Травми в таекуондо

от 21 ное 2013г.

Динамиката в спарингите и силните удари с крака са предпоставка за получаването на множество травми в таекуондо. Най-много травми се получават в областта на долните крайници и главата. Механизмът на травмите е свързан преди всичко с ударите, които се нанасят с крака и ръце, и по-рядко в следствие от падане. Таекуондо е олимпийска дисциплина от 2000 година.

Травми на главата

Поради това че в таекуондо се дават 2 или 3 точки при удар в главата, то и травмите в тази зона не са рядкост. Често поради силен удар в главата могат да се получи сътресение на мозъка, кръвоизливи или друг вид сериозни мозъчни травми. С времето тези мозъчни травми се натрупват и могат да предизвикат трайни мозъчни увреждания, които да имат необратим характер.
Основен фактор за множеството сътресения в таекуондо е, че за разлика от други бойни спортове, при него ударите са основно с крака и затова и силата им е значителна. Като се добави и кинетичната енергия на двамата спортисти, силата на удара може да е достатъчно силна, за да се получи нокаут и сериозно мозъчно сътресение.
Друг фактор за множеството мозъчни травми е факта, че ударите са предимно от такова разстояние, при което е трудно се видят или блокират. Така главата поема цялата енергия на удара и според това какъв е той може да пострадат лицето или други части на главата. При лицева травма често се получава кръвотечение или счупване на носа, както и различни контузии на меките тъкани на лицето. Не рядко при лицева травма може да се получат счупвания на зъби, счупвания на долната челюст, очни травми и травми на външното ухо. В някои случаи, травма на главата може да се получи и вследствие на падане и удар на главата в земята.
При всички случаи травмите на главата се определят като сериозни и трябва да се вземат адекватни мерки за лечението им. Според статистиката, таекуондо е един от спортовете с най-много травми на главата и риск от сериозно мозъчно увреждане. За да се предотвратят травмите в главата е необходимо винаги да се използва предпазна екипировка и да се наблегне тренирането на предпазването от противникови удари.

Травми на долните крайници

Долните крайници в таекуондо са подложени на най-голямо натоварване и затова и травмите при тях са най-чести. От травми страдат най-често глезенът, ходилото, колената и зоните на подбедриците. При остри травми най-чест проблем са мускулните и сухожилни разтежения, както и навяхванията. Често се навяхва глезен, когато боецът се опитва да нанесе удар с единия крак и тежестта на тялото трябва да се поеме от опорния му крак. При тази позиция с вдигнат крак, най-често ходилото се обръща навътре, което може да доведе до сериозно навяхване и разкъсване на ставни връзки. От такъв проблем страдат предимно спортистите, недоизлекували предишна травма на глезен или страдащи от хронична глезенна нестабилност.
При ударите с крак, освен глезена, може да се пресрещнат и навехнат палеца или пръстите на ходилото. За предпазването им спортистите често ползват спортен тейпинг. В някои случаи може да се стигне до фрактури на костите и пръстите на краката или подбедрицата. Фрактура в областта на краката може да се получи и при неправилно чупене на дъски по време на демонстрация.
Хроничните заболявания са свързани най-вече с микротравматични дегенеративни заболявания като тендинити, бурсити, периостити, засягащи най-вече залавните места на сухожилията или ставите.

Кожни заболявания - поради това че таекуондистите ходят боси по татамито (дожанга) съществува висок риск от предаването на вирусни кожни брадавици. Предаването им е изключително лесно и дори един участник да е заразен може да предаде вируса на всички, които използват спортната настилка. Вирусът може да се предаде както върху ходилата така и по лицето или ръцете, вследствие на падания и контакта им с настилката.

Травми на горните крайници

Макар повечето удари в таекуондо да се изпълняват с крака, ръцете на теокондистите също страдат от различни травми и наранявания. Най-често остри травми се получават при падане върху ръка или блок на директен удар от противника. В повечето случаи травмите са сравнително леки свързвани с натъртване, но при по-силен удар може да се стигне до счупване на костите на предмишницата или раменната кост.
Травми на китките и пръстите могат да се получат и при тренировка на удари върху различни предмети, като чупенето на дъски. Чупенето на дъски с правилна техника, радко води до фрактури на китката и пръстите, но при неправилно изпълнение на удар може да се получи т.нар боксьорска фрактура. При множество удари в твърди предмети могат да се появят също наранявания на кокалчетата на ръцете, натъртвания и синини.

Превенция на травмите в таекуондо

Общи съвети за предпазване на травми в таекуондо

Пълно и адекватно излекуване на всички травми преди участието в спаринг. При скорошна травма на главата трябват поне 3-4 седмици преди спортиста да може да практикува спаринг.
Използване на пълната гама предпазна екипировка, включваща: протектори за ходилата, краката, ръцете, ръкавици, жилетка, мида за слабините и назъбник.
Обучение на треньорите и спортистите в безопасни техники по време на тренировка и състезание
Промени в правилата на спаринга и прекратяване на срещата след 2-3 силни удара в главата
Наблагене по време на тренировка на техниките на защита и избягване на удари, подобно на кикбокс и муай-тай
Използване на каски предпазващи главата и слепоочната област.

Предпазна екипировка

Каска - каските в таекуондо са различни от тези в бокса. Те са проектирани, за да абсорбират максимално ударите и са подплатени с по-голямо количество дунапрен. Има различни видове каски за таекуондо с различна степен на протекция на различните части на главата. Въпреки че използването на каска намалява значително травмите като фрактури на долната челюст, изследванията показват, че не намаляват риска от сътресение на мозъка.

протектор гърди Жилетки - произвеждат се жилетки с различна степен на твърдост. Начинаещите спортисти е желателно да се използват жилетки с най-висока степен на защита, а също така и с подсилена защитата на ключицата. За удобство по време на спаринг жилетките може да бъдат двулицеви като едната страна е в червено, а другата в синьо.