригира шината. При откритите фрактури първоначално е необходимо да се спре кръвотечението и да се направи стерилна превръзка, ако са налични обезболяващи лекарствени средства се дават на пострадалия, след което той трябва да се транспортира до най-близкото медицинско заведение.

Лечение на травми на костите

В зависимост от вида на фрактурата лечението може да бъде консервативно и оперативно.

• При консервативното лечение се прави първо репозиция на разместените костни фрагменти, след това се имобилизира счупения крайник за 4 до 15 седмици (в зависимост от фрактурата). Допълнително се прилагат кинезитерапия, физиотерапия, масаж.
• Оперативното лечение се прилага само когато консервативното лечение е било неуспешно или има голям шанс да се провали. При фрактурите на бедрената кост обикновено се прилага хирургична намеса, защото при консервативното им лечение съществува риск от венозна тромбоза. Оперативното лечение се извършва с помощта на остеосинтези или друга техника. Възстановяването е по-бързо отколкото при имобилизацията.
• Понякога при счупванията на малките кости, като фаланги на пръстите могат да бъдат лекувани без гипсова имобилизация, само от ограничение на движенията, което предпазва от изкривяване.

Усложнения, получени вследствие травми на костите

При някои фрактури може да се стигне до сериозни усложнения, включително и състояние известно като компартмент синдром (притискане на нерви и кръвоносни съдове към твърда подложка). Ако не се излекуват дадените синдроми може да се достигне до ампутация на засегнатия крайник. Усложненията могат да се класифицират в три основни групи, в зависимост от времето им на възникване:

• Непосредствени усложнения, случват се по време на фрактурата и включват увреждане на големи кръвоносни съдове, на стави и вътрешности, травми на мускулите и сухожилията.
• Ранните усложнения се срещат в първите няколко дни след фрактурата. Това са мастна емболия, венозна тромбоза, в откритите фрактури може да се получи инфекция.
• Късните следователно възникват дълго време след инцидента. Към тях спадат: скованост в ставите, аваскуларна некроза, остеомиелит, артроза, Зудекова атрофия.