Крос тренажор

Крос тренажорът е една от най-популярните машини във фитнес залите, с която се симулира изкачване по стълби, ходене, тичане и ски бягане, без да причинява голям натиск върху ставите, а така се намалява риска от нараняване. Тренажорът предлага една чудесна кардио тренировка, като интензивността може да варира от лека до много интензивна, въз основа на скоростта на движение и предпочитаното натоварване, зададени от трениращият.

Крос тренажорът навлиза в залите през 90-те години и обикновено на тях може да се тренира за горна и за долна част на тялото. Въпреки, че много често се смята, че той не е способен да развие достатъчно мускулатурата, все пак този уред е пример за достатъчно добро кардио натоварване, благодарение на регулиращото се ниво на трудност.

История на крос тренажора

През 1995 година, когато за пръв е представен уредът, той не е разполагал с маховик, но при патентоването му, той вече е точно елиптичен уред, с маховик и място за поставянето на краката. Това е ключът към комфорта и намаляването на намаляването на риска от контузии, в сравнение с останалите стационарни кардио уреди, съществуващи в онези години.

Класифицирането му като „слабо въздействащ“ уред е неудачно, тъй като цялото това възприятие за намаляване на натоварването върху сухожилията и мускулите идва от самия дизайн и комфорта, който той осигурява. С други думи, уредът има много по-силно въздействие, отколкото в действителност се усеща от трениращия.

Типове крос тренажори

Съществуват 3 вида тренажори, като те се разделят според разположението на маховика. Най-старият тип са със задно разположен диск. Второто поколение е с предно разположение на маховика, а най-съвременния дизайн е с централно разположен диск.

При някой от моделите има регулируеми в наклон педали, а при други има и възможност за настройване на ъгълът на самия уред, за да възпроизведе различна траектория на движението. Така трениращият може да определи кои точно части на долната половина на тялото си да натовари. При по-модерните варианти на крос тренажор, съществуват предварително програмирани режими, които автоматично нагласят всички параметри, без трениращият да трябва да се намесва.

При тренажорите до скоро имаше един много сериозен недостатък и той се свързваше основно с лостовете за ръцете. Много често съм чувал някой, който да казва, че тези лостове са просто място, където да си сложи ръцете. Това така, защото тези лостове са свързани с механизма за тренировка на краката и ако долната част на тялото е по-развита, тя изнася цялостното натоварване. Горните лостове се движат благодарение на долните и така работата на ръцете е почти нулева. Най-новите разработки се опитват да избегнат този синхрон и натоварването на ръцете и на краката вече е в правилното съотношение.

Ползи от крос тренажора

Този уред е нещо средно между велоергометър и бягаща пътека, като натоварването на мускулите и на сърцето е сравнимо с тях.

Изследванията показват, че скоростта с която се изгарят калориите при крос тренажора е сравнима с тази при най-добрите кардио уреди. Установено е, че физиологичните показатели, като задържането на кислород в кръвта, натрупването на млечна киселина в мускулите и сърдечната честота са идентични с тази на бягащата пътека. Тъй като краката не се отделят от педалите, това означава че ставите не са принудени да поемат ударното натоварване от тичането и така шокът за тях е почти нулев. От всичко това следва, че крос тренажорът е по-добрият уред, защото той има същите предимства като бягащата пътека, но избягва нейните недостатъци.