Кръвен допинг

от 15 ное 2012г.

Един от основните методи за допингиране е кръвният допинг. Той се прави, за да се повиши нивото на червените кръвни клетки. Това включва използването на конкретни вещества и/или техники. Червените кръвни клетки са много подходящи за този процес, защото те могат да бъдат концентрирани, замразени, а по-късно размразени с малка загуба на жизнеспособността или дейността. Повишаването на клетъчната маса води до повишаване на производителността и издръжливостта, увеличава се и количеството на транспортирания кислород до мускулите.

Има два основни типа на преливане:

хомоложни
автоложни

При хомоложното преливане, червените кръвни клетки от съвместим донор са събрани, концентрирани и след това прелети на спортиста, които иска да подобри издръжливостта си по време на състезание. При автоложния метод, червените кръвни клетки на спортиста са предварително събрани и въведени отново преди състезанието. За известно време след извличането на червените кръвни клетки спортиста може да е анемичен. И двата типа преливане могат да бъдат опасни, поради риска от инфекция и неправилното съхранение на кръвта.

В края на 1980 г. има напредък в медицината, който довежда до изцяло нова форма на кръвния допинг, участието на хормона еритропоетин (ЕПО). ЕПО е естествен хормон, който контролира образуването на червени кръвни клетки от стволовите клетки на костния мозък, в зависимост от консумацията на кислород. Той е одобрен като фармацевтичен продукт в САЩ и Европа за лечение на анемия, в резултат от бъбречна недостатъчност или от химиотерапия. Еритропоетинът не е безопасен за здравето, продължителната му употреба може да повиши хематокрита над 70% и да доведе до полицитемия (състояние, в което нивото на червените кръвни клетки е необичайно високо).

Допинг контрол

Общият подход към откриване на допинг е на случаен принцип и често се извършва като преди състезания се претърсват домовете на спортистите, екипите им и личните съоръжения за забранени вещества. Спортистите биват поставени на задължителни тестове за наркотици, тестват се кръвта и урината за налични забранени стимуланти, обикновено ЕПО. Много често, ако пробата е положителна, спортистите твърдят, че пробата е взета от тях неправилно, не е добре съхранявана или не добре тествана.

Има два начина, по които може да се измерят хемоглобина и хематокрита и да се установи, че кръвта е взета от спортист използвал допинг. Първият е необичайно високата стойност и за двете. Някои спортисти имат естествено високи концентрации на червените кръвни клетки (полицитемия), които трябва да докажат чрез поредица от системни изследвания в продължителен период от време. Другият метод на анализ, който все още не е достигнал масово приложение е да се сравни броя на зрелите и незрелите еритроцити в кръвообращението на спортистите. Ако има голям брой на зрели еритроцити, който не е придружен от голям брой на незрели червени кръвни клетки (ретикулоцити) това показва, че зрелите кръвни клети са били изкуствено въведени чрез преливане на кръв.

Прилагат се специфични тестове за откриването на ЕПО. Присъщ проблем е обаче, че фармацевтичната форма на ЕПО може да бъде неоткриваема няколко дни след приложение, а ефектите му може да се запазят за няколко седмици.

За откриването на прелята хомоложна кръв от донор се използва тестов метод, базиран на техника, известна като флуоресцентен метод за сортиране на клетки. Чрез изследване на маркери на повърхността на кръвните клетки, може да се определи дали кръвта в кръвообращението на спортиста е от повече от един човек.

Странични ефекти

Възможно е също така кръвният допинг да доведе до някои последици. Самият акт на увеличаване на броя червените кръвни клетки в кръвта води вискозитета й, увеличава риска от съсиреци, сърдечен удар, инсулт и белодробна емболия. Някои други болести, които могат да се предадат чрез преливането на кръв са: хепатит, СПИН, малария. Заразяването на кръвта, при нейното съхранение може да доведе до сепсис или инфекция на цялото тяло. Някои от лекарствените средства използвани за увеличаване на еритроцитите могат да намалят функцията на черния дроб и да доведат до чернодробна недостатъчност, хипофизни проблеми и повишаване нивото на холестерол.

Първият известен случай на кръвен допинг е през летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. като на бегач на дълги разстояния е прелята 2 литра кръв, преди да спечели медали за състезанията за 5 и 10 километра. През 2012 г. Ланс Армстронг, един от най-добре познатите спортисти в историята е обвинен в прием на забранени стимуланти преди състезанието си през август месец. В резултат на това американската антидопингова агенция дисквалифицира всички негови резултати от 1998 г.

В настоящо време кръвния допинг е сериозен проблем. Той е незаконен, откриваем лесно и потенциалните рискове от такава процедура изглежда ще надхвърлят потенциалните ползи.

Още по темата: