Хвърляне на диск

от 22 яну 2013г.

Хвърляне на диск е дисциплина в леката атлетика, при които от спортистите се изисква да хвърлят уреда (диска) на възможно най-голяма дистанция. Това е древен спорт, като доказателство за това е статуята на древния скулптор Мирон, наречена „Дискобол“ или „Дискохвърлячът“, датирана от пети век преди Христа. Самият спорт най-вероятно се е зародил около 720 година преди Христа. Хвърлянето на диск е част и от модерните олимпийски игри и дори се счита за тяхна емблема. Спортът е включен още в първата Олимпиада през 1896 година, а жените започват да се състезават от игрите през 1928 година.

Уредът е тежък 2 килограма и с диаметър между 219 и 221 милиметра при мъжете и 1 килограм при жените, като той е и по-малък – между 180 и 182 мм. Съгласно правилата на ИААФ момчетата използват дискове с тегло 1,5 килограма, а юношите - 1,75 кг.

Обикновено, ръбовете на дисковете са изработени от пластмаса, дърво, фибростъкло или въглеродни нишки, а основната част е метална, за да се постигне желаната маса. Използват се също и дискове от твърда гума, но това става много по-рядко.

За да направи хвърлянето, състезателят застава в кръг с диаметър 2,5 метра, който е ограден от бетон с височина 2 сантиметра. При започването на опитът, хвърляча стои с гръб към посоката на мятането на диска. След това той се завърта 1,5 оборота, за да набере инерция и прави своя опит. Дискът трябва да падне в сектор, който е образуван от 34,92-градусов ъгъл спрямо дъгата на кръглата площадка. Хвърлянето е подобно на това при гюлето, но тук самата площадка има по-голям диаметър и няма точно определено правило, как точно да се изхвърли уреда. Самият кръг е ограден с мрежа до зоната, в която диска може да падне, като това се прави основно за безопасност на зрителите и на състезателите от другите спортове.

При хвърляне на диск обикновено се правят между 3 и 6 опита, като най-добрият резултат от тях се взема за класирането.

Точно преди изхвърлянето, състезателите завъртат диска с палец, като така той става по-аеродинамичен и има по-дълго летене, заради жироскопичните му способности. Самата техника на хвърлянето е доста сложна за овладяване и отнема години докато се усъвършенства. Това е причината, най-добрите дискохвърлячи да са тези, на възраст над 30 години.

Фази на изпълнението

Хвърлячът застава в кръга и се приготвя за изпълнението си. Той замахва с диска и прави завъртане с един оборот и половина и след това преди да се освободи от него му придава въртеливо движение. Необходим е много добър баланс при завъртането, за да се придаде точния ъгъл на диска, който да му позволи да отиде възможно най-далече. Опитът се приема за успешен, ако състезателят не излезе от кръга и дискът попадне в зоната за измерване. Отчитането на резултатът се прави от точката на първото падане на диска до дъгата на кръглата площадка.

Още по темата: