Колоездене на писта

Колоездене на писта е състезателен велоспорт, който се провежда на специално изградени писти или колодруми. Възниква около 1870 година, като още първите писти са били покрити с дърво, както е и сега. Пистите се състоят от две прави и два завоя, които са под наклон. В самото начало на този спорт са се събирали над 2000 души в залите, което го превръща в доста доходоносен. Първите писти са били изградени във Великобритания – Бирмингам, Шефилд, Ливърпул, Манчестър (национален колоездачен център на страната) и Лондон. Най-големите промени в колоезденето на писта настъпва във вида на велосипедите, които стават по-аеродинамични, по-леки и много по-бързи.

Колоезденето на писта е олимпийски спорт и участва във всички досегашни игри, с изключение на 1912 година. 1988 година е първата, в която участие взимат и жените.

Позиция върху велосипеда

Аеродинамичното съпротивление е важен фактор, както за шосейните, така и за пистовите велосипеди. Рамките често са изработени от монолитни въглеродни влакна, за да се придаде по-голяма динамика и по-ниско тегло. Още в по-старите велосипеди започват да се използват олекотени аерофолиа, но днес аеродинамиката на всеки един елемент е от изключително голямо значение за постигане на високи резултати.

Предвид значението на съпротивлението, позицията на седене на ездачите става изключително важна. Тя е подобна на тази от шосейните надпревари, но най-вече зависи от геометрията на рамката и използваното кормило. Когато състезанията са за издръжливост, кормилото има същите извивки като на шосейните велосипеди, но в спринта кормилото е доста по-различно, то има издължена напред форма. Рамката е по-тясна и с по-отчетлив дълбок спад.

В състезанията за време като преследването и бягането по часовник, ездачите често използват такива кормила, които позволяват поставянето на ръцете една до друга в предната част на тялото. Това позволява намаляване на челната площ и се постига по-добра динамика. Този тип кормила не се разрешават в другите дисциплини на колоезденето на писта.

Начинът на каране също е повлиян от аеродинамиката. Ако един колоездач се движи зад друг на близка дистанция, той влиза във хиперпространството му, т.е. използва въздушната му струя. По този начин неговото въздушно съпротивление е много по-ниско, което води до каране със същата скорост като водещия, но с много по-малко усилие. Този факт доведе до изграждане на много от стратегиите на най-добрите състезатели, за да пестят своята сила и да получат в същото време по-висока скорост.

Основни центрове на колоезденето на писта

Този спорт е доста популярен в Европа и по-специално в Белгия, Франция, Германия и Великобритания, където често се използва за тренировки на състезателите по шосейно колоездене. Освен в Европа, пистовото колоездене има доста любители и в Австралия и Япония.

В САЩ, популярността на спорта достига своя връх през 1930 година, когато се провежда 6-дневното състезание в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк. От там произлиза и името на този тип състезания – Медисън.

Видове състезания по колоездене на писта

Те се вписват в две големи категории – спринт и състезания за издръжливост. Обикновено колоездачите се специализират в едната от двете, но децата и юношите тренират и двете и при преминаването им при мъжете или жените.

Спринтовите състезания обикновено включват 8-10 обиколки и са съсредоточени главно върху скоростта и тактиката в тези кратки дистанции.

Основни спринтови дисциплини:

• Спринт

• Отборен спринт

• Кейрин

• Преследване

Състезанията за издръжливост се провеждат на много по-големи дистанции, като освен силата на колоездачите, тук се тества и тяхната скорост. Дължината варира между 12 и 16 обиколки за индивидуалните състезания и отборното преследване, а може да се стигне до 200 обиколки в пълната дължина на Медисън по време на Световното първенство и Олимпийските игри.

Основни състезания за издръжливост:

• Индивидуална надпревара

• Отборно преследване

• Състезание за точки

• Медисън

• Омниум

• Състезание без хендикап

• Състезание с Хендикап

• Състезание с отпадане на последния състезател, известно още като „Дявола взема последния“.