Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Велоспорт ВМХ

ВМХ

ВМХ - изображение

ВМХ

ВМХ е екстремен велоспорт, при който се кара на писти за мотокрос, на специално изградени рампи или на места, където могат да са изпълняват различни трикове с велосипеда.

История

ВМХ започва в началото на 70-те години, когато децата започват да се състезават с велосипедите си по черните пътища в южната част на Калифорния, вдъхновени от звездите на мотокроса по това време. Постепенно тези велосипеди започват да се модифицират, за да се постигне по-добро управление и лесно справяне с препятствията на черните пътища. ВМХ се превръща във феномен през средата на 70-те години и обикновените велосипеди са заменени с преработени за офроуд състезания. ВМХ постепенно е включен като подгряваща шоу надпревара в турнирите по мотокрос. Постепенно се изграждат и специални писти и паркове за практикуването на този спорт и се появяват редица компании, които произвеждат велосипеди за огромната маса от почитатели.

През 1977 година се състава Американска ВМХ асоциация, а през 1981 година се основава и Международна федерация по ВМХ. Първото Световно първенство се провежда година по-късно. От януари 1993 година ВМХ се интегрира в Международния велосипеден съюз.

Свободният стил в ВМХ е едно от главните събития на летните екстремни игри, като популярността на този спорт се дължи на относителната му лекота и места за практикуването му. През 2003 година, Международният Олимпийски Комитет реши ВМХ да се превърне в част от олимпийската програма за игрите в Пекин през 2008 година. Марис Щромбергс и Ан-Каролин Чоусън станаха първите олимпийски шампиони.

Велосипедът за ВМХ

Въпреки, че в началото ВМХ се е наричал самият спорт, сега под това наименование е известен и велосипеда, който се използва за практикуването му. ВМХ може да се кара по черни пътища, писти, специални рампи, улици, планини и като цяло навсякъде. Рамката на беемхиксите се изработва от различни видове стомана или алуминий. Най-евтините варианти са от обикновена стомана, а най-скъпите са изработени от молибденова, която притежава изключителна якост. Зъбчатките на старите беемхикси бяха в съотношение предни / задни съответно 44 / 16, но с въвеждането на новите главини, широка популярност добиха предавките в съотношение 36-зъбен венец 13-зъбна зъбчатка, 33-зъбен венец 12-зъбна зъбчатка, 30-зъбен венец 11-зъбна зъбчатка, 28-зъбен венец 10-зъбна зъбчатка, 25-зъбен венец 9-зъбна зъбчатка, 23-зъбен венец 8 зъбна зъбчатка, а дори и 22-зъбен венец 8-зъбна зъбчатка, всички от които имат предавателно число почти 2,8:1. Предимството на по-малките зъбчатки е, че имат много по-ниско тегло и по-ниска амплитуда на въртене на педалите.

Каплите за карането по улиците, парковете и по-ненатоварващите трасета са с 36 спици, а за по-агресивно каране и скокове са с 48 спици. Съществуват и капли с 28, 18 и дори с три спици, но те са много по-широки и с вълнообразна форма. Колелата могат да са с размери от 16 до 26 цола, но най-популярни са 20 цоловите.

Съществуват различни велосипеди за ВМХ, които са съответно за състезание, за свободен стил, за скокове, за изпълнение на трикове, за ежедневно каране и за тренировка.

Дисциплини в ВМХ

Състезателите участват в няколко добре установени и вече перфектно регулирани дисциплини. Естествено, както и в другите фрийстайл спортове, няма точно конкретизирани правила, а се гледа стилът на каране, естестиката, уменията и креативността.

Стрийт ВМХ


Уличните колоездачи се възползват от градската инфраструктура и обществените пространства, за да изпълняват различни трикове. Тези трикове могат да се правят върху бордюри, парапети, стъпала, первази, насипи и други. Стиловете на стрийт ВМХ-а варират, тъй като различните колоездачи просто трябва да се съобразяват с наличните препятствия в градовете. Тази дисциплина се отдели от останалите към края на 80-те години на миналия век.

Парк ВМХ


Тук състезателите мерят сили в парковете за скейтборд, където използват преходите и рампите. Триковете, които се правят са подобни на тези използвани от скейтбордистите, скейтърите и фрийстал скутер ездачите. Скейтпарковете могат да бъдат изградени от дървени и метални рампи или от бетон, като стилът на каране се определя от тези особености. При първите два вида, ездачите правят по-високи скокове и прескачат от една рампа на друга. При бетонните паркове има особеността, че те са предимно с басейни и „купички“ и самите трикове са по-различни. Не рядко обаче, съоръженията на парковете са комбинирани от всички видове и това позволява по-голямо разнообразие за любителите на ВМХ.

Вертикална рампа


Това е свободен стил в ВМХ, който се провежда на U-образна рампа, с височина на стените между 2,50 и 3,50 метра. Най-голямата до сега използвана рампа е висока цели 8,2 метра, като тя се строи за Х-игрите. Състезателите правят различни скокове, изпълняват трикове, въртейки се на 180, 360, 540 и дори на 900 градуса. Типичният рън включва преминаването от едната страна на полутръбата към другата, като при достигането на горния ръб колоездачите показват своите умения.

Трейл ВМХ


Трейлът представлява преминаване по пътека осеяна с много скокове, някои от които много високи и дълги като разстоянието между някои от гърбиците може да достигне 6 метра, но най-често се използват скокове по 3-4 метра.

Трейл ездата понякога се нарича и Dirt jumps, макар че съществува разлика в стилът на каране при тези две разновидности. Типичните трейл ездачи се стремят да преминат бързо и плавно по трасето, докато дърт джъмпърите правят възможно най-екстремните и красиво изглеждащи трикове при всеки скок.

Въпреки, че мнозина определят трейл ВМХ като противоположен на стрийта, това не вярно, тъй като при първия случай се кара по специално изградени бабуни за скокове, а при вторият се кара по места, които предразполагат към такива скокове и единствената разлика е само в самото трасе, но не и в цялостната идея.

Велосипедите за трейл са малко по-дълги от тези за предходните дисциплини, тъй като тук не се търси толкова маневреност, а по-скоро стабилност при скоковете и при приземяванията.

Това е най-опасната дисциплина, тъй като много често се получават сериозни травми, заради стремежа трасето да се премине за най-кратко време и по възможно най-красивият погледнат от страничния наблюдател начин.

ВМХ по равен терен (флатланд)


Това е най-безопасният и спокоен стил в ВМХ. Велосипедите за тази дисциплина имат поставки за краката на предната и задната ос на колелата, които се наричат пегове. За разлика от всички останали стилове, флатланд се практикува на възможно най-гладки повърхности, обикновено на паркинги, спортни площадки и други. Триковете включват въртене на велосипеда върху само едната гума, балансиране в различни позиции и други, при които ездачът стъпва върху пеговете.

Беемхиксите за флатланд обикновено имат по-късо междуосие в сравнение с останалите фристайл велосипеди и не са удобни за ежедневна употреба. Техните оси са допълнително подсилени, за да издържат на натоварванията при стъпването върху тях (от всяка стана на гумите има по 1 пег или общо 4 и не рядко ездачите могат да стъпят само върху един от тях). Много често, според стилистичните предпочитания, ездачите използват само предна или само задна спирачка, а понякога дори и свалят спирачките от колелото, за да не му пречат при изпълнение на триковете, като това не води до кой знае какви рискове, тъй като изпълненията при флатланд са сравнително бавни и спокойни.

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛайфстайлЗдравни съветиЛюбопитноСпорт и туризъмНовиниХранене при...