Ласло Кубала

Ласло Кубала Стеч (10.06.1927 – 17.05.2002 година), наричан още Ладислав Кубала и Ладислао Кубала е бивш футболист, играл за съставите на Ференцварош, Слован Братислава, Вашаш, Еспаньол, но основната част от кариерата си прекарва в Барселона. Има записани мачове за три различни национални отбора – Чехословакия, Унгария и Испания, а също така част от тима Европа ХІ и Каталония ХІ. През петдесетте години на миналото столетие, той е един от най-важните играчи на много успешния отбор на Барселона. По време на кариерата си, той отбелязва 194 гола в 256 мача. През 1999 година, по време на честването на 100-годишнината на Каталонците, анкета на феновете го определя за най-добрият играч в историята на клуба. След като се пенсионира като играч, той продължава кариерата си като треньор.

Играел е като втори нападател и е притежавал завидни способности да подаде точен и навременен пас, а също така е имал невероятен дрибъл, съчетан със скорост и техника. Известен е със своите феноменални реализаторски умения и с изключително силния си удар, като той е един от първите които започват да използват фалцовите удари и то с много голяма точност. Благодарение на тях, Кубала се нарежда сред най-добрите изпълнители на свободни удари в историята.

Живот и кариера на Ласло Кубала

Детство и първи досег с футбола

Кубала е роден в Будапеща, като майка му Анна Стеч има полски, словашки и унгарски корени, а баща му е от словашкото малцинство в Унгария. Именно това кара Ласло да определя семейството си като „космополитно“. Той започва да се занимава с футбол в школата на Ганц ТЕ, отбор състезаващ се в трета унгарска дивизия. Още на 11 години започва да играе с юношите, като неговите съотборници са с по 3-5 години по-големи от него. На 18-годишна възраст подписва договор с Ференцварош, като там е съотборник с Шандор Кочиш. През 1946 година Ласло се премества в Чехословакия, за да избегне военната служба и там се присъединява към Слован Братислава. През 1947 година се жени за Ана Виола Даучик, която е сестра на националния треньор на Чехословакия, Фердинанд Даучик. През следващата година се връща в Унгария, като причината е отново избягване на военната служба, а там се присъединява към тима на Вашаш.

Бягството и превръщането на Кубала в бежанец

През януари 1949 година, Унгария става комунистическа страна, което кара Ласло Кубала да избяга, скрит в задната част на камион. Първоначално отива в окупираната след Втората Световна Война от САЩ зона в Австрия, а от там се прехвърля в Италия, където за кратко се състезава за Про Патрия. Съгласява се да играе в приятелска среща между Торино и Бенфика, но синът му се разболява и той не успява да облече екипа на Торо, но явно съдбата е имала пръст във всичко това. На връщане от Лисабон, самолетът с който пътува отбора на Торино се разбива и всички пасажери на борда му загиват.

Междувременно, Унгарската Футболна Федерация го обвинява в нарушение на договорите му, а също и за незаконното му напускане на страната, без да е изпълнил военната си служба. ФИФА подкрепя федерацията и му налага едногодишна международна забрана за упражняване на футболната професия.

През януари 1950 година, треньорът Фердинанд Даучик решава да създаде алтернативен отбора на Унгария, като се обажда на зет си, Ласло Кубала, и му поръчва да събере бежанците от Източна Европа, които могат да играят футбол. Новосформираният отбор пристига в Испания през лятото на същата година, за да изиграе няколко приятелски срещи, срещу Мадрид ХІ, Испания ХІ и Еспаньол. По време на тези мачове, Кубала е забелязан от скаутското звено на Реал Мадрид и от Хосеп Самитиер, главният скаут на Барселона. Реал бързат да му предложат договор, но Самитиер успява да го убеди да облече червено-синята фланелка. Предполага се, че скаутът на Барселона е използвал връзките си с режима на генерал Франко, за да осъществи трансфера. В разгара на Студената война, бягството на Кубала към Западна Европа се използва като много силна пропаганда от режима в Испания. Дори се снима филма „Звездата в търсене на мира“, където Кубала и Самитиер играят самите себе си.

Барселона

Ласло подписва с Барселона на 15 юни 1950 година, а като част от сделката, Фердинанд Даучик става треньор на тима. Въпреки това, поради забраната на ФИФА, Кубала не може да направи своя дебют в Ла Лига чак до следващата година. Той обаче може да участва в приятелски срещи и в два поредни мача срещу Франкфуртер, спечелени от синьо-червените съответно с 4:1 и 10:4, Кубала вкарва 6 гола и асистира за 5. Участва и в Копа Генералисимо, където помага на тима си да спечели трофея през 1951 година.

В първият си сезон в Ла Лига, Ласло Кубала отбелязва 26 гола в 19 мача. Впечатление правят неговите 7 попадения при победата с 9:0 срещу Спортинг Хихон, а също и петте срещу Селта Виго, хеттриковете срещу Севиля и Расинг Сантандер. Седемте му гола в един мач остават рекорд за Примера дивисион и до днес. Ладислав отбелязва и във финала за Купата на Испания, за победата на Барселона над Валенсия с 4:2.

Този сезон се оказва един от най-успешните за клуба. Треньорът Даучик и Кубала, подпомагани от играчи като Емилио Алдекоа, Веласко, Жоан Сегара и Рамалетс печелят 5 различни трофея, включително шампионската титла в Ла Лига, Купата на Генералисимо, Латинската купа и Купата на Ева Дуарте.

Кубала пропуска голяма част от сезон 1952-53, тъй като се разболява от туберкулоза, която заплашва кариерата му. Все пак се случва чудо и той оздравява, като с връщането си на терена помага на отбора си да спечели отново Ла Лига и Купата на Генералисимо, отбелязвайки гола за победата с 2:1 срещу Атлетик Билбао. По време на престоя си в Барселона, Ласло Кубала успява да реализира общо 14 хеттрика.

Международна кариера

Кубала е играл за три национални отбора – Чехословакия, Унгария и Испония. Докато се състезава с екипа на Слован Братислава, Той изиграва 6 мача за Чехословакия, в които отбелязва 4 гола, в периода от 1946 до 1947 година. След завръщането си в Будапеща през 1948 година, той изиграва и три мача за родината си, но не успява да се разпише. След получаването на испанско гражданство, той взема участие в 19 срещи на Ла Роха, в които се разписва сред голмайсторите 11 пъти, между 1953 и 1961 година. Гвоздеят в международната му кариера е хеттрикът, който той забива на Турция през ноември 1957 година.

Въпреки, че играе за три държави, Ласло Кубала не успява да вземе участие в голям международен турнир. Той е включен в състава на Испания за Световната купа през 1962 година, но както и Алфредо Ди Стефано, той не успява да изиграе нито една среща, поради контузия.

Ладислао Кубала играе и в селекцията на Европа и на Каталония. На 21 октомври 1953 година, отбора на Англия играе срещу този на звездите от Европа, като срещата е е на Уембли и е в чест на 90-тата годишнина на Футболната Асоциация. Кубала отбелязва 2 гола за крайното 4:4. За Каталония има 4 мача и 4 гола. В мач срещу Болоня, Кубала кани Алфредо Ди Стефано да се присъедини към селекцията на Каталония и мачът е спечелен с 6:2, с 2 гола на играчът на Барселона и 1 на този от Реал Мадрид.

Последният мач на Ласло Кубала се състои на стадион Монжуик, на 4 март 1993 година. Тя е неговия бенефис, като Каталония ХІ се изправя срещу тима на Световните звезди. Въпреки, че е на 65 години тогава, Кубала изиграва 10 минути. В негова чест, пред стадион Ноу Камп има поставен монумент, изобразяващ го в момент на изстрел към противниковата врата.