Жуниньо Пернамбукано

Антонио Аугусто Рибейро Реис Жуниор (р. 15.01.1975 г.), по известен като Жуниньо Пернамбукано е бразилски футболист, специалист на „мъртвата топка“, който играе на поста полузащитник. Считан е за номер едно сред изпълнителите на пряк свободен удар за всички времена. Той води отборът на Олимпик Лион до 7 последователни титли на Франция, преди да напусне тима през 2009 година. За тимът от Лион той изиграва 344 мача, отбелязвайки 100 гола. За националния отбор на Бразилия има 40 мача и 6 гола. Спира да облича синьо-жълтата фланелка на родината си след Световното първенство 2006 година.

Клубна кариера

Ранна кариера

Роден е в Ресифе, щата Пернамбукано, като започва да се занимава с футбол в тима на Спорт, като бързо се утвърждава като изключителен талант. След спечелването на две титли от местния шампионат, той преминава във Вашку да Гама през 1995 година и печели няколко трофея с клуба, включително и бразилското първенство през 1997 и 2000 година, Копа Либертадорес през 1998 г., Копа Меркосур през 2000 г. и наградата Сребърна топка, като един от най-добрите халфове на сезона. По това време той играе с Ромарио, Едмундо и Жуниньо Паулища.

Жуниньо Пернамбукано се превръща в един от любимците на феновете на Вашку, като те го наричат Рейзиньо де Сао Жануарио (Малкият крал на Сао Жануарио). Изиграл е цели 295 мача за Вашку да Гама от 1995 до 2001 година.

Олимпик Лион

През 2001 година, Жуниньо се мести в Европа, за да заиграе за Олимпик Лион. През първата си година в клуба е спечелено френското първенство, като това е първата титла за Лион в историята му. От този момент, Олимпик се превръща в доминант във френския футбол и печели седем поредни титли. Антонио Аугусто Рибейро Реис Жуниор отново става любимец на запалянковците, особено с неговите точни, мощни и разнообразни удари.

Освен с тях и невероятните му преки свободни удари, той може да се похвали и с изключително точни подавания, като постоянно прави асистенции за своите съотборници. Лидерските му способности карат мениджъра на Олимпик, Жерар Улие, да му даде капитанската лента.

През 2009 година, Жуниньо обявява, че ще напусне клуба в края на сезона, като президента на тима Жан-Мишел Ола казва, че двете страни се разделят по взаимно съгласие. На самата пресконференция, Жуниньо стои през цялото време с наведена глава и не казва нито дума.

Ал Гарафа

На 17 юни 2009 година, Жуниньо подписва 2-годишен контракт с катарския клуб Ал Гарафа срещу 2,5 милиона евро. Още през първият си сезон, той извежда тима до седмата му шампионска титла в историята му, а също така и до Купата на Катарските Звезди и Купата Корона на Принца на Катар. Още от първия мач, Жуниньо е с капитанската лента и освен требъла, той достига до наградата Играч на годината на Катарската Футболна Асоциация.

Завръщането във Вашку да Гама

След изтичането на договорът му, той се завръща в бившия си отбор, Вашку да Гама. Отбелязва гол още в първият си мач, естествено, от пряк свободен удар, срещу Коринтианс. Това не е последният му гол за отбора, като редовно бележи от дузпи и от „дълги дузпи“. През 2012 година преподписва договора си с още 6 месеца. През месец август същата година, той играе в мач срещу първия си отбор, Спорт Ресифе, като отбелязва невероятен гол.

Ню Йорк Ред Булс

На 17 декември 2012 година, Жуниньо се присъединява към тима на отбора от Американската Мейджър Лига, Ню Йорк Ред Булс, като прави дебют в първенството срещу отбора на Портланд Тимбърс при равенството 3-3.

Кариера в националния отбор

Жуниньо Пернамбукано започва да играе за родината си през 1999 година. На 7 септември същата година, той се превръща в първият футболист, който е изиграл два мача в две различни държави, в един и същ ден. Той влиза като резерва през второто полувреме в приятелския мач между Бразилия и Аржентина в Порто Алегре, след което хваща самолет за Уругвай и стига за второто полувреме на своя Вашку да Гама срещу Насионал в мача за Копа Маркосур.

През 2005 година печели с Купата на Конфедерациите с националния отбор на страната си, но след отпадането на четвъртфиналите на Световното първенство през 2006 година, Жуниньо спира участието си за Салесао, за да даде път на младите бразилски таланти.