Световно първенство по футбол

Световно първенство по футбол или ФИФА Световна купа е най-дългоочакваният футболен турнир в света, като провеждането му се осъществява на всеки 4 години, от 1930 година насам, с изключение на 1942 и 1946 година, заради Втората Световна Война.

Настоящата форма на първенството включва 32 отбора, включително страната (страните) домакин, които се надпреварват за Световната купа в рамките на около 1 месец. Това е така наречената финална фаза на Световното първенство, а квалификациите се провеждат в рамките на 3-те години между отделните турнири. В тези квалификации, отборите се разделят по географски принцип и само най-добрите тимове от отделните групи получават правото да се състезават на Мондиала.

Проведените до този момент 19 Световни купи са печелени от 8 тима. Рекордьор е Бразилия с 5 титли, като това е единствената страна, която е играла без прекъсване във всички турнири. Останалите победители са Италия с 4 титли, Германия с 3, Аржентина и Уругвай с по 2 (Уругвай е първият победител от 1930 година, като домакин на Световното първенство), а Англия, Испания и Франция имат по 1 трофей.

Световното първенство по футбол е сред най-гледаните спортни събития, като през 2006 година, 715 100 000 души са наблюдавали финалния мач в Германия. Предстоящите първенства са тези в Русия през 2018 година и в Катар през 2022 година.

История на Световното първенство по футбол

Турнирите преди първата Световна купа

Футболът е включен в програмата на Летните олимпийски игри в Лондон през 1908 година, като официален спорт. Той обаче е по-скоро като демонстрация, тъй като всички играчи са аматьори. Шампиони стават футболистите на Великобритания, като те повтарят постижението си и на следващите игри през 1912 година в Стокхолм.

Олимпийското събитие продължава да бъде състезание между аматьори, а през 1909 година, сър Томас Липтън организира турнир за трофей носещ неговото име в Торино, Италия. Той е между клубни отбори, но всеки един от тях представя отделна страна. Турнирът много често е описван като първото професионално световно първенство, тъй като в него участват най-елитните тимове от Италия, Германия и Швейцария. От Футболната Асоциация на Англия отказват да пуснат отбор, но Липтън кани тим от Западен Оукланд, който да представи Великобритания. Именно този тим печели трофея през 1909 година, а след това през 1911 година успешно защитава титлата си.

През 1914 година, ФИФА официално признава олимпийския турнир по футбол като „Световно първенство по футбол за аматьори“ и поема отговорността за управлението на този турнир. Това проправя пътя към междуконтиненталните състезания, като през 1920 година участват 13 европейски отбора и Египет, като олимпийските златни медали са спечелени от Белгия. Следващите два олимпийски турнира са спечелени от Уругвай през 1924 и 1928 година.

Световните първенства преди Втората Световна Война

Благодарение на успехите на олимпийските футболни турнири, ФИФА, председателствана тогава от Жул Риме, започва да търси начини за откъсване от Олимпиадата и създаване на собствено първенство. На 28 май 1928 година, в Амстердам е решено да се проведе Световно първенство по футбол, като домакин на шампионата ще бъде Уругвай. Тази страна е избрана, тъй като през 1930 година тя празнува 100 години от обявяването на независимостта ѝ.

Много страни са поканени за участие, но поради географската отдалеченост на южноамериканската страна, като 2 месеца преди турнира, нито една европейска страна не е потвърдила своето участие. В крайна сметка, Риме убеждава Югославия, Белгия, Румъния и Франция да пътуват за Уругвай. Така в първото Световно първенство участват 4 тима от Европа, 7 от Южна и 2 от Северна Америка.

Първите 2 мача са проведени по едно и също време, на 13 юли 1930 година, като победители в тях са Франция и САЩ, победили съответно с 4-1 Мексико и с 3-0 Белгия. В историята остава и първият отбелязан гол на турнира, който е дело на французинът Люсиен Лоран. На финалът на турнира, домакините побеждават Аржентина в столицата Монтевидео, пред 93000 души по трибуните. Интересното тук е, че в двете полувремена се играе с 2 различни футболни топки, едната предоставена от домакините, а другата от гостите. С тази победа, Уругвай се превръщат в първите световни шампиони по футбол.

След създаването на Световната купа, на Летните олимпийски игри в Лос Анжелис не е планирано включването на футбола като част от програмата, тъй като този спорт не е толкова популярен в САЩ, за разлика от американския футбол. ФИФА и МОК решават футбола да отпадне от програмата, но през 1936 година той отново е включен, въпреки че е засенчен от много по-престижното Световно първенство.

Въпросите, пред които са изправени участниците в турнира са свързани основно с пътуването, тъй като тогава единственият достъпен вариант е бил с кораби. Няколко отбора от Америка имат желанието да участват на първенствата в Европа през 1934 и 1938 година, но само Бразилия в крайна сметка пътува до Стария континент. В следващите 2 предстоящи турнира за Световната купа, желание за домакинство проявяват Германия и Бразилия, но поради Втората Световна Война, те са отменени.

Световните купи след войната

Турнирът се провежда в Бразилия през 1950 година, като той е първият, в който участват британците (те се оттеглят от първенствата през 1920 година, тъй като не желаят да се състезават със страни, с които са били във война). На тази Световна купа се връща и шампионът от 1930 година, Уругвай, който бойкотира предходните 2 шампионата. Домакините от Бразилия губят финала именно от урусите, като мачът остава известен с името „Мараканазо“.

В турнирите между 1934 и 1978 година участват по 16 тима, с изключение на няколко от случаите, като например през 1938 година, когато Австрия се обединява с Германия и отборите са 15, а през 1950 година се отказват Индия (заради забраната на футболистите да играят боси), Шотландия и Турция, като турнира остава с 13 участника. Обикновено, участващите страни са от Европа и Южна Америка, а Северна Америка, Африка, Азия и Океания имат много малко представители, като тяхната класа е далеч под тази на господстващите сили в световния футбол в онези години. До 1982 година, единствените отбори извън Европа и Южна Америка, които успяват да преминат груповата фаза са САЩ, които са полуфиналисти през 1930 година; Куба, достигнала до четвъртфинала през 1938 година; Демократична Народна Република Корея, достигнала до четвъртфинал през 1966 година и Мексико, които са четвъртфиналист през 1970 година.

Разширяването на Световната купа до 32 отбора

Първоначално, през 1982 година, участниците са увеличени до 24 отбора, а след това и до 32, през 1998 година. Това позволява увеличаването на квотата на тимовете от Африка, Азия и Северна Америка. От този момент, отборите от тези континенти записват доста по-големи успехи от изброените по-горе. Мексико е четвъртфиналист през 1986 година, Камерун също достига до тази фаза през 1990 година, Южна Корея достига до четвъртото място през 2002 година, Сенегал и САЩ са четвъртфиналисти през същата тази година, а Гана достига до тази фаза през 2010 година. Независимо от това, европейските и южноамериканските отбори продължават да доминират на Световното първенство и шампионите са от тези 2 континента.

200 страни мерят сили в квалификациите за Световната купа през 2002 година, 198 през 2006 година, а рекордът от 204 страни се държи от Мондиал 2010 в ЮАР.

Възможното разширяване до 40 отбора

Сеп Блатер и Мишел Платини започват своите спорове за това, дали трябва да се ограничи силното влияние на Европа и Южна Америка, като се даде квота за Океания и тимовете от Карибския басейн. Все пак целта на Световното първенство не е да се съберат най-добрите отбори, а по-скоро да се даде възможност на повече тимове от цял свят да вземат участие. Така вероятността да се достигне до 40 тима в предстоящите първенства след 2014 година е доста голяма, като се планира да се отпуснат още 2 квоти за Азия, 1 гарантирана за Океания, 2 за Африка и 2 поделени за КОНКАКАФ и КОНМЕБОЛ (Централна и Северна Америка.

Трофеят

 От 1930 до 1970 година, на победителя от Световното първенство се присъжда трофеят Жул Риме (до 1946 година се нарича просто Световна купа или Куп дю Монд, но след това е преименувана на името на президента на ФИФА, който инициира създаването на този турнир). През 1970 година, след като Бразилия печели за трети път Световното първенство, тя получава правото да задържи трофея завинаги. 13 години по-късно обаче, тази купа е открадната и изчезва безследно, като се предполага, че тя е била претопена от крадците.

През 1970 година е създаден сегашният трофей, който носи наименованието ФИФА Световна купа. Дизайнът е дело на италианецът Силвио Гацанига, който печели конкурса измежду 53 представени модела, оценявани от експерти на ФИФА от 7 страни. Новият трофей е висок 36 сантиметра и е изработен на 75% от масивно 18-каратово злато, а в основата си има 2 слоя полускъпоценен малахит. В долната част на трофея са гравирани имената на победителите от 1974 година насам.

Новата купа не остава в страната победител за постоянно, а само за 4 години, до провеждането на следващия турнир. Въпреки това, у победителите остава позлатена реплика на изцяло златния оригинал.

Към настоящият момент, всички представители на трите най-добри отбори получават медали, включително всички играчи, треньори и мениджъри. Както и при останалите спортове, за първо място се присъжда златни медали, за второ – сребърни и за трето – бронзови. От 1978 до 2002 година, бронзови медали получават и отборите, които са на четвърто място, но с по-малък размер от този на останалите медали. До 1978 година, само 11-те играчи на терена във финала и в мача за третото място получават медали, но през ноември 2007 година ФИФА обявява, че всички членове на първите три отбора от всички Световни първенства до 1974 година ще получат медалите си със задна дата.

Формат на Световното първенство по футбол

Квалификации

От 1934 година, квалификационните турнири се провеждат в рамките на шест континентални зони, които са под егидата на ФИФА, а именно Африка, Азия, Северна и Централна Америка и Карибския басейн, Южна Америка, Австралия и Океания и Европа. Отпусканите квоти са в зависимост от силата на тимовете в съответните конфедерации и се определят преди всеки квалификации. Самите предварителни турнири започват почти три години преди заключителния финален кръг, но задължително трябва да има 2 пълни години. Обикновено се дават 1 или 2 места на победителите от междуконтиненталните плейофи, като например от мачовете между петия от зона Азия, срещу победителя от зона Океания. От 1938 година, домакините по право са се класирали за финалната фаза, от тогава до 2002 година, шампионът от предходния турнир също директно се класира. След Световната купа в Япония и Южна Корея, победителят също играе в квалификациите за мястото си в следващия турнир. Бразилия бе първата страна, която бе спечелила титлата през 2002 година и трябваше да защитава мястото си за турнира през 2006 година, преминавайки през ситото на квалификациите.

Финали на Световното първенство

Според сегашният правилник на ФИФА, до тази фаза достигат 32 тима, включително домакинът (домакините, когато първенството се провежда в повече от 1 страна). Тук се провеждат 2 етапа: групова фаза и елиминации.

Групите са 8 на брой, с по 4 отбора във всяка. Урните при жребият са разделени според ранглистата на ФИФА. Разделението се прави и въз основа на географски принцип, като тегленето на жребия става на случаен принцип, като в 1 група не могат да попаднат повече от 2 европейски тима (заради най-голямата квота на европейските тимове) и повече от 1 отбор от всяка от останалите конфедерации.

Във всяка от групите, тимовете играят по 1 мач срещу останалите, като в последния кръг, двата мача се играят по едно и също време, за да се избегнат машинациите и нагласяването на мачовете между някой от отборите. Това за съжаление не винаги е възможно, като не рядко се наблюдават удобни равенства в единия от мачовете, когато на двата тима им е нужна само по 1 точка, за да изхвърлят трети отбор от групата. В групите мачовете носят по 3 за победа (до 1994 година са се давали по 2 точки) и 1 за равна среща. Класирането в групата се определя по следния начин:

1. Отборът с най-много точки след изиграването на мачовете

2. Отборът с най-добра голова разлика

3. Отборът отбелязал най-много голове

Ако повече от 1 отбор имат еднакви показатели от посочените по-горе, тогава се гледат спечелените точки между двата тима и головата им разлика помежду им в исторически план. Ако не са играли официални мачове помежду си, тогава се хвърля жребий и спечелилият го тим продължава. Такъв случай все още не е имало, но винаги ще се получат спекулации за нагласяне на жребия и загубилия тим ще се чувства ужасно ощетен.

След груповата фаза следват директните елиминации, които започват от 1/16 финалите. Победителите в групите играят с вторите от съседната на тях група. При равен резултат в редовното време се играят две продължения от по 15 минути и при нов равен резултат се изпълняват дузпи. Този начин на елиминации се прилага във всички останали кръгове, включително осминафиналите, четвъртфиналите, полуфиналите и финала.

Представяне на страните домакини

Шест от осемте шампиони са спечелили поне 1 от титлите си в собствената си страна, с изключение на Бразилия. Кариоките губят финала на Маракана през 1950 година, през 2014 отпаднаха на полуфинала (след разгром с 1:7 от Германия), а Испания достигат едва до втория кръг през 1982 година. Англия през 1966 година и Франция през 1998 година печелят единствените си титли в домакинските си Световни първенства. Уругвай през 1930 година, Италия през 1934 и Аржентина през 1974 година печелят първите си титли на домашната сцена, докато за Германия, титлата през 1974 година се явява втора за тима.

От останалите домакини на Световната купа, Швеция достига до второто място през 1958 година, Чили достига до третото място през 1962 година, Южна Корея е четвърта през 2002 година, а Мексико достига до четвъртфиналите през 1970 и 1986 година. Единствено ЮАР не успява да излезе от своята група през 2010 година.