С.К. Коринтианс Паулища

Спорт Клуб Коринтианс Паулища е бразилски клуб от Татуапе, щата Сао Пауло. Въпреки, че тук се развиват множество спортове, Коринтианс е най-известен с футболния си отбор. Той играе в шампионата Паулища, който е най-високото ниво на местния футбол.

Клубът е основан на 1 септември 1910 година от петима железопътни работника от квартал Бом Ретиро, които са били впечатлени от представянето на лондонския клуб с името Коринтиан. Първият президент на клуба е Мигел Баталия. От този момент нататък, Тимао (както го наричат феновете му) се превръща в един от най-успешните бразилски тимове. В неговата витрина могат да се видят 5 шампионски титли Бразилейрао, 27 титли от шампионата Паулища, 3 Купи на Бразилия, 2 купи от Световното клубна първенство, 1 Копа Либертадорес, 1 Рекопа Судамерикана и 5 трофея от Торнейо Рио – Сао Пауло (рекордни за този турнир). Клубът успява да направи дубъл през 1999 година, спечелвайки Паулищао и Бразилейрао.

Коринтианс играе своите домакински мачове на Арена Коринтианс, един от стадионите от Мондиал 2014, като именно на него е мачът на откриването.

Домакинските екипи на тима са в бели фланелки, черни гащета и бели чорапи, като тази комбинация е използвана от 1920 година насам. Някои от най-големите съперници на черно-белите са Палмейрас и Сао Пауло. Клубът е дал на света играчи като доктор Сократес, Жилмар, Роберто Ривелино, Виола и Рикардиньо.

Екипи

Цветове

Фланелките на футболистите не са имали емблема преди 1913 година, когато тимът се присъединява към Лига Паулища. Въпреки, че през голямата част историята фланелките са бели, в самото начало те са кремави. Постепенно, при изпирането на екипите, цветовете им избледняват, като кремавото става бяло. За да не правят излишни разходи за нови фланелки, от ръководството решават просто да сменят официално разцветката. През 1954 година е въведен алтернативният екип, чиято фланелка е черна с тънки бели вертикални ивици.

През 2007 година се появяват златните трети екипи на Коринтианс, които са препратка към кремавите от началото на клуба. Лилавият цвят пък е свързан дълго време с феновете и през 2008 година е бил използван като трети екип на отбора. В популярната фен култура съществува цветът коринтианско лилаво, заради фанатичните подръжници на тима от Татуапе.

Емблемата

За разликата от фланелките, емблемата на Коринтианс преминава през няколко промени през годините. Първата се появява на екипите в мача срещу Минас Гераиш, който е квалификация за влизането в първенството Паулища през 1913 година и представлява вплетени буквите „С“ и „Р“ (от португалски – Коринтианс Паулища). През следващата година, Ермоген Барбай, който е литограф и брат на футболиста на Коринтианс Амилкар, създава първата официална емблема, която представлява окръжност и към предните 2 букви е добавена и „S” (от Спорт). Нейната премиера е по време на приятелската среща с Торино (Италия), който се играе в Сао Пауло.

Малко след това рамката на логото се увеличава, а от 1919 година се дава началото на новият му формат, от който се получава и днешното – включен е флага на Сао Пауло в центъра.

През 1937 година Жетулю Варгас церемониално изгаря флаговете на отделните щатите, за да демонстрира желанието си за укрепване на централната власт. Въпреки това обаче, флагът в центъра на емблемата на Коринтианс си остава, а след падането на режима на Варгас, използването на регионалните символи отново е позволено. През 1939 година, към емблемата са добавени котвата и двете гребла, което е свързано с успехите на спортния клуб в морските спортове. След тази промяна, логото претърпява само незначителни изменения, за да достигне до днешния си вариант.

През 1990 година е добавена първата звезда, за да се означи спечелването на първата бразилска титла. Същото е направено и през 1998, 1999 и 2005 година, а по-голямата звезда над останалите е в чест на спечелването на Световното клубно първенство по футбол през 2000 година. През 2011 година, от борда на Коринтианс решават да премахнат всички звезди от емблемата.

Символът на Коринтианс

Официалният талисман на Тимао е Мускетарят, който олицетворява смелостта, дързостта и борбения дух. Приемането на тези добродетели са препратка към първите години на клуба.

През 1913 година в шампионата на Сао Пауло остават само 3 от местните отбори – Американо, Германия и Интернасионал. Те биват наречени Тримата мускетари, а Коринтианс се присъединява към тях, точно като Д`Артанян – четвъртият и най-обичан мускетар. Тимът трябва да покаже своята храброст, тъй като много отбори искат мястото в Лига Паулища. В плейофният турнир до финалната фаза достигат Минас Жерайс, Сао Пауло и Коринтианс, като черно-белите печелят съответно с 1-0 и 4-0 и придобиват елитен статут.