Марко ван Бастен

Марсел „Марко“ ван Бастен е бивш холандски футболист играл за Аякс и Милан и настоящ мениджър. Роден е през 1964 година на 31 октомври и е считан за един от най-великите централни нападатели играли някога. В своята кратка кариера (отказва се през 1993 година заради контузия, едва на 28 години) той отбелязва 277 гола.

Известен е със силовото владеене на топката, тактическият си гений, ефективният завършващ удар и най-вече с уникалното изпълнение на воле. Ван Бастен печели три пъти анкетата за Футболист на годината в Европа, което му носи Златната топка през 1988, 89-та и 1992 година. Списание „France Football” го поставя на 10-то място в класацията за футболист на века за Европа, а в класацията за Световен играч на века е поставен на 12-то място. През 2004 година той е поставен на второ място след Йохан Кройф в допитването за 100-те най-добри холандски футболисти, а през 2007 година ван Бастен заема челното място сред най-великите спортисти, прекратили кариерата си след контузия.

Кариера

Първи стъпки във футбола

Марко ван Бастен е роден в Утрехт и една на 6 години той започва да тренира в местния отбор ЕДО. Година по-късно се премества в УВВ Утрехт, където прекарва 9 години. Тренира за кратко и в друг местен тим – Елинквийк.

Аякс Амстердам

Ван Бастен подписва с амстердамския гранд през сезон 1981-82. Първият му мач е през април 1982 година, като той съвпада и със първото му попадение за аяксите при победата с 5:0 над НЕК Ниймеген. През следващият сезон се конкурира за поста централен нападател с голмайстора на Европа – Вим Кифт, като за 20 мача отбелязва 9 гола. През сезон 83-84, след като Кифт заиграва в Серия А за отбора на Пиза, Марко се превръща в основният нападател на Аякс и става реализатор номер 1 на холандското в следващите 3 сезона, бележейки общо 117 гола в 112 мача. През сезон 1985-86, той реализира 37 гола в 26 мача, включително 6 гола в мача срещу Спарта Ротердам и 5 срещу Хераклес, което му носи Златната обувка на Европа. През 1987 година неговият гол срещу Локомотив Лайпциг носи на Аякс Купата на УЕФА.

Милан

През 1987 година Силвио Берлускони привлича Марко ван Бастен в Милан, събирайки го с неговите сънародници Рууд Гулит и Франк Рийкард. Още в първият си сезон на Сан Сиро, Бастен вдига Скудетото над главата си, като това е първата титла за миланският колос от 8 години. За съжаление холандският голмайстор изиграва само 11 мача, като постоянно е тормозен от контузия в глезена. Въпреки това, той успява да реализира 19 гола в Серия А и 2 във финала за КЕШ срещу Стяуа Букурещ, което му носи първата Златна топка.

В следващият сезон като играч на Милан, ван Бастен се превръща в Капоканониере – голмайстор на Серия А, а Милан успешно защитава европейската си титла, след победа над Бенфика на финала.

Милан отново е замесен в борбата за титлата в Италия през 1990-91 година, но Марко ван Бастен влиза в конфликт с мениджъра Ариго Саки, което води спад в играта му и в крайна сметка до загуба на трофея за сметка на Сампдория. Берлускони е бесен на Саки за създаването напрежението в съблекалнята и веднага след края на първенството го уволнява. Тогава на чело на Милан застава Фабио Капело и отбора от Миланело печели титлата без загубен двубой. Голмайстор на Серия А отново е холандската деветка с 25 попадения.

През ноември 1992 година, Марсел ван Бастен става първият играч, който вкарва 4 гола в един мач от Шампионската лига, срещу ИФК Гьотеборг, включително и един с ножичен удар. По-късно и други играчи успяват да сторят това, а 20 години по-късно Лионел Меси подобри постижението с петте си гола срещу Байер Левъркузен.

Милан отново печели Скудетото през 93 година без да допусне загуба, с което постига рекорда от 58 мача, включително и от предходния сезон, преди да бъде победен. Ван Бастен играе отново на висота и вдига Златната топка над главата си, ставайки третият играч след Йохан Кройф и Мишел Платини печелил най-ценния индивидуален трофей във футбола три пъти.

След контузията на ван Бастен в мача с Асколи, неговият бивш наставник Фабио Капело възкликва: „Марко е най-великият нападател, на който съм имал честта да бъда треньор. Неговото ранно пенсиониране е огромно нещастие за него като човек, за играта като цяло и за Милан.“ Следва поредица от операции, като в края на сезона холандският стрелец се връща за няколко мача, но загубеният финал в Шампионската лига от Олимпик Марсилия е последният в кариерата на Марко ван Бастен.

Той до последно таи надежда, че ще успее да се върне на терена и да играе на Световното първенство в САЩ с националния отбор на страната си, както и във финалния мач на Милан за Световната клубна купа, но в крайна сметка лекарите не му позволяват, заради опасенията им от проваляне на рехабилитацията му. В крайна сметка, на 17 август 1995 година той признава окончателно своята загубена битка с контузията и официално се оттегля от футбола, въпреки че още 2 години преди това кариерата му на играч е приключила неофициално.

След оттеглянето

Марко ван Бастен изиграва един от последните си големи мачове в бенефиса на Деметрио Албертини на Сан Сиро през март 2006 година. Играе само малко в началото на срещата, но въпреки това отбелязва гол, с което показва че не е изгубил своя реализаторски нюх. Три месеца по-късно участва и в мача за отпразнуването на 11-тата година на Денис Беркамп в Арсенал, което бе и първия мач на новия стадион на артелиристите „Емирейтс“. Влиза през второто полувреме в тима на легендите на Аякс заедно с Йохан Кройф, при двойна смяна. Участва и в реклама на полска бира, заедно с други две звезди на световния футбол – Луиш Фиго и Збигнев Бониек.

Националния отбор на Холандия

Талантът на ван Бастен не остава незабелязан още от юношеските му години и през 1983 година той е повикан в младежкия тим на страната си за Световното първенство. Още през същата година получава повиквателна и за мъжката гарнитура. Участва на Евро `88, като става голмайстор на турнира с 5 попадения, включително хеттрик срещу Англия, победен гол срещу Западна Германия в полуфиналите и ефектното му воле във финала срещу СССР.

Световното първенство в Италия през 1990 година не е успешно за холандците, като те отпадат още във втората фаза на турнира срещу Германия, която по-късно ще стане новият световен шампион. Може да се каже, че е прецедент случая, че този велик голмайстор няма отбелязан гол в мач за Световната купа.

Холандия достига до полуфинал на следващото Европейско първенство, като отпада след изпълнение на дузпи срещу бъдещия шампион Дания, като Петер Шмайхел спасява удара на Марко ван Бастен.

Великият №9 се надява да успее да отбележи гол на световни финали през 1994 година, но така и не успява да се върне на терена след контузията си.