Камп Ноу

Камп Ноу е най-големият футболен стадион в Европа, като той се намира в Барселона и още от построяването си през 1957 година е собственост на едноименният клуб. Капацитетът на съоръжението е 99786 места, но по време на мачовете, организирани от УЕФА, местата намаляват до 96336, което го прави най-големия в Европа и 11 в света. На стадионът се провеждат множество международни мачове от най-високо ниво, включително и финали на Шампионска Лига и футболни срещи от олимпийските игри през 1992 година.

История на Камп Ноу

Строителството

Първата копка на съоръжението е направена на 28 март 1954 година, тъй като фенската маса на ФК Барселона нараства много, а старият стадион на клуба, Ле Кортс, няма възможност за допълнително увеличение. Първоначално е планирано името да бъде Естади дел ФК Барселона, но привържениците го наричат Камп Ноу (Новият стадион) и ръководството на клуба решават, че това ще остане като официално име. През юни 1950 година, тимът подписва договор със звездата Ласло Кубала, като интересът към него продиктува нуждата от по-голям стадион.

Първата тухла на строежа е поставен от кмета на Барселона, Фелипе Аседо Колунга, с благословията на архиепископа на града Грегорио Модрего. Строителството продължава 3 години, като разходите надвишават с цели 336% първоначално предвидените. Крайната цена на Камп Ноу е 288 милиона песети. Официалното откриване е на 24 септември 1957 година, като при прерязването на лентата хорът на барселонската катедрала изпълнява „Месия“ на Георг Фридрих Хендел. След това се провежда приятелската среща на Барселона срещу Легия Варшава, спечелена от домакините с 4:2.

Архитекти на Камп Ноу са Франсеск Митжанс, Хосеп Сотерас и Лоренцо Гарсия-Барбон.

Първите години

През май 1972 година, стадионът за първи път е домакин на финала за Европейската купа, като в него играят тимовете на Глазгоу Рейнджърс и Динамо Москва. Шотландците печелят трофея след 3:2. Като цяло, 70-те години са повратната точка в историята на Камп Ноу, тъй като на неговото игрище започва да се изявява един от най-великите играчи в историята на футбола – Йохан Кройф. През 1975 година, съоръжението се сдобива с първото си електронно табло.

През 1980 година, Ноу Камп е подложен на разширяване, тъй като той ще бъде един от стадионите, на които ще се играят мачовете от Световното първество по футбол в Испания`82. Добавените са нови боксове, изградени са ВИП зона и нови клетки за журналистите, а също се прави разширяване на капацитета, който достига до 121749.

През 1982 година, на 13 юни, Камп Ноу става домакин на откриването на Световното първенство, като по трибуните са се събрали цели 100000 души, които стават свидетели на победата на Аржентина с 1:0 над Белгия.

Развитие

Капацитетът на стадиона варира сериозно през годините. При откриването, той е 106146, но нараства до 121749 места за Световното първенство.

Освен ФК Барселона, Камп Ноу домакинства и на мачовете на националния отбор на Каталуния, а също така и на различни други футболни срещи европейско и световно ниво. Заради Летните олимпийски игри, стадионът се сдобива с 2 допълнителни тераси, изградени на нивото на дотогавашния покрив.

След 1982 година, стадионът на Барселона претърпява малка промяна, като в него е изграден музея на славата, който е открит през 1984 година. През 1993-94 година, Ноу Камп отново претърпява ремонт, като теренът на игрището е свалено надолу с 2,5 метра, а за безопасността на играчите, страничните бордюри са покрити с трева. Пейките по трибуните са заменени от седалки, изградени са допълнителни кабини за журналистите, трибуната за легендите на Барселона е изцяло обновена, под главната трибуна е построен подземен паркинг, а до 1999 година са поставени ново осветление и озвучителна система. През същата тази 1999 година, капацитетът на съоръжението е редуциран до днешното си ниво. Обновеният Ноу Камп приема финала на Шампионска Лига, в който Манчестър Юнайтед успява да измъкне трофея в последните минути на добавеното време срещу Байерн Мюнхен.

Според класификацията на УЕФА от 1998-99 година, най-големият стадион в Европа е от пета категория, заради предлаганите услуги, удобства и функционалност. Към удобствата се включват магазин за сувенири и екипи на футболистите, игрища за мини футбол и параклис за играчите и треньорите. Стадионът също така е дом на вторият по посещаемост музей в града – този на славата на клуба, който всяка година е разглеждан от над 1,2 милиона любители на футбола.

Бъдещето на Камп Ноу

След края на сезон 2013-14, от ФК Барселона анонсираха, че е планирано увеличението на капацитета на стадиона до 101000, чрез отстраняване на някои от седалките и създаване на зона за правостоящи зрители, като така ще се отворят допълнителни 1300 места. Вицепрезидентът на тима, Жорди Кардонер свързва това намерение с желанието, Камп Ноу да стане отправна точка за новият модел на зоните за правостоящи, които са достатъчно безопасни и ще отговарят на най-новите изисквания на ФИФА и УЕФА.

За 50-тата годишнина на съоръжението се планира, то да бъде реконструирано, като бъдат добавени и още 13500 седящи места, а най-малко половината от всички трибуни ще бъдат покрити. Желанието на ръководството е, Камп Ноу да се превърне в четвъртия по капацитет стадион в света, след Индианаполис Мотор Спийдуей в САЩ (297000 места), Рунгнадо Мей Дей в Северна Корея (150000 места), Солт Лейк в Индия (120000 места). Това пълно обновяване се планира за 2017 година и ще струва на клуба около 600 милиона евро.

Използване на Камп Ноу за различни от футбола цели

Стадионът не се използва само за футбол, той е домакин на множество различни събития, най-често концерти.

Посещението на папа Йоан Павел ІІ събира над 120000 души на Камп Ноу през ноември 1982 година, като събитието е в чест на обявяването на главата на Римо-католическата църква за почетен гражданин на Барселона.

През 1983 година, Хулио Иглесиас изнася концерт пред 60000 души, като той е определен за „най-красиво озвученият“ за всички времена. Други големи концерти са двата на Брус Спрингстийн - „Тунел на любовният експрес“ и „Вълшебното турне“, благотворителният концерт на Амнести интернешънъл, на Питър Гейбриъл, на Стинг, на Юсу Н`Дур, на Трейси Чапман, на Тримата тенори (Хосе Карерас, Лучано Павароти и Пласидо Доминго), на U2, а този на Майкъл Джексън е видян на живо от 95000 негови почитатели.