Начало Спорт Спортен дух Спортна мотивация и вдъхновение Той се върна към живота, за да бъде шампион

Той се върна към живота, за да бъде шампион

Той се върна към живота, за да бъде шампион - изображение

Лекарите му даваха едва 3% шанс да оцелее, но неговите планове бяха доста по-различни. Това е вдъхновяващата история на Костадин Йочев, човекът оживял въпреки негативните прогнози и постигнал своята спортна мечта.

Още от най-ранна възраст, Костадин се занимава активно с най-различни спортове – футбол, джудо, баскетбол, тенис на маса... В нито един момент от своя живот, той не спира да спортува, знаейки какво му дава активността, а именно здраве. С течение на годините, към хобитата на Йочев се включват планинския туризъм, фитнеса, леката атлетика и плуването. Всяка свободна минута, той отделя на спорта, благодарение на което изгражда своето тяло. Всичко това е в комбинация с въздържане от тютюнопушене и консумация на твърд алкохол. За Костадин е важно, поне до колкото е възможно, да поддържа здравословен начин на живот. Дори и като студент, той не спира своите тренировки, дори напротив, той увеличава своята активност, като тренира 6 дни в седмицата. В 4 от дните той тренира кикбокс, а останалите 2 разпределя между фитнес залата, сутрешното тичане по плажа и плуването.

Той споделя: „Още първите ми спомени от детството са свързани със спорта. Единственият подарък, който си спомням от първият ми рожден ден беше футболната топка. Мога да кажа, че почти всички мои роднини са били спортисти – дядо ми е бил футболен вратар, баща ми и свяко ми също са футболисти, чичовците ми са били борци. Общо взето съм закърмен със спорта.“

Всичко изглежда идеално, докато една вечер Костадин не е нападнат в гръб и прободен няколко пъти с нож. Сам отива и търси помощ от лекар, която като го вижда, казва че не е за нея. Приятелите му го карат в Спешно отделение, където за момент е стабилизиран, но хирурзите казват на близките му да се готвят за най-лошото. Шансовете за това са 97%, предвид пораженията. Предстои 4-часова животоспасяваща операция, като на другия ден главният хирург споделя, че той е дал само 1% от себе си, 9% са помощ от Господ и останалите 90% от спасението на Костадин се дължат на самият него. Ако е употребявал алкохол и не е поддържал тялото си толкова усърдно, той просто е нямало да оживее.

Следва и втора операция само две седмици след първата. Предстоят дълги месеци на възстановяване, тъй като само за 2 седмици, от 80 килограма, Йочев отслабва до 60 килограма. Мускулатурата му буквално се топи (бицепсите му спадат от 42 сантиметра до 28 см., гръдната обиколка от 125 на 95 сантиметра, а бедрата му могат да се обгърнат с дланите му). Тепърва се учи да ходи, тъй като мускулната деградация е толкова силна, че краката му не могат да го държат в изправено положение в първите няколко дни.

Всичко това обаче не сломява духа му, още на третият месец, Костадин е на спортната площадка с ракета за бадминтон в ръка. В началото всичко е бавно и непривично за него, но постепенно започва да хвърля и баскетболната топка достатъчно силно, за да достигне тя до коша. Всеки ден прави и физически натоварвания с гири и дъмбели на балкона на дома си и всички негови познати когато го видят започват да ръкопляскат, заради духа и мотивацията му да не се предаде. Цялостното му възстановяване трае почти 3 години, като през тях той отново си връща загубеното тегло.

Любовта му към кикбокса все още не е отминала, дори се е увеличила още повече. В самото начало, той започва да тренира само за поддържане на формата си, но след преживяното иска да докаже на всички, че преживяното го е направило още по-силен. Започва да се подготвя за състезание, въпреки скептичните погледи на лекарите. На последните медицински тестове преди Републиканското първенство по кикбокс, неговите показатели са най-добрите за неговия отбор. Преди самите прегледи, виждайки белезите от операциите му, провеждащите тестовете са готови да му забранят участие, но след като виждат физическата му готовност и желанието му, решават да му позволят да участва.

Самото състезание протича по мечтаният за Костадин начин, той се връща със сребърен медал, тъй като лекарите не му позволяват да играе финалната среща, смятайки че цялото това натоварване, което преживява по време на състезанието е достатъчно и не трябва да се рискува здравето му. Въпреки несъгласието си с мнението на докторите, Йочев няма какво да направи след получената забрана. Все пак обаче, той се чувства невероятно при качването на почетната стълбица, спомняйки си какво е преживял.

Днес, Костадин Йочев продължава да се занимава с кикбокс, като не спира да мотивира младите си съотборници да бъдат по-усърдни в тренировките, давайки им и личен пример. Все пак, благодарение на спорта неговото тяло е издържало тежкото препятствие, което живота му е поднесъл.

Още по темата:

3.7, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСпорт и туризъмСнимкиЗдравни съветиПсихологияСоциални грижиЛайфстайлНовиниЛюбопитно