Изкълчване в спорта

Много често в спортовете с висок травматизъм се получават сериозни травми на ставите познати като луксация (luxatio) или изкълчване. За получаването на луксация е нужна значителна по величина сила и затова се среща най-често при спортове като футбол, баскетбол, волейбол, бойни изкуства и спортове като ските, за които са характерни тежки падания.

Какво представлява изкълчването и какви са симптомите му?

Ставна травма, която се характеризира със значително (над 1/4) и трайно разместване на ставните повърхности, които я формират, се нарича изкълчване или луксация (luxatio). Тя може да бъде пълна, когато разместените кости нямат контакт една с друга и непълна, когато има частичен допир. Най-често луксация настъпва при механично натоварване на някоя кост, което надминава физиологичния обем на движение и зравината на ставата. Характерно за луксацията е разкъсването на ставната капсула, при което костта излиза извън нея, а не рядко при изкълчване се засягат кръвоносни съдове, мускули, ставни връзки и нерви. След изкълчване движението в ставата е невъзможно, тя се подува и се променя нейната конфигурация. Като следствие от силната болка, мускулите около ставата се свиват и допълнително издърпват костта и утежняват луксацията.

Симптомите на изкълчването включват:

• болка - остра режеща и усилваща се при опит за движение
• силен оток , кръвоизлив и деформация на ставата
• пълна невъзможност за движения в ставата или силното им ограничаване

Кои са най-честите луксации?

Честотата на луксациите се различава при различните спортове поради специфичното натоварване на определени стави и степента на травматизъм. Въпреки това поради анатомията на ставите най-често в спорта се срещат луксациите на раменната става, лакътната става и пръстите на ръцете.

Луксация на раменна става

Най-честа сред луксациите поради голямата свобода на движение в раменната става и слабия връзков апарат в предната и долната част на ставата. Изкълчването на рамото се получава при директен удар върху ставата или при падането върху лакътя или дланта. При пълна луксация главата на раменната кост е извън ставната ямка, а на самото рамо може да се опипа ключицата ("симптом на пагона"). Най-често претърпелите такава травма придържат изкълчената ръка със здравата, с цел да намалят болката. Луксациите на рамото са най-често срещани при спортове като футбол, ръгби, лакрос и борба.

Луксация на лакътна става

Изкълчването на лакътя най-често настъпва при силен директен удар на лакътя отзад или падане върху длан при разгъната ръка. Предмишницата е ротирана (завъртяна) на вътре, а активни движения са невъзможни. Луксациите на лакътя са по-често срещани при спортове като баскетбола и волейбола, поради твърдата повърхност, на която се играе и специфичния механизъм на получаване.

Луксация на пръстите на ръката

Много често при прекомерно преразтягане или директен силен удар върху пръстите се получава изкълчване. Това най-често се получава при спортовете, в които се използва топка като баскетбол, волейбол и футбол при директен инцидент с топката. Също така много често могат да се получат и при контактни спортове като бойните изкуства.

Оценка и диагностика

Спортният лекар поставя диагнозата на базата на симптомите, външен оглед и последващата рентгенография. Рентгенографията има за цел да изключи вътреставни фрактури и да потвърди диагнозата луксация, както и нейната степен.

Лечение и рехабилитация

Лечението трябва да се проведе по спешност възможно най-рано след травмата. На място могат да се наместват само малки стави, а при големите (рамена, лакътна, тазобедрена) се прави само временна превръзка и пациента се транспортира до специализирано лечебно заведение. Там се прави рентгенография, преценя се тежестта на увредата и се преминава към наместване под упойка или оперативно лечение. След процедурата по наместване се прави имобилизация на ставата за период до 21 дни, като най-добре при спортисти да се използва ортеза за да може да се поддържа двигателната функция на крайника и да не стига до атрофия на мускулатурата.

Рехабилитацията започва възможно най-рано като в началото се търси стабилизирането на мускулатурата и правилния стереотип на движение. Избягват се движенията, при които се е получила луксацията. Впоследствие се увеличава интензивността и обема на упражненията при вече стабилна мускулатура и чак след това се преминава към специфични упражнения за съответния спорт.

По време на имобилизационния период най-важно е поддържане на мускулатурата и предпазване от усложнения на засегната става. Първо се започва с изометрични упражнения, а в последствие с динамични упражнения в ограничен обем. Поддържа се подвижността на ставата с цел предпазване от контрактури. От физиотерапията могат да се използват криотерапия (лечение с лед) и повдигане на засегнатия крайник, а също така лазертерапия и токове с обезболяващи параметри.

В ранния следимобилизационнен период до възстановяване на стабилността на лигаментите (21-45дни) средствата на кинезитерапията се разширяват. Използват се упражнения за релаксация на скъсените мускули (ПИР) и адекватни упражнения за засилване на слабите мускули в отбременено изходно положение. Удачно е и използването на подводна гимнастика. От апаратната физиотерапия могат да се използват електростимулации, нискочестотни токове и интерферентен ток.

В късния следимобилизационен период (30-60дни след увредата) се акцентира върху възвръщане на максималния обем на движение в ставата и пълното възстановяване на мускулатурата. Постепенно се увеличава интензивността и продължителността на тренировките и се включват упражнения от съответния спорт. От апаратната физиотерапия могат да се използват ултразвук (УЗ), ултрависокочестотни токове, нискочестотни и средночестотни токове.