Жестоката цена, плащана от професионалните културисти

Да бъдеш професионален бодибилдър означава престиж, огромна мускулна маса и цена, която обикновен човек трудно би платил. Ето какво се случва зад сцената:

1. За да станеш културист от топ ниво, това изисква използването на мощни стимуланти, които често са свързвани с отказ на някои от органите в тялото и преждевременна смърт.

2. Използването на стероиди е очевидно, но има много други препарати, които крият още по-сериозен риск за здравето, например инсулин, растежен хормон и диуретици.

3. Когато говорим за „химията“ в бодибилдинга, съществуват три нива – употреба, злоупотреба и насилване на тялото. Днес всеки може да види последствията от използването на мощните стимуланти, вглеждайки се в някои от най-големите имена в културизма от 90-те години и началото на ХХІ век.

През 80-те години на миналия век, доктор Робърт Голдман се обърна към спортистите от най-високо ниво с въпроса, дали биха приели сделка с дявола, която ще им гарантира победата или най-малкото призово място на стълбичката в почти всяко състезание, в което те участват. Цената обаче е тяхната смърт, в рамките на около 5 години.

Той установява, че по-голямата част от спортистите му отговарят, че с нетърпение ще приемат такава сделка. Това става известно като „Дилемата на Годман“. Всеки от тях бил сигурен, че победите са от огромно значение, те ще са на върха, а пък смъртта... Тя ще им се размине.

Мускулестите и релефни трупове

Колко имена на известни бодибилдъри се сещате на пръв прочит. Не са чак толкова много, нали? Те са като една малка общност, която е посветила живота си на трупането на мускулна маса по всички възможни начини, като са готови сякаш да загърбят здравето и живота си заради успеха. Но защо го правят? За пари? Слава? Или пък просто се стремят да имат повече мускули и по-малко мазнини в тялото, в сравнение със всички останали, които са се качили на състезателния подиум заедно с тях?

Бруталната злоупотреба с анаболни стероиди, растежен хормон, инсулин и диуретици са някои от основните фактори, отговорни за постигането на максимално изчистена и огромна мускулатура. В спорт, в чиято основа стоят правилното хранене, тренировките, изчистването на мазнините, каква е причината да виждаме толкова културисти, които умират прекалено млади?

Целта е огромната мускулна маса, не здравето

„Повечето хора мислят, че нищо лошо няма да им се случи. Но вижте! Все повече и по-сериозни проблеми се получават със сърцата на културистите, и по-лошото е, че тези проблеми се задълбочават след като тези момчета прехвърлят 40.“ - сподели преди години Майк Матарацо, един от големите професионални културисти.

Той имаше троен байпас на сърцето още на 38 години, получи инфаркт на 41 години и почина на 47 години, докато чакаше трансплантация на сърце.

Майк бе на върха на състезателната си дейност малко преди 30-те си години, когато мускулестите чудовища доминираха в културизма, а самия той е изяждал по 3 килограма червено месо на ден, за да поддържа своята мускулатура.

Но в годините преди драстичната му физическа отпадналост, Матарацо е един от малкото професионалисти, които говорят открито за рисковете от анаболните стероиди и сродните им медикаменти, необходими за да се превърне човек в професионален бодибилдър от най-висок ранг.

Матарацо публично говореше за негативните ефекти от стероидите, като той бе силно критикуван от колегите си, че това което говори не е вярно, но той защитаваше тезите си с научните доказателства от изследванията.

Неговите думи в последствие се оказаха факт, след като много от културистите на високо ниво починаха от различни варианти на „естествена смърт“ - най-често инфаркт и органна недостатъчност, още преди да навършат 40 години. Някои от тях дори не доживяха 35 години. Има и такива от големите имена през 90-те години, които живяха и до 50, а една шепа са тези, които са преминали 55 години, без някакви особени здравословни проблеми. Те просто имаха огромен късмет.

Отговор на критиките от фитнес средите

Когато някой културист е починал в млада възраст от органна недостатъчност, много често от феновете на бодибилдинга може да се чуе:

„Той имаше здравословни проблеми, който го доведе до смъртта, затова няма значение дали е бил културист или учител.“

Но големият въпрос е, дали съществуващото заболяване се е влошило след прекомерната употреба на стимуланти? И дали тези състезатели биха живели много по-дълго, ако не са ги използвали? Съществува и друг въпрос: „Дали комбинацията между злоупотребата със стероиди с постоянното покачване на мускулна маса и изчистването на мазнините за получаването на релеф за състезанията води до получаването на здравословни проблеми?“

Награждаването на крайностите

Културизмът започва да се отделя като дисциплина от физическото възпитание през 50-те години. Изграждането на мускулна маса постепенно се превръща в по-голяма цел от обичайните до тогава атлетизъм и сила. Фактът, че анаболите все повече намират път към фитнес залите през 60-те години не е случаен. Постигането на по-малък процент на мазнините в тялото, но с по-високо телесно тегло означава, че човек се сдобива с повече чисти мускули. И колкото повече тази физика започва да се възхвалява и награждава при състезанията по културизъм, толкова повече бодибилдъри започват да я преследват. Тогава здравето остава на втори план.

Може би е по-правилно да се каже, че не стероидите убиват, а по-скоро злоупотребата с тях. Още по-вярно е, че най-опасни са другите стимуланти, използвани в бодибилдинга, а именно инсулина, растежния хормон и диуретиците, които наистина гарантират невероятни постижения, но и са изключително рискови.

Последиците от това да си по-изчистен и по-голям

В началото на 90-те години, в културизма се получи една значителна промяна в идеала за физика. Дориан Йейтс постави нови стандарти и неговите конкуренти се опитаха да последва примера му, което доведе до явлението „чудовищна мускулна маса“, което по своята същност описваше невиждано до този момент телесно тегло, съчетана с изключителна дефиниция на мускулите, която се получаваше от изключително ниските телесни мазнини.

Дългосрочните резултати от тази ера започваме да виждаме в последните години: последици при все повече и повече културисти, които имат от леки до фатални здравословни проблеми.

Не всеки професионален бодибилдър е имал проблеми. А тези с проблеми не винаги са били от най-високо ниво, просто това са културистите, които са приемали стероиди достатъчно последователно и упорито.

Изследванията

Проучване през 2014 година разглежда връзката между анаболните стероиди и сърдечно-съдовата система. Резултатите показват, че силно злоупотребяващите трениращи са много по-склонни към нередовна сърдечна функция и много по-висок процент на смъртност в по-ранните си години, в сравнение с натуралните бодибилдъри.

Друго проучване на списанието на Американското дружество по нефрология преглежда разпространението на бъбречни заболявания сред културистите използващи стероиди. Изследванията продължават 2 години и установяват, че признаците на заболявания има в по-голяма част от тези културисти, като някои от тях са необратими и няма шанс за излекуване.

Професионалните културисти срещу други атлети

За разлика от бодибилдинга, смъртта на другите професионални спортисти не е толкова силно свързана със стероидите. По-скоро при тях има използване на допинг, а при някои и на наркотици, които те смятат, че ще подобрят представянето им.

Често под допинг обществеността разбира и анаболите и макар тези неща да са в една обща категория, по-скоро за професионалния спорт е характерно използването на инсулин (както и при бодибилдинга), кръвен допинг, подобряващи издръжливостта медикаменти, както и различни нестероидни стимуланти.

Допингът е широко използван в спортове като футбол, лека атлетика, вдигане на тежести, борба, тенис, ММА и други, но дори и в нетрадиционни за тази сфера спортове като крикет се хващат спортисти, които са употребявали.

Може би това е нормално, професионалните спортисти постоянно да търсят начин да получат предимство пред конкуренцията и нови методи за възстановяване, дори и с цената на пряко нарушаване на забраните и правилата на техния спорт.

През 2014 година е публикуван доклад, който разследва процента на смъртност сред активните професионални кечисти. Данните се събират от 1985 година до 2011 година и този доклад показва, че при тях рисковете от преждевременна смърт (от 30 до 50-годишна възраст) е от 3 до 4 пъти по-висока, в сравнение с населението като цяло. Това отново се дължи на използвания допинг.

Употреба, злоупотреба и изтезаване на тялото със стероиди

Преди 30 години, нормалните непрофесионални спортисти не са се интересували от използването на стероиди. Но днес, дори и начинаещите любители на фитнеса се опитват да постигнат мигновени резултати, без много труд, само чрез използването на „химия“.

Един бърз преглед на форумите ще ви покаже десетки и дори стотици бодибилдъри, които обсъждат своя първи, втори, трети и дори четвърти стероиден цикъл. По-лошото е, че тези момчета не се опитват да си заработят заплатата с техните мускули, нито се опитват да излязат на състезателния подиум. Те просто искат да изглеждат добре.

Тези, които започват да злоупотребяват с анаболите са същите, които са опитали да натрупат мускулна маса по най-бързия начин, само чрез правилно хранене и с тренировки, но са се отказали, поради непостоянство и желание за моментални резултати. Когато говорим за насилване на тялото, хората които си го причиняват правят по 8 многоставни упражнения седмично, точно както прави техния идол в бодибилдинга. В крайна сметка, това са хората, които стават част от статистиката.

Най-фаталния резултат от използването на стероиди: Смърт

През 60-те години, издателят на списание „Iron Man” Пири Рейдър, публикува уводна статия, в търсене на решение на проблема с анаболните стероиди в бодибилдинга и да предупреди читателите да не започват да употребяват подобни стимуланти. 50+ години след това, хиляди културисти са злоупотребявали с тази „химия“. Много от тях вече платиха най-високата цена:

1. Майк Матарацо – попада много често в Топ 10 на състезанията, професионалист е от 1992 до 2001 година. 4 пъти е в топ 5 на Нощта на шампионите. Умира от сърдечен удар през 2014 година на 47 години.

2. Дан Пукет – завоюва първо място в тежката категория на щатското колежанско първенство. Умира от сърдечна недостатъчност през 2007 година на 22 години.

3. Скот Клайн – четирикратен победител в щатското аматьорско първенство от 1995 до 1997 година в тежка категория, двукратен победител в същото състезание в супер тежка категория, през 1998 и през 2000 година. Починал от бъбречна недостатъчност през 2003 година на 30 години.

4. Робърт Бенавенте – многократен участник в щатското аматьорско първенство от 1994 до 2003 година. Умира от сърдечен удар през 2004 година на 30 години.

5. Тревър Смит – треньор по бодибилдинг и автор на материали в същата сфера. Никого не се е състезавал, но е бил с тегло от 180 килограма. Умира от сърдечен удар през 2004 година от сърдечен удар.

6. Андреас Мюнцер – 13 пъти се класира в Топ 5 в периода от 1986 до 1996 година. Счита се за пионер в използването на диуретиците за максимално изчистена мускулатура. Починал от полиорганна недостатъчност през 1996 година на 32 години.

7. Мохамед Бенанзиза – печели 7 Гран При турнира през 1990 и 1992 година, завършва първи на Нощта на шампионите през 1990, побеждавайки Дориан Йейтс, два пъти е в Топ 5 на Мистър Олимпия. Умира часове след като побеждава в Гран При на Холандия от сърдечна недостатъчност, на 33 години.

8. Грег Ковач – един от легендите на бодибилдинга, участник в редица турнири в периода от 1997 до 2005 година. Той беше популярен във фитнес средите със своето огромно тегло в основен период, над 180 килограма. Почина от сърдечна недостатъчност през 2013 година, на 44 години.

9. Рей Менцер – Състезател в IFBB за периода от 1979 до 1982 година, с първо място на Мистър САЩ през 1978 година, има няколко класирания в Топ 3. Умира от бъбречна недостатъчност през 2001 година, на 47 години.

10. Насер Ел Сонбати – най-често попадалия в челната осмица състезател в периода 1990-1992, включително и второ място на Мистър Олимпия през 1997 година и трети места през 1995 и 1998 година. Умира след усложнения от сърдечна и бъбречна недостатъчност през 2014 година, на 47 години.

11. Майк Менцер – той е неизменно в челната тройка на професионалистите от 1975 до 1979 година, включително има и две втори места на Мистър Вселена през 1976 и 1977 година, първи е на Мистър Америка през 1976 година, и е първи в тежката категория на Мистър Олимпия през 1979 година (в общата категория губи от Франк Зейн). Първият професионален бодибилдър, който е награден с перфектната оценка в състезание. Умира на 49 години от усложнение на сърдечен проблем през 2001 година.

12. Стоил Стоилов – българската легенда в бодибилдинга, състезава се на професионално ниво от 2005 до 2014 година. Починал на 49 години, една седмица след като през 2014 година завърши втори на Републиканското първенство от сърдечна недостатъчност.

На ръба

Следващите културисти за сега се разминаха със смъртта, но не и с тежките здравословни проблеми.

1. Том Принс –професионалист от 1995 година, като през 1997 година печели шампионата на САЩ. Включва се в състезанията на Международната Федерация по Бодибилдинг в периода от 1999 до 2002 година. Получава бъбречна недостатъчност по време на подготовката си за състезание през 2003 година, когато е на 34 години. В началото 2004 година се отказва от състезателна дейност, а през 2012 година му правят бъбречна трансплантация.

2. Дон Лонг – печели щатското аматьорско първество в леката тежка категория през 1992 година и тежката категория от 1993 до 1995 година. От 1996 година става професионалист и участва в състезанията на IFBB до 1999 година. Получава бъбречна недостатъчност през 99-та година, на 34 години. През 2002 година му правят бъбречна трансплантация, но през 2003 година се разбира, че е неуспешна. Завръща се на подиума за няколко състезания в периода от 2006 до 2009 година. През 2011 година отново е трансплантиран с нов бъбрек.

3. Флекс Уилър – един от най-добрите професионалисти за 90-те години, с общо 17 първи места. Завършва втори на Мистър Олимпия 3 пъти (`93, `98 и 1999 година) и два пъти попада в Топ 4 (1996 и 2000 година). Получава бъбречна недостатъчност и официално се пенсионира през 2000 година, на 35-годишна възраст. Все пак се състезава още два пъти, завършвайки 7-ми на Мистър Олимпия през 2002 година (заявявайки, че не е ползвал стероиди) и 3-ти на Ironman през 2003 година.

4. Орвил Бърк – шампион в тежка категория в аматьорския шампионат на САЩ през 1996 и 1997 година и в супертежка категория през 1998 година. Попада в Топ 10 на състезанията на IFBB от 1999 до 2002 година, включително и в първата Нощ на шампионтие през 2001 година и на първия турнир Торонто Про през същата година. Два пъти попада и сред най-добрите 10 на Мистър Олимпия. Изпада в шестседмична кома след усложнение по време на операция през 2002 година, когато е на 39 години.

5. Майк Морис – състезател в аматьорския шампионат на САЩ от 1990 до 1997 година, професионалист от 2001 до 2005 година, когато се отказва, след като получава признаци на проблеми с бъбреците, когато е на 35 години.