10 атлета, които промениха спортната история

Светът на спорта е бил арена на много битки... битки за надмощие над конкуренцията, за постигане на най-добри времена и на разчупване на предразсъдъците. Всички атлети в този списък са си поставяли изключително високи цели и са ги постигали и то във времена, когато обществото е реагирало изключително тежко на тема пол и раса. Именно тези два фактора са били причина за не едно и две недопускания за участие в състезанията, но въпреки пречките, с които се сблъскват те доказаха, че нищо не може да пречупи техния състезателен дух и любов към спорта. Ако тези атлети се бяха отказали и бяха допуснали да бъдат уязвени, то не е сигурно какъв щеше да е светът на спорта днес.

№10 Кърт Флууд

Централният аутфилдър на Сейнт Луис Кардиналс Кърт Флууд не успява да спечели делото във Върховния съд на САЩ срещу Мейджър лигата по бейзбол през 1972 година, но действията му поставят началото на ерата на свободните агенти. През 1969 година, играчът отказва да бъде продаден от Кардиналите и оспорва клаузата на МLB, в която е указано, че тимовете притежават играчите до живот, или по-скоро докато не решат да ги продадат или да прекратят договорите им. Флууд напълно осъзнава, че действията му ще променят кариерата му завинаги, но той се решава на тази стъпка не само заради себе си, но и за всички останали играчи, които страдат от тази несправедлива клауза.

Изгубеното дело във Върховния съд всъщност не е изгубена кауза. През 1976 година, двама питчъра стават свободни агенти, след подаване на колективен иск, като те се съгласяват да играят един сезон без договори. Флууд от своя страна има тежък живот след края на бейзболната си кариера, имайки проблеми с алкохолизма, с бракоразводни дела и с множество дългове. През 1992 година, той получава наградата „Джаки Робинсън“.

№9 Джо Луис

Джо Луис е първият афро-американец, който завладява новините в САЩ, спечелвайки обичта както на белите, така и на цветнокожите хора. Неговите изумителни победи в тежката категория на бокса му донесоха прякора „Кафявият бомбардировач“. Без значение какви предизвикателства му изпраща боксовият ринг и живота, Луис успява да ги преодолее. Той губи мач срещу германеца Макс Шмелинг, но в реваншът през 1938 година го побеждава с технически нокаут, като тази победа е приета като знак, че САЩ ще победи Нацистка Германия.

Израснал в бедност, Луис започва да се занимава с бокс на около 10-годишна възраст. Задържа се на върха от 1937 до 1949 година, когато се оттегля от спорта, но през цялото време шампионът запазва своята характерна почтеност във времена, когато боксът е бил изпълнен с брутално насилие и букмейкърите са нагласяли мачовете в зависимост от залозите.

№8 Били Джийн Кинг

С неуморният си „кръстоносен поход“ за равенство на жените в спорта, Били Джийн Кинг в голяма степен успява да постигне своята победа на тенис кортовете. Тя създава много организации на жените атлети, а също така издава спортно списание, фондация и туристическо дружество на жените. Към многобройните и постижения на тенис корта се включват 6 титли от Уимбълдън, но най-голямата й победа и повратна точка в нейния живот е приемането на предизвикателството да се изправи срещу шампиона от Уимбълдън Боби Ригс, който иска да й докаже, че жените няма как да са равни на мъжете в спорта. През 1973 година, в Хюстън Астродоум, 29-годишната Кинг побеждава 55-годишния Ригс и този мач е известен като „Битката на половете“.

№7 Джеси Оуенс

Първият американски атлет, който печели 4 златни медала от една Олимпиада. Неговата лекоатлетическа кариера започва в гимназията, когато той прави и първите си национални рекорди на дълъг скок и на спринтовете на 100 и 200 метра. Джеси подобрява всички рекорди на САЩ още докато е в университета в Охайо. Върхът в неговата кариера е на Олимпиадата в Берлин, като тези игри имат една основна цел – да докажат предимството на арийската раса пред останалите раси (повечето от германските спортисти са приемали и допинг, за да се постигне целта). Нещата не се получават по плановете на Хитлер и Джеси Оуенс триумфира в цели 4 дисциплини, доказвайки на целия свят, че цветът на кожата не е фактор в спорта. През 1976 година, Джералд Форд награждава лекоатлетът с Президентския медал на Свободата, а посмъртно, Джеси получава и Златният медал на Конгреса от Джордж Буш.

№6 Чарли Сайфорд

Независимо от значителната роля на Сайфорд за разбиването на расовата бариера в голфа, той заявява, че не се е опитвал да направи някакво историческо събитие, просто се е стремил да играе играта, която обича.

Младият Сайфорд усъвършенства своите умения в Шарлът, Северна Каролина, като всеки ден след работа той отива на игрището. Първото му участие в турнир е на Откритото първенство на Финикс, но тези години от кариерата му не са най-добрите, що се отнася до цвета на кожата му. Расизмът през 50-те години на ХХ век все още е изключително силен и Чарли до този момент е участвал в голф турнири само за чернокожи, където има 5 победи. Това е един много голям пробив за него и за всички цветнокожи, като много бързо Сайфорд печели и първата си победа от турнир на Професионалната Голф Асоциация, доказвайки на всички, че единствено любовта към голфа е от значение и няма място за расизъм. Заради неговите заслуги, той е първият чернокож голфър, приет в Световната зала на славата през 2004 година.

№5 Алтея Гибсън

Това е жената, която постигна величие не само в един, а два спорта: тенис и голф. Афро-американката има трудно детство, което тя прекарва предимно в гетото в Харлем. Гибсън печели спортна стипендия за колеж, след като печели множество първенства и турнири. Тя е първата чернокожа жена, която е поканена да играе на Уимбълдън през 1951 година, а през 1957 година печели титлата на „свещената трева“. В нейната витрина са и трофеите от US Open (1958 година) и от Ролан Гарос (1956 година). Започва да играе при професионалистите през 1959 година.

Нейната голф кариера не е толкова успешна, колкото тази в тениса, но въпреки това Гибсън проби расовите и половите бариери в този спорт, което също не е за подценяване. След пенсионирането си, Алтея е приета в Международната зала на славата на тениса през 1971 година.

№4 Фредерик „Фриц“ Полард

Той е един от първите чернокожи пионери в професионалния футбол. Фриц Полард записа серия от неща, направени за пръв път. Той е първият афро-американски треньор на отбор от NFL и първият играл на Роуз Боул (през 1915 г.). Атлетичният талант от Чикаго получава стипендия за университета Браун от фамилия Рокфелер, след което играе при професионалистите в Националната Футболна Лига, печелейки титлата през 1920 година.

През 1921 година, става старши треньор, докато все още е и играч. Той води тимовете на Индиана и Милуоки, преди да се оттегли от спорта и да се отдаде на бизнеса, след многобройни битки с лигата заради проявите й на расизъм.

№3 Бейб Дидриксон Захариас

Рожденото й име е Милдред Ела, но получава прякорът „Бейб“, след като звездата на бейзбола Бейб Рут възхвалява нейните способности в този спорт. Тя се отказа от традиционните прояви на женственост, само за да докаже , че жените могат да бъдат изключителни атлети. Захариас прави изключителни неща в тениса, леката атлетика, баскетбола, голфа и дори в бейзбола. Печели дори 2 златни олимпийски медала, както и 1 сребърен в леката атлетика през 1932 година.

Мнозина казват, че голфът е нейният спорт, като там тя има спечелени 82 турнира, и е един от основателите на Дамската Професионална Голф Асоциация. Умира от рак на дебелото черво само на 45 години, а какво ли още можеше да даде на спорта, не само като състезател, но и като ръководител. В Бомон има изграден музей в нейна чест.

№2 Мохамед Али

Спортистът на 20-ти век на две от основните медии BBC и Sports Illustrated и едно от най-известните лица в световен мащаб. Едва ли има човек, интересуващ се от спорта, който да не е чувал неговото мото „Лети като пеперуда, жили като оса.“ Няма друг като Мохамед Али.

Роденият под името Касиус Клей, Али започва да се занимава с бокс, след като му открадват колелото и той решава, че трябва да „натупа“ крадеца. 5 години по-късно, той печели Златните ръкавици и става олимпийски медалист през 1960 година. След Олимпиадата става професионалист и през цялото десетилетие не познава поражението на ринга, ставайки световен шампион в тежката категория.

През 1964 година приема името Мохамед Али, като той приема исляма, само за да не бъде мобилизиран да се бие във войната с Виетнам. Това му решение предизвиква много противоречия, като дори му е отнета титлата. Завръща се на ринга през 1970 година, като се бие на доста екзотични места, като например в боя „Сблъсък в джунглата“, той се боксира с Джордж Форман в Заир, а „Трилърът в Манила“ е във Филипините, където Али се изправя срещу Джо Фрейзър. Мохамед Али се оттегля от спорта през 1981 година, след като претърпява няколко поражения. Той се смята за основоположник на съвременният бокс. След пенсионирането си, Али непрекъснато участва в различни благотворителни прояви и прави много големи дарения за различни инициативи.

№1 Джаки Робинсън

Той е първият чернокож играч в Националната Бейзболна Лига от разделението й през 1889 година, когато в нея не се допускат цветнокожи и за тях си има отделно първенство. Смелостта да го включи през 1947 година в състава си има Бранч Рики, който е президент на Бруклин Доджърс. Робинсън му се отблагодарява със страхотни игри, носещи на тима му редица титли. Още в първата си година става новобранец на годината, след това е и Най-полезен играч на годината, а през 1962 година е приет в Залата на славата на бейзбола.

Дълго след смъртта му през 1972 година, Джаки Робинсън не напуска умовете на американците, като дори има награда за големи заслуги към бейзбола, която носи неговото име.