Перонеален тендинит в спорта

Чест проблем при спортистите е възпалението на сухожилията, минаващи зад външния глезен на ходилото, състояние познато в медицината като перонеален тендинит. При този тендинит се засяга сухожилието на някой от мускулите перонеуси (лат. m. peroneus longus,  m. peroneus brevis) на подбедрица, спускащи се към ходилото, а външно това се проявява с болка и оток в областта на глезена. От този тендинит страдат най-често бегачи, колоездачи, танцьори, ездачи и спортисти от спортове, изискващи скачане и резки смени на посоката като баскетбол, волейбол и ски.

Какви са причините за поява перонеалния тендинит

Перонеус лонгус (m. peroneus longus) и бревис (m. peroneus brevis) са част от латералната група мускули на подбедрицата, които са познати още като фибуларис (fibularis), а на български се означават като къс и дълъг малкопищялни мускули. Техните сухожилия се спускат от външната част на подбедрицата, минават зад латералния малеол (външното кокалче на глезена) и се захващат за по странична част на ходилото. Критично място, където може да се получи увреда на някое от сухожилията е в областта на завиване покрай глезена или в зоната на преминаване на перонеус лонгус над кубовидната кост. В тези места върху сухожилията се оказва най-голямо натоварване, което може да доведе до тяхната  увреда и последващо възпаление.

Причините за появата на тендинит са свързани с много фактори. От една страна това могат да бъдат: скъсяване на мускулите на подбедрицата, мускулна слабост, грешки в тренировъчната програма, хиперпронация на ходилото и различни биомеханични проблеми. От друга различни травми като навяхвания на глезена, разтежения, микротравми, механично дразнене от носене на неподходящи спортни обувки, нестабилност на глезена и др.В много от случаите има съчетание на повече от един фактор за появата му,  а нелечението допълнително задълбочава проблема. Най-често перонеалния тендинитсе поява постепенно във времето, а симптомите като болка и оток се увеличават прогресивно.

Симптоми при перонеален тендинит

Спортистите с перонеален тендинитпървоначално се оплакват  от поява на болка в областта на външната част на глезена, която преминава в посока и кум  ходилото. В последствие болката се увеличава и могат да се появят оток, зачервяване и затопляне в тази област. При тендинитът на сухожилието на перонеус бревис обикновено болката се усеща от глезена до основата на петата метатарзална кост. Засягането на сухожилието на перонеус лонгус обикновено е свързано с болка в областта на външната част на петната кост в посока към кубовидната кост. Обикновено оплакванията се задълбочават при тренировка или движение и намаляват в покой.

Диагностика на перонеален тендинит

Диагнозата се поставя на базата на клиничен преглед и образна изследвания. При прегледа се търсят характерни симптоми и болезненост и изключват други състояния с подобни симптоми. Правят се различни тестове с изолирано движение на перунеусте, за да се провери дали това провокира болка
За по-голяма точност диагнозата се потвърждава с  ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) или ултразвуково изследване на меките тъкани. Рентгеново изследване обикновено се прави след травма със съмнение за фрактури или луксации.

Лечение на перонеален тендинит

Първоначално средствата са насочени към намаляване на болката и възстановяване на нормално ниво на активност. За целта могат да се включат обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства. Носи се ортеза за глезен или се прилага спортен тейпинг и се избягват натоварвания, предизвикващи болка.

В домашни условия могат да  правят процедури с лед. Крайника се поставя на високо и върху него се слага пакет с лед за 10-15 минути, няколко пъти дневно.

От апаратната физиотерапия могат да се използват процедури с ултразвук, нискочестотни, средночестотни, ултрависокочестотни токове (УВЧ), лазер терапия, ударно-вълнова терапия и др.

От кинезитерапията се включват леки стречинг упражнения и такива за поддържане на обема на движение в глезена. Подходящи активности през този период са плуването и въртене на велоергометър с минимално натоварване.

Ако средствата на консервативното лечение не дадат резултат до 3-6 месеца се преминава към оперативно лечение.

Рехабилитация и връщане към спортна дейност

Без значение дали лечението е консервативно или оперативно е задължително провеждането на рехабилитация до пълно възстановяване.

При следоперативната рехабилитацията върху засегнатия крак не трябва да се стъпва през първите 2 седмици.  През този период обикновено се носи специална ортеза тип ботуш. След втората седмица се започва с леки упражнения за възстановяване на обема и постепенно се преминава към стандартната рехабилитационна програма.

Рехабилитационната програма включва стречинг упражнения, упражнения за възстановяване на обема, мобилизации, проприоцептивни и стабилизиращи глезена упражнения. В началото се започва с малко на брой упражнения с минимално натоварване и постепенно програмата се разгръща.

Допълнително с цел стимулиране на възстановителните процеси се включва апаратна физиотерапия и масаж.

Ако симптомите се задържат или е налице болка се използва подходящ тейпинг или наглезенка, които да се махат по време на упражненията.