Траял байк

Траял е изключително атрактивен и труден спорт, при който велосипедистите преминават през различни препятствия, някой от които с изключително висока трудност. При този екстремен спорт се поставят на изпитание както уменията на хората, така и възможностите на самите велосипеди. Траял байковете се характеризират с мощни спирачни системи, широки кормила, олекотена конструкция, едноскоростни ниски предавки, по-ниско налягане в гумите, по-дебела задна гума, отличителна геометрия на рамката и обикновено са без седалка или ако имат, тя е разположена много ниско.

Дизайн на траял байк

Рамка

При траял байковете, тя обикновено се проектира без място за поставяне на седалка. При този спорт не се изисква сядане, а и седалката допълнително увеличава масата на велосипеда и пречат на свободното извършване на движенията, което не е от полза за състезателите. По същите причини, рамката е много ниска, като в много от случаите педалите се намират в горната ѝ част. Тази особеност е характерна за рамките на голямата част от траял байковете.

Освен това, някой от рамките дупки в предната част на главната тръба, като това е продиктувано от желанието да се намали още теглото. Такива дупки не се наблюдават при останалите видове велосипеди, особено при маунтинбайковете, тъй като при тях има вероятност те да се запълнят с прах или кал, с което да се утежни самият велосипед. Характерно за траял байковете е, че те имат специални места за поставяне на механизма на спирачките, които трябва да бъдат много силни. Рамките често са изработени от различни сплави на алуминиева основа, но могат да бъдат и от стомана, титан, магнезий или въглеродни влакна.

Спирачки

Диск срещу „захапване“ на каплата

Спирачките за траял велосипедите трябва да създават много по-силно антиускорение от стандартните спирачки, особено на задното колело. Тук акцентът пада върху блокиране на колелата, не толкова по-бързото и гладко спиране. При по-големият размер траял байкове, по-популярни са спирачките действащи директно върху каплите, най-вече задействаните с жило V-брейк, макар че някой състезатели използват и дискови спирачки. При байковете с 26 инчови гуми, най-често се използват хидравлични спирачки на каплата, а в състезанията за колелата с 20 инчови капли, разпределението между захапване на каплата и на дискове е около 50 на 50. Предпочитанията в двата случая се дължат на факта, че дисковата спирачка спира главините и когато гумите са по-големи, състезателите усещат усукването на спиците и това има нарушава баланса.

Шлайфане на каплите

За да се постигне заключване на каплите при натиск на спирачките, много от състезателите използват някой особени техники. Много често се прилага обработка с ъглошлайф, за да се направи повърхността по-грапава. Шлайфането може да бъде съвсем леко, но също така и да бъде много дълбоко (правят се резки с дълбочина до 1 милиметър). Честото използване на спирачките обаче започва да изглажда неравностите и се налага отново да се обработва повърхността. Това разбира се води до постепенно износване на каплите и те трябва да се сменят, защото изтъняват и могат лесно да се счупят.

Мазане на каплите с катран

Друг много използван метод за увеличаване на спирачната сила е втриването на много тънък слой катран върху повърхността на каплите или върху челюстите на спирачките. Така се получава по-ефективно залепване на накладките към каплата и спирането е много по-бързо. Чрез този метод не се изхабяват повърхностите и каплите могат да бъдат използвани много по-дълго време, в сравнение с предходния. Недостатък на метода е, че дори при малко по-висока влажност, катранът става изключително хлъзгав и спирането драстично се влошава, затова може да се използва само в сухи условия.

Колела

Гумите на траял байковете са значително по-широки от тези, използвани при обикновените маунтинбайкове или ВМХ. По-широките гуми имат по-голям обем въздух в тях, което означава че те са по-отдалечени от каплите и при натиск се увеличава контактната повърхност. От друга страна, по-дебелите гуми могат да бъдат по-устойчиви при приземяване върху остри ръбове. Недостатък на широките капли и гуми е повишеното им тегло. За да се избегне този проблем, между всеки 2 спици има големи дупки. За да се избегне излизането на вътрешната гума през тях, каплата се обвива от вътрешната страна с пластмасова лента, която покрива дупките.

Самите гуми на траял байковете имат по-дебели стени, особено задните. Те са много добре защитени от пробиване, а именно това е причината те да бъдат използвани и при спусканията с маунтинбайк.

За да се увеличи още повече издръжливостта на гумите, те се облицоват с тънка метална мрежа от вътрешната страна, като обикновено това се прави за предната гума.

Предавателно съотношение на венците и зъбчатките

Общо взето, всички траял байкове са с една скорост. Състезателите избират какво да бъде съотношението между зъбите на венците и зъбчатките в зависимост от своето предпочитание. Някой от най-популярните варианти са следните:

• 18:15 зъба на венеца и зъбчатката (съотношение 1,2 към 1, като колело с 26 цолови гуми изминават 2,49 метра с едно пълно завъртане на педалите)

• 18:14 (предавателно число 1,286:1, с едно завъртане се изминават 2,46 метра с 24 цолови гуми на траял байка)

• 18:12 (предавателно число 1,5:1, с едно завъртане се изминават 2,39 метра с траял байк с 20 цолови гуми)

Общо взето, най-използваните байкове са тези с 20 и с 26 цолови гуми.