Вдигане на тежести

Вдигане на тежести е атлетична дисциплина, част от олимпийската програма, в която състезателите се опитват да вдигнат щанга, с максимално тегло.

В това състезание има два вида движения – изхвърляне и изтласкване. Всеки щангист има право на три опита във всяко движение, като двата най-добри резултата от тях се сумират и така се получава крайния резултат. Вдигането на тежести се провежда в категории, разделени според масата на щангистите, като те са различни при мъжете и при жените.

Щангистите трябва задължително да направят по един успешен опит и в двете движения, в противен случай няма как да участват в крайното класиране. За да бъде опитът успешен, щангиста трябва да трябва да вдигне щангата чисто и да я фиксира над главата си без да се движи. Този спорт изисква огромна сила, която тества балистичните граници на човешкото тяло. Тежестите са огромни, не рядко надвишават 2-3 пъти собственото тегло на спортистите.

Състезанията

Вдигането на тежести се контролира от Международната федерация по вдигане на тежести, която е със седалище в Будапеща. Тя е създадена още през 1905 година. Спортистите се разделят в категории според тяхната маса, като при мъжете те са 8, а при жените – 7.

Категории при мъжете:

• до 56

• до 62

• до 69

• до 77

• до 85

• до 94

• до 105

• 105 + кг

Категории при жените:

• до 48

• до 53

• до 58

• до 63

• до 69

• до 75

• над 75 кг

Във всяка категория се правят по три опита във всяко от движенията, като накрая се определят шампионите във общия резултат, но също така и в изтласкването и в изхвърлянето по отделно. При равни резултати във вдигнатата тежест, печели този щангист, който е с най-ниско лично тегло. Ако и двамата са с еднакво тегло, тогава победител е този, който по-рано е вдигнал тежестта.

Ако при някой от трите си опита спортистът не успее да вдигне щангата, той има право в следващия опит да запази масата ѝ или да заяви по-голямо тегло. Понижаване на масата не се допуска. Стъпката за увеличаване на масата е 1 килограм. По време на състезанието, изхвърлянето се прави първо и след кратка пауза се прави изтласкването. Обикновено съдиите отбелязват успешния опит със звуков сигнал и бяла светлина, а с червена неуспешния опит. Това се прави за по-лесното ориентиране на щангиста, но също така и за треньорите и публиката.

История на вдигането на тежести

Различните цивилизации от древността са провеждали състезания по вдигане на тежести, като са открити документи и произведения на изкуството, върху които са били изрисувани хора, вдигащи щанги. Спортът е бил познат в Египет, Китай и Гърция. Съвременният спорт се развива през 19 век, като в цяла Европа са били провеждани състезания. Първият световен шампион е бил коронясан през 1891 година, като тогава жените не са участвали в състезанията, а също така не е имало категории. На първите съвременни Олимпийски игри вдигането на тежести е било част от програмата, но по-скоро като атракция между лекоатлетическите дисциплини. До първата световна война е имало две дисциплини във вдигането тежести, а именно вдигане с една и с две ръце. Първият победител в конкурса „с една ръка“ е Лаунсистън Елиът, а „с две ръце“ е Виго Йенсен от Дания. Чак след 1920 година вдигането на тежести започва да е част от игрите като равноправен спорт, а от 1928 година щангата се вдига само с две ръце.

Жените влизат в олимпийските щанги през 2000 година в Сидни (Австралия). Въпреки това, още от 1987 година са се провеждали състезания с участнички от нежния пол.

Екипът за състезания има едно изискване и то е коленете и лактите на състезателите да са открити. Това се прави, за да могат съдиите да преценят дали щангиста изпълнява правилно движнията.