ФК Порто (Португалия)

Порто е футболен клуб от Португалия със седалище едноименния град. Основан е на 28 септември 1893 година и е част от „Голямата тройка“ на португалския футбол, заедно с Бенфика и Спортинг. Именно тези три тима никога не са изпадали от създаването на Примейра Лига през 1933 година.

Наричат отбора на Порто Драконите, като митичното животно стои на върха на емблемата. Именно така се казва и стадионът на бяло-сините, Ещадио до Драгао, на който те домакинстват от 2003 година. Този стадион замени предишният дом на Порто, Ещадио дас Антас, който бе в експлоатация в продължение на 52 години.

Драконите са най-успешният клуб в страната, като е спечелил общо 74 трофея. Във вътрешен план, Порто са печелили 27 титли на Примейра Лига, 5 от които последователни (от сезон 1994 до сезон 1999), което рекорд за португалския футбол. Другите успехи включват Таса де Португалия (16 пъти), несъществуващия вече турнир Кампеонато де Португалия (рекордни 4 пъти, заедно със Спортинг) и Супертаса Кандидо де Оливейра (рекордните 20 пъти). Порто стана вторият отбор в историята на португалската лига, след Бенфика, който два сезона (по 30 кръга) не е бил победен. Това се случва през сезоните 2010-11 и 2012-13, като в първия от тях разликата между първия и втория в класирането е цели 21 точки, която е най-голямата в историята, откакто се дават 3 точки за победа. През този сезон Порто постига и квадрипъл (четири титли).

В международен план, Порто е печелил Европейската купа / Шампионска Лига през 1987 година и през 2004 година, Купата на УЕФА / Лига Европа през 2003 и 2011 година, Суперкупата на Европа през 1987 година и Междуконтиненталната титла през 1987 и 2004 година. Това е единственият португалски тим, който е печелил най-големите клубни футболни трофеи и един от само няколко отбора в света, постигнали трипъл от Шампионска Лига, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната клубна купа в един сезон (1987 година). В допълнение, Порто завършва на второ място през 1983-1984 в КЕШ, а както през 2003, 2004 и 2011 в Суперкупата на Европа.

Герб на клуба

Първият герб на Порто е създаден през 1910 година и се състои от синя футболна топка с бели шевове, носеща инициалите на клуба (също в бяло). На 26 октомври 1922 година, емблемата е променена, след като клуба одобрява дизайна на Аугусто Баптиста Ферейра, който е футболист от Порто и художник. Емблемата се състои от приблизително квадратен щит разделен на четири квадранта, като в първия и в четвъртия са изрисувани емблемата на националната армия, а във втори и трети е Дева Мария държаща бебето Иисус, а около нея има две кули поддържащи банер с надписа на латински „Civitas Virginis“. Над щитът има корона, която е държана от зелен дракон, а пред него има червен банер с надписа "Invicta" (Непобедим). Всички те са добавени върху старият герб с футболната топка и инициалите на клуба.

През 1906 година, футболистите са носили екипи с различни цветове и десени, включително бели фланелки с червени яки и сини вертикални линии, а понякога са обличали и изцяло червени екипи. Тази практика е прекратена през 1909 година, когато по инициатива на Монтейро да Коща, Порто се спира на фланелки с бяло и синьо вертикално райе и черни шорти. Някой от противниците на Коща са на мнение, че екипите трябва да са в цветовете на град Порто, а именно бяло и зелено, но той ги оборва като им казва, че този отбор не само ще защитава честта на града, но и този на страната, чиито цветове са бяло и синьо.

През 1975 година, Adidas става първият производител на спортни облекла, който осигурява екипите на клуба, а осем години по-късно, Порто се превръща в първия португалски клуб, който има спонсорско лого на фланелките си, след като подписва договор с Revigrés за 10 милиона ескудо годишно. Партньорството между тази компания и клуба продължава 20 години, с подобряване на условията в зависимост от икономическото положение, преди португалската телекомуникационна компания Portugal Telecom да стане новият генерален спонсор. И все пак, Revigrés остават като един от основните партньори на клуба и до днес.

Стадионите на Порто в исторически план

Първият домакински терен на клуба е Кампо да Раиня, който е открит с приятелски мач срещу Боависта през 1906 година. Стадионът разполага с 600 места, включително и с ВИП трибуна, бар, фитнес и съблекалните разполагат с душове. Първият международен мач на този стадион се провежда през 1907 година, като съперник на Порто е испанския клуб Реал Фортуна.

През 1911 година, Кампо да Раиня става твърде малък за нарастващата посещаемост на мачовете на клуба. В същото време, в клуба се получава уведомление, че земята на която е построено игрището ще бъде продадена и там ще бъде построена фабрика. Това кара ръководството да потърси нов терен под наем и го открива до улица Конституисао за 350 долара годишно. Новият стадион е наречен Кампо да Конституисао и е открит през 1913 година. В крайна сметка и този стадион с увеличен капацитет се оказва недостатъчен, особено при мачовете с по-популярните противници. Ето защо, в периода между 1920 и 1940 година, от Порто наемат стадионите на Спорт Прогресо и Академико, съответно Кампо до Амеал и Естадио до Лима.

Именно на последният стадион, клубът постига най-голямата си и важна победа за онова време – 3-2 срещу английския Арсенал в приятелски мачна 7 май 1948 година.

През 1933 година, Порто одобрява план за изграждането на нов стадион, който да отговаря на посещаемостта. През 1947 година са закупени 48000 квадратни метра земя в източната част на града, а архитектите Олдемиро Карнейро и Айрес де Са се заемат с конструирането на Естадио до Футбол Клуб до Порто или по-известен като Естадио дас Антас. Изграждането започва през 1950 година и две години по-късно, на 28 май 1952 година, стадионът е открит с блестяща церемония, включваща реч на президента на Португалия Франсиско Лопес и мач срещу Бенфика, който Порто губи с 2-8.

Първоначално стадионът е отворен от източната му страна, като това място е известно като Маратонската врата, но през 1976 година е затворен с двуетажна трибуна, която увеличава капацитета му до 70000 места. През 1986 година игралното поле е свалено под нивото си до този момент и това позволява изграждане на още трибуни, които осигуряват още 25000 места. През 1997 година обаче, въз основа на регулациите за сигурност, всички пейки са сменени със седалки, което намалява капацитета на стадиона до 55000.

Когато УЕФА дава правото на Португалия да организира Евро 2004 през 1999 година, от ръководството на Порто виждат добра възможност да се преместят в по-модерен, функционален и комфортен стадион, който да позволи на него да се играят мачове от най-високо ниво, те веднага се възползват от този шанс. Решено е не да се правят ремонти на Естадио дас Антас, а да се построи нов дом на Драконите. Проектът е възложен на архитекта Мануел Салгадо, а стойността на построеният за 2 години Ещадио до Драгао е 98 милиона евро. Откриването е на 16 ноември 2003 година с приятелския мач между Порто и Барселона, спечелен от домакините с 2-0, като тогава е поставен и рекордът за посещаемост – 52000 зрители, които виждат дебюта в професионалния футбол на Лионел Меси. През юни 2004 година, съоръжението става домакин на откриващата церемония на Европейското първенство и мача на Португалия срещу Гърция, а също така е домакин и на още четири срещи.

Най-високата посещаемост в официален мач бе регистрирана на 21 април 2004 година (50818 зрители), когато Порто направи нулево равенство срещу Депортиво Ла Коруня в първия мач от директните елиминации на Шампионската Лига. Заради мерките за безопасност, в международните мачове към настоящия момент, капацитетът е ограничен до 50431.

Съперниците на Порто

Естествено, най-горещите мачове на Драконите се получават със съперниците от Голямата тройка и постоянни претенденти за трофеите в Португалия, а именно Бенфика и Спортинг. Тези сблъсъци произтичат от историческите, политическите и културни пречкания между Порто и Лисабон. Това съперничество се засилва още повече през последните години, като Порто доминира на домашната сцена, за разлика от периода от 1940 до 1982 година, когато Бенфика и Спортинг са водещите клубове.

Все пак, най-ожесточено е съперничеството с Бенфика, като това са най-титулуваните отбори на двата „враждуващи“ града Порто и Лисабон. Това е и португалското О Класико. Първото дерби се състои на 28 април 1912 година, като то завършва с разгромна победа за Бенфика с 2-8. Първата победа за Порто идва едва през 1920 година и е с 3-2. Двата тима са изиграли над 230 мача помежду си, като предимството леко клони към Порто.

Първата среща на Драконите със Спортинг е на 30 ноември 1919 година, по време на приятелски турнир. Що се отнася до официални двубои, първият е на финалите на новоучреденият Кампеонато де Португалия през 1922 година, където Порто печели с 2-1 по пътя към първата си титла. От тогава са изиграни 218 мача помежду им, като Порто има 79 победи, Спортинг 77, а 62 срещи са завършвали наравно.

Рекорди и статистика

Бившият защитник Жоао Пинто държи рекорда за най-много изиграни срещи за клуба (587), като само в Примейра Лига има 407 мача. Бившият вратар на Витор Баия пък има най-много участия в международен план – 99, като също така той е и най-титулуваният играч, печелейки 25 трофея с Драконите. Най-добрият реализатор на тима е нападателят Фернандо Гомес, който е отбелязал 352 гола във всички състезания, а също така е и голмайстор на Примейра Лига за всички времена с 288 точни попадения. Рекордьор за Порто в европейските клубни турнири е Радамел Фалкао с 22 реализирани гола.

Жозе Мария Педрото е най-дълго водилият клуба треньор, като той остава на поста си за 9 сезона, през които е ръководил 327 мача. Жезуалдо Ферейра пък е първият португалски треньор, който успява да изведе тима си до три поредни шампионски титли на страната (от 2006 до 2009 година). Най-младият треньор, който извежда Порто до триумф в европейски клубен турнир е Андре Вилаш-Боаш, през сезон 2010-11. През същият този сезон, Порто изиграва най-много мачове в историята си, 58, като печели 49 от тях, което и най-високият коефициент на спечелени спрямо изиграни мачове – 84,4%. Най-дългата серия от победи за Порто е 16, отново през този сезон, а що се отнася до Европа, Драконите печелят 14 от общо 17 изиграни срещи, по пътя към титлата на Лига Европа. Тогава футболистите в бяло-син спортен екип отбелязват рекордните 44 гола.