Вуелта а Еспаня

Вуелта а Еспаня или Обиколката на Испания е ежегодно велосипедно състезание, което е третото по престиж след Тур дьо Франс и Джиро д`Италия. Някой от неговите етапи се провеждат не в Испания, а в околните на нея държави. Надпреварата се провежда за пръв път през 1935 година, но поради гражданската война в страната и последвалата след това Втора Световна Война, тя временно е прекратена. През 1955 година отново се възобновява и не е прекъсвала и до наши дни. Постепенно Обиколката на Испания увеличава своята популярност и днес могат да участват само професионални отбори, с изключение на онези, които са поканени от самите организатори.

Заедно с велосипедните обиколки на Франция и Италия, това състезание е част от триседмичните големи турове. Маршрутът му се променя всяка година, но форматът на състезанието си е един и същ през всички години на съществуването му. Задължително има поне 2 бягания по часовник, преминаване през планинската верига Пиринеите и финал в столицата Мадрид. Модерните издания на Вуелта а Еспаня включват състезателни етапи в рамките на 21 дни и общо време на провеждането 23 дни, като от тях 2 са почивни.

След всеки един етап, времето за преминаването му се прибавя към общото време, като колоездачът с най-нисък резултат облича червената фланелка на водач в класирането (аналогично на жълтата в Тур дьо Франс и на розовата в Джиро д`Италия).

Най-голяма внимание се отделя на генералното класиране, но в същото време има отделни класирания за най-добър спринтьор, най-добър катерач, класиране за всеки отделен етап, както и за отбор. През 2013 година, надпреварата бе спечелена от американецът Крис Хорнър, като така той се превърна в най-възрастният победител не само в тази надпревара, а в всички големи турове. Той бе на 41 години при вдигането на трофея.

История на Вуелта а Еспаня

Вдъхновени от успехите на обиколките на Италия и Франция, испанците решават да създадат и обиколка на своята страна. Първото събитие включва 50 колоездача, като те са изправени пред 3411 километра. Етапите са 14 на брой, като средната дължина на всеки един от тях е 240 километра.

Първото състезание се провежда през пролетта, в края на април, а през четиридесетте години се премества в месец юни. През 1995 година обаче, Вуелта а Еспаня започва да се провежда през септември, за да се избегне пряката конкуренция с Джиро д`Италия, който тур се превежда през май и най-добрите колоездачи участват в него. Обиколката на Испания се счита и като генерална репетиция за Световното първенство по колоездене, което обикновено е през октомври.

Обикновено се включват 3 бягания по часовник и няколко планински етапа. Финалът по правило е в Мадрид, но два случая, в които надпреварата приключва в Билбао (през 1950 година) и в Сан Себастиан (през 1970 година). Най-често старта е също в Мадрид, но освен него, най-често се прави от Хихон, Билбао и от Херес де ла Фронтера. През 1997 година, състезанието започва в Лисабон (Португалия), а през 2009 година, стартът е в... Асен (Холандия). Това е първият град – домакин на старта на Вуелта а Еспаня, който е извън Иберийския полуостров.

През 1999 година, за пръв път в Обиколката на Испания се изкачва връх Алто де Л`Аглиру, чиято денивелация е 1573 метра и стръмните му склонове са с дължина от 12,9 километра. Това го прави най-трудното изкачване в Европа, а идеята за включването му е на Мигел Прието.

Лидерът в генералното класиране носи червена фланелка, а преди години тя е била жълта, подобна на тази в Обиколката на Франция. Има и специални екипи за най-добрият катерач (Краля на планината) и за най-добрият спринтьор.

Рекордът за най-много победи се държи от Роберто Херас от Испания, който печели състезанието през през 2000 година, а след това три последователни пъти от 2003 до 2005 година. Като цяло испанците са доминиращата сила в своята домашна колоездачна обиколка, като те са печелили 31 от общо до момента 66 тура. От останалите страни, най-често победители имат Франция, Белгия, Швейцария, Италия, Германия, Колумбия, Холандия, Ирландия и Русия.

Рекордите на Обиколката на Испания

• Най-много победи: Роберто Херас 4 и Тони Ромингер – 3

• Най-много етапни победи: Делио Родригес – 39

• Най-много етапни победи в едно издание – Фреди Маертенс – 13 през 1977 година

• Най-много победи в бяганията по часовник: Абрахам Олано, Тони Ромингер, Алекс Цюл и Мелсиор Маури – 6

• Страна с най-много победи: Испания – 31

• Най-много дни прекарани като лидер в класирането: Алекс Цюл – 48

• Най-много победи в планинските изкачвания: Хосе Луис Лагиа – 5

• Най-много победи в специалните етапи за точки: Щон Кели и Лоран Жалабер – 4

• Най-голяма разлика между първия и втория в подреждането: 30 минути и 8 секунди през 1945 година, между Делио Родригес и Жулиан Берендеро.

• Най-малка разлика между първия и втория в подреждането: 6 секунди през 1984 година, между Ерик Кариту и Алберто Фернандес

• Най-много участия: Иниго Куеста – 17

• Най-много поредни участия: Иниго Куеста – 17

• Най-много достигания до финала: Федерико Ечаве и Иниго Куеста – 14

• Най-малко участници: 32 през 1941 година

• Най-много участници: 207 през 2002 година

• Най-бърза средна скорост: 42,534 км/ч през 2001 година

• Най-бавна средна скорост: 26,262 км/ч през 1941 година

• Най-дълга обиколка: 4442 километра през 1941 година

• Най-кратка обиколка: 2419 километра през 1963 година