Начало Спорт Спортна медицина Допинг в спорта Анаболни и хормонални средства Пептидни хормони използвани като допинг в спорта

Пептидни хормони използвани като допинг в спорта

Пептидни хормони използвани като допинг в спорта - изображение

Благодарение на развитието генното инженерство и фармацията, все повече нараства употребата на хормони използвани като допинг в спорта. Това е така, защото хормоните са главните регулатори на всички процеси в тялото и от тяхната секреция зависи метаболизма и работата на всички органи и системи. В спорта най-вече се използват хормонални препарати, които имат за цел да повишат анаболните процеси на организма или неговата издръжливост. В много случаи приемането на пептидни хормони е свързано с използването анаболни андрогенни стероиди (ААС), като целта е да засили ефекта от тях или да възстанови хормоналните промени свързани с използването им. Използването на всички видове хормонални препарати крие риск за здравето поради факта, че се нарушава хормоналния баланс в организма и това може да доведе до множество негативни ефекти. Вкарването от вън, на който и да е хормон, потиска естественото му образуване в тялото и в много случаи влияе върху други хормони и процеси, което може да доведе до непредвидими странични ефекти. Световната антидопингова агенция (WADA) забранява използването на следните пептидни хормони, както и на техните освобождаващи фактори и вещества с подобно действие и структура:

Еритропоетин (ЕПО) 

Гликопептиден хормон отделян основно от бъбреците (85%) и в по-малки количества от черния дроб (15%). Има функцията да стимулира образуването на еритроцити от стволовите клетки на костния мозък. Нормално хормона се секретира при по-голяма надморска височина, като отключващия фактор е пониженото съдържание на кислород във въздуха. Това е естествен механизъм, чрез който тялото, благодарение на повишаване на броя еритроцитите, пренася по-голямо количество кислород до тъканите. В спорта еритропоетина, под формата на рекомбиниран ЕПО (синтетичен), се използва с цел повишаване на аеробния капацитет и подобряване на издръжливостта. Най-често се използва от бегачи на дълги разстояния, колоездачи и в спортове изискващи аеробна издръжливост. Преди да бъде изкуствено създаден, за постигането на подобен ефект се е използвало кръвопреливането. Въпреки наглед положителното влияние върху тялото, употребата на еритропоетин крие значителни рискове за живота и здравето на спортистите. Заради повишения брой еритроцити кръвта се сгъстява, което крие риск от тромбози и запушвания на кръвоносни съдове, водещи до инфаркт на миокарда, инсулт и смърт. Рискът от тромбози се повишава и от дехидратацията, на която са подложени спортистите при продължителни натоварвания. Именно еритропоетинът е заподозрян за някои смъртни случаи в спорта и е в списъка със забранените вещества на Световната антидопингова агенция (WADA). В този списък са и всички подобни средствата за стимулиране на еритропоезата като, дарбепоетин (dEPO), метокси полиетилен гликол-епоетин бета (CERA), стабилизатори на хипоксия-индуциращ фактор (HIF), пегинезатид (Хематид).

Лутеинизиращия хормон (ЛХ) и хорионен гонадотропин (ХГТ)

Хормони от групата на гонадотропините, които са забранени от WADA за спортисти от мъжки пол. При жените лутеинизиращият хормон е свързан с отделянето на прогестерон, а хорионгонадотропинa е плацентарен хормон, който е свързан с бременността. При мъжете отделянето на лутеинизиращ хормон стимулира функцията на тестисите и отделянето на тестостерон. Въведен в мъжкия организъм, човешкия хорионгонадотропин имитира действието на лутеинизиращия хормон и води до аналогично действие. Поради тази си функция, човешкият хорион гонадотропин много често се употребява от спортисти, които използват анаболни стероиди, с цел възстановяване на секрецията на тестостерон от тестисите и тяхната големина. Страничните ефекти от употребата на такива препарати са подобни на тези при тестостероновите: раздразнителност, безпокойство, агресия, гинкомастия, риск от повишено кръвно налягане, повишена съсирваемост на кръвта и др.

Инсулин

Пептиден хормон отделян от бета клетките на Лангерхановите острови в панкреаса. Основната му роля на инсулина е да прибере захарта от кръвта в клетките на тялото и така да понижи кръвната захар. При липсата или неефективността му се развива заболяването диабет. В спорта инсулина се използва заради неговото анаболно действие - чрез подпомагане на въвеждането на въглехидратите и аминокиселините в мускулните клетки. Също така той потиска действието на хормоните действащи в противоположна посока като глюкагон и кортизол. За да се прояви анаболното действие на соматотропина също е нужен инсулин. Използването на инсулин крие рискове за здравето на спортистите, защото може да предизвика хипогликемия и хипогликемична кома.

Кортикотропин

Хормон секретиран от хипофизата познат още като адренокортикотропен хормон (АКТХ). Този хормон е свързан със стреса и влияе на отделянето на глюкокортикостероидни хормони от надбъбречните жлези. В спорта кортикотропин се използва с цел отделяне на стероидни хормони, които в по-късен етап да се преобразуват в тестостерон. Анаболния ефект на тези препарати не е доказан, но те са в списъка на забранените субстанции на WADA, а употребата им може да доведе до множество негативни ефекти върху тялото. Страничните ефекти са подобни както при продължителна употреба на глюкокортикостероиди: храносмилателни смущения, мускулни схващания, мускулна слабост, мускулни болки, увеличаване на теглото, кожни проблеми и др.

Човешки растежен хормон (чРХ)

Този хормон се синтезира от хипофизата и е познат още под името соматотропен хормон или соматотропин. Соматотропният хормон (СТХ) има съществено значение в изграждането на мускулната тъкан и изгарянето на мазнини, поради което често се използва от спортисти. Механизма му на действие е сложен и е свързан с повишаване на нивата на инсулиноподобния растежен фактор 1 (IGF-1). Поради анаболния си ефект се използва най-вече в силовите спортове като вдигане на тежести, културизъм и американски футбол. Така чрез внасяне от вън на соматотропин се стимулира мускулния растеж, увеличава се мускулната сила и това дава предпоставка за постигане на високи спортни резултати. Негативните ефекти от употребата на растежен хормон не са добре проучени, но се смята, че употребата му е предпоставка за развитието на множество заболявания като акромегалия, хипотиреоидизъм, кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, диабет, артрит, остеопороза и др. Към списъкът със забранени вещества на WADA влизат и всички разтежни фактори като фибробластни растежни фактори (FGFs), инсулиноподобен растежен фактор-1 (IGF-1), механо-растежни фактори (MGFs), хепатоцитен растежен фактор (HGF), тромбоцитен растежен фактор (PDGF), васкуларно-ендотелиален растежен фактор (VEGF)

Още по темата:

3.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортФизиологияАлт. медицинаИсторияЛеченияБотаникаИзследванияЛайфстайлЛюбопитноНовиниХранене при...СнимкиЗдравни съветиРецептиВидеоИнтервютаПсихологияНаправления в медицинатаЛичностиСоциални грижиОрганизацииНормативни актовеКлинични пътекиДиетиСпорт и туризъмОбразованиеЗаведенияТестовеАнкетиСпециалистиПроизводители