Аякс Амстердам

Аякс Амстердам е професионален холандски футболен отбор. Исторически погледнато, той е един от трите доминиращи отбори в страната си, а другите два са ПСВ Айндховен и Фейенорд.

Аякс е един от най-великите клубове в световен мащаб, като според Международната Федерация по Футболна История и Статистика, той е седмия най-успешен европейски клуб за ХХ век. Тимът е и един от петте, които са получавали правото за задържат Европейската купа, тъй като я печелят в три поредни години – от 1971 до 1973. През 1972 година аяксите постигат требъл, печелейки титлата на Ередивизие, Купата на Холандия и Европейската купа, с което се превръщат в единственият отбор в историята, който дублира Европейската титла и в същото време печели всички възможни трофеи.

Последният международен успех на тима от Амстердам са купите от Шампионска Лига (при победа на финала срещу Милан) и Световното клубно първенство от 1995 година. През 1996 година, Аякс отново достигат до финала, но този път губят двубоя срещу Ювентус, след изпълнение на дузпи.

Бяло-червеният холандски тим е един от трите, които са печелили требъл + Интерконтиненталната купа в един и същ сезон. Това става през 1971-72 година. Аякс, Ювентус, Челси и Байерн Мюнхен са четирите клуба, които са печелили всички три основни трофея на УЕФА – Купа Интертото, Купа на УЕФА и Шампионска Лига.

Аякс играе домакинските си срещи на откритият през 1996 година Амстердам Арена. Преди това, отборът използва стадион Де Меер и Олимпийския стадион, когато играе международни мачове.

История на Аякс Амстердам

През 1883 година, група приятели, включително Хан Дад, Карел Рийзъри и Флорис Стампел основават малък футболен клуб, който наричат Унион. През 1894 година те го преименуват на Фут Бол Клуб Аякс. В края на този век, поради не особено големите успехи на футболния терен и лошото финансово положение, много от добрите играчи напускат клуба. Основателите на Аякс решават да създадат изцяло нов клуб, като учредителното събрание е направено в Кафе Оост-Индие в Амстердам и така е сформиран Футболен Клуб Аякс (този път с правилния правопис на думата „футбол“). Собствениците бързо наемат земя в северната част на града, където изграждат футболно игрище. Усилията им не закъсняват и новият клуб в две поредни години взема сребърните медали в първенството на Амстердам.

Въпреки това, до 1930 година не са постигнати толкова впечатляващи успехи. След това, в рамките на 10 години се получава неочакван обрат, като Аякс печели седем титли на лигата на Амстердам и 5 пъти е шампион на страната. „Златната ера“ е комбинирана с бързо увеличаване броя на феновете и построяването на стадион Де Меер.

Клубът изживява вторият си разцвет с пристигането на треньорът Ринус Микелс. Неговата философия за атакуващ футбол и до днес е идеологията на Аякс. „Генералът“, както го наричат феновете на клуба, извежда аяксите до четири шампионски титли и три купи, в рамките на 6 години. През 1966-67 година е спечелен първият дубъл в Холандия. Две години по-късно, клубът за първи път представя страната си във финала за Европейската купа.

Въпреки поражението с 4:1 от Милан, Аякс окончателно оповестява възкачването си на европейската сцена. През 1971, 72-ра и 73-година, амстердамци мачкат всичко по пътя си, не само на Стария континент, но и на междуконтинентално ниво. През 1972 година побеждава аржентинския Интепендиенте и печелят Световната купа. Вратарят на тима, Хайнц Стуй, не допуска гол в своята мрежа в продължение на 1082 минути през 1971 година, а през следващите две години, Аякс съумява да отбележи по над 100 гола в Ередивизие. Съществена част от отбора в този момент са Йохан Кройф, Ари Хаан, Йохан Неескенс, Пиет Кайзер, Вим Зуурбиер, Джони Реп и Рууд Крол.

Аякс вдигна четвъртата си Купа на Шампионска Лига на 24 май 1995 г., като Патрик Клуйверт вкара победния гол срещу Милан във Виена, а след подвига на 28 ноември 1995 г. тимът печели втората си Световна клубна купа, след преодоляване на Гремио от Порто Алегре (Бразилия) на финала.

Този успех на амстердамският гранд води до разграбване на звездите му, включително Денис Бергкамп, Патрик Клуйверт, Кларънс Зеедорф, Едгар Давидс, Михаел Райцигер, Финиди Джордж, Нванкво Кану, Марк Овермарс, Уинстън Богард, Франк и Роналд де Бур, Яри Литманен и Едвин ван дер Саар.

Програмата на Аякс за развиване на младите таланти

Школата на клуба от Амстердам е популярна в цял свят като една от най-добрите. Тя дава начало на редица велики футболисти, които играят футбол на най-високо ниво. Такива са например Марко ван Бастен, Клуйверт, Рафаел ван дер Ваарт, Уесли Снайдер, Райън Бабел, Джони Хейтинга, Найджъл де Йонг, Андре Ойер, Маартен Стекеленбург и много много други. Школата непрекъснато се обновява с привличането на местните таланти, които бързо попадат в младешките гарнитури на националния отбор на „Лалетата“. Някой от тях, като например Сийм де Йонг, Урби Емануелсон и Грегори ван дер Вийл се представят успешни и в мъжкия състав на Холандия.

Благодарение на взаимните споразумения с чуждестранни клубове, детско – юношеската школа на Аякс привлича и чуждестранни таланти, които по-късно играят в големите европейски отбори. Примери за това са играчи като Върнън Анита и Хавиер Мартина (Кюрасао), Ян Вертонген, Тоби и Томас Вермаелен, Том де Мул (Белгия), Кристиан Ериксен (Дания) и други.

Аякс има сателит в Кейптаун (ЮАР), от където са произлезли играчи като Стивън Пиенаар, Ейонг Енох и Дулани Сереро. От 2011 година, в Гърция е създадена първата школа извън Холандия, благодарение на партньорството на клуба с Георги Казианис. Аякс Хелас и Аякс Кейптаун използват същите тренировъчни методи и спазват философията на школата в Амстердам, което е гаранция за успех на децата, които тренират в тях. В тази люпилня на таланти ще изгреят още много звезди на световния футбол, защото Аякс знае как се работи правилно с талантливите деца, които имат нужда само от малко помощ, за да развият способностите си.

Няма да е лошо и българските клубове да се поучат от опита на холандците, за да започнат и нашите деца да правят трансфери за милиони евро, а не да се гледа на тях като на играчи дори не от втора, а може би от трета или четвърта ръка.