Велобол

Велобол е хибриден спорт, който съчетава футбол и колоездене по един уникален начин. Неговата история е на повече от 100 години, но все още се счита за странен и необичаен.

Велоболът е създаден през 1893 година от Николас Едуард Кауфман и придобива огромна популярност в Европа. Първият шампионат се провежда през 1929 година, но този спорт така и не набира популярност в САЩ.

Велобол се играе от два отбора (всеки от играчите е върху велосипед), като всеки от тях се опитва да отбележи гол във вратата на противника си. Топката може да се отиграва с предната или задната гума на велосипеда, с гърди, с рамене или с глава, но е забранено докосването и с крак. Мачовете се състоят от по две полувремена от по 7 минути, като през цялото време играчите не трябва да стъпват на земята, в противен случай се отсъжда пряк свободен удар в полза на противника. Един от играчите има право да използва ръцете си, когато застане под рамките на вратата, за да спаси голов удар, но това никак не е лесно, тъй като в същото време трябва да се задържи и върху колелото.

Игрището е с размери 14 х 11 метра (около цялата му обиколка има издигнат борд с височина около 30 сантиметра), а вратите са с размери 2 на 2 метра. Самият велосипед е специално оптимизиран за велобол. Седалката му е позиционирана над задната гума, като той няма спирачки. Задвижването на велосипеда е директно, без свободно въртене, което позволява движение напред и назад – нещо много важно за запазване на баланса. Предвид строгата специфичност на изработката на такъв тип велосипеди, тяхната цена не е никак малка (около 2000 евро).

Топката е с диаметър 18 сантиметра, има текстилна повърхност и е пълна с растителен мъх.

Съществуват 3 вида мачове във велобол:

• С отбори от по двама колоездачи – тук няма точно определен вратар, а двамата полеви играчи се въртят на ротационен принцип. Игрището е с официалните размери за велобол.

• С отбори от по петима колоездачи – мачът се играе на поле за хандбал от два тима с по 7 души: един вратар, четирима полеви играчи и две смени.

• С отбори от по шестима колоездачи – мачът тук се играе на половин футболно игрище от шестима колоездачи във всеки отбор, от които единият е вратар.

Най-популярният от трите вида мачове е първият, като той често се играе в спортните зали на училищата и гимназиите.

Начин на провеждане на срещата

Преди началото на срещата, реферът хвърля жребий, за да се избере кой отбор ще започне с топката. Спечелилият отбор изпълнява удар от централната точка на игрището с предната или задната гума на велосипеда.

Ръцете и краката не могат да се използват за удари, като те не трябва да се отделят от педалите или от кормилото съответно. Ударите с глава, както споменахме по-рано, са позволени. Ако 1 играч стъпи на земята, дори и да е на голова позиция, той трябва веднага да спре. За да започне отново, той трябва да се върне зад централната линия и да започне атаката отново.

Играчът, който се намира в собственото си наказателно поле приема ролята на вратар, което автоматично му позволява да използва и ръцете си. Не е позволено на двама играчи от един отбор да бъдат по едно и също време в наказателното поле. Останалите правила почти по нищо не се различават от тези във футбола.

Неправилни действия и наказания

За нарушаване на правилата във велобол се говори при нарочно избутване или хващане на противника, крещенето на висок тон и опасната за здравето на другите състезатели игра. Всички тези действия са наказуеми и следва изпълнение на:

• Пряк свободен удар – той се дава при нарушение извън наказателното поле. Играч от отбора, който е извършил нарушението не може да се приближава на по-малко от 4 метра от изпълняващият прекият свободен удар.

• Дузпа – изпълнява се при сериозно нарушение на правилата в наказателното поле. Обикновено то е едно от следните:

• Спиране на опонент чрез действия като дърпане, изблъскване или дори събаряне от велосипеда, вътре в наказателното поле

• Отиграване на топката с ръка, извън наказателното поле

• Умишлено препречване на стрелбата към вратата от страна на играч, който не участва в мача в момента (резервен играч), чрез ходене, подскачане, тичане или каране на велосипеда около игрището, на по-малко от 2 метра от нападащият играч.

• Ъглов удар – той се отсъжда при изчистване на топката от страна на защитник зад аут линията, при излизането на топката след рикошет от защитник или вратар, както и от техните велосипеди, както и при пресичането на хол линията от страна на защитаващите се играчи или на техните велосипеди.