Увреждане на менискус в спорта

Колянните стави са едни от най-сложно устроените и натоварени стави в човешкото тяло, което е предпоставка за тяхното увреждане при много от спортовете. Увреждането на менискуса на коляното, популярно наричано скъсване на менискус, е една от най-често срещаните и характерна за спортистите травма. Според Д. Шойлев менскалните увреди достигат до 74% от всички мекотъканни увреждания на коляното. Най-честите спортове, при които се получава увреждане на менискуса са футболът, ските, леката атлетика, гимнастиката, борбата спортните игри и вдигането на тежести.

Какво представлява увреждането на менискус на коляното?

Менискусът е малка хрущялна сърпообразна структура, която повишава конгруентността (съответствието между ставните повърхности), стабилността и действа като амортисьор в колянната става. Всяка колянна става има два менискуса, един от външната страна (латерален менискус) и един от вътрешната страна (медиален менискус). Много по-често се уврежда вътрешния менискус, като в повече от 50% от случаите увреждането не е изолирано, а свързано с увреда на ставния хрущял и връзките на коляното.

В зависимост от степента на увредата може да има частично или пълно разкъсване, смачкване или откъсване на малки части ("ставни мишки") от менискуса.

Често срещани причини за увреждане на менискус

Най-честите механизми за увреждане на менискуса са вътрешно или външно усукване на бедрото, рязко разгъване на долния крайник в колянна става при изходно положение клек и приземяване от голяма височина върху твърд терен. Много често разкъсване на менискус се получава при спортове, които изискват клякане и бързо изправяне (щанги) или при спортове, изискващи многократно повтарящи се клекове.

Увреждането на менисците може да настъпи и под влияние на микротравматични увреждания при високите спортни натоварвания, като хронично увреждане, вследствие на което да настъпят промени в състава на ставната течност и хрущялните повърхности, довеждащи до нарушение в храненето на менискусите. Така механичната им устойчивост намалява многократно и при малко по-изразени ротационни движения в коляното, менисците се късат неадекватно на приложената върху тях сила.

Влияние оказват и конституционалните особености при увреждане на менисците – 84% от менискусни увреждания се падат на мъжете и само 16% на жените.

Оценка и диагностика при увреждане на менискус

Симптомите на увреждането на менискуса са много близки до тези на навяхването затова точната диагностика и навременното лечение са изключително важни за бързото възстановяване на спортиста. Травмата с увреда на менискуса се характеризира с постоянна и неясна болка засилваща се при форсирани движения и при продължително принудително свито положение на колянната става (при седене). Специфична е и болката при палпаторен натиск в ставната цепка от страната на увредения менискус. При увреждане на менискуса има оток на ставата и може да съществува синовиален излив вътре в нея локализиращ се в областта на ставната цепка (медиална или латерална). Сигурен признак за увреден менискус е блокажът на ставата, който се получава внезапно при ходене и е свързан със силна болка и невъзможност за разгъване на полусвития в колянна става долен крайник.

Най-точно увреждането на менискуса се диагностицира, чрез артроскопско изследване или образна диагностика.

Първоначално лечение и прогноза при увреждане на менискус

Увреждането на менисците до установяване на точната диагноза се лекува като навяхване на коляното: в началото покой, локално студени компреси или лед, компресивна еластична превръзка и повдигане на крайника. При доказана увреда на менискуса консервативното лечение се прилага рядко, когато няма блокажи или те са редки и за това при установяване на точна диагноза в повечето случаи се преминава към оперативно лечение.

От оперативните методи най-често се използва артроскопска хирургична операция и чрез два малки разреза от ставата се премахват или възстановят откъснатите части. Целта на тази манипулация е да се спаси колкото е възможно по голяма част от оригиналния хрущял и да се възстанови максимално бързо функцията на ставата с минимална травматичност. Премахнатият менискус след 3-6 месеца се замества от регенерат, който успешно замества отстранения.

Рехабилитация при увреждане на менискус

Рехабилитацията при увреждане на менискуса започва на следващия ден след операцията и продължава до пълното функционално възстановяване на увредения крайник. Първите няколко процедури целят премахване на отока и болковия синдром на колянната става. След това се работи за възстановяване на пълния обем движение и впоследствие за възстановяване на силата на отслабената мускулатура, основно m. rectus femoris и най-вече vastus medialis et lateralis. Важен момент е преодоляването на възникналите контрактури и преодоляването на мускулния дисбаланс. В последния етап от възстановяването се преминава на корекция на нарушената походка. Обикновено спортната работоспособност се възстановява напълно от 2-6 месеца след операцията.

Повече за рехабилитацията при скъсване на менискус може да прочете в статията: Възстановяване след скъсване на менискус при спортисти