Културизъм

Културизъм е част от силовите спортове, в които се използва прогресивни съпротивителни упражнения за развиване на мускулатурата на човек. Спортистите, които се занимават с бодибилдинг се наричат културисти. По време на професионалните и аматьорските състезания, те се изправят пред жури и правят редица пози, с които се стремят да покажат в максимална степен развитието на всяка една тяхна мускулна група, както и симетрията в пропорциите на телата им. Културистите се подготвят за състезанията с комбинации от дехидратация, загуба на мазнини, трупане на мускулна маса, както и стремеж към постигане на максимално добър релеф на мускулите. Някой от най-известните културисти са Рони Колман, Арнолд Шварценегер, Джей Кътлър, Стив Рийвс, Чарлз Атлас, Дориан Йейтс, Кевин Леврон, Фил Хийт, Рег Парк, Крис Кормие, Пол ДеМайо, а от българите Христомир Христов и Димитър Димитров. Най-популярният турнир по културизъм е „Мистър Олимпия“, като победителят в него бива признат за най-добрият професионален културист за годината.

Първият масов турнир по културизъм

Той се провежда в САЩ през 1904 година в Медисън Скуеър Гардън, като победител в него става Ал Трилор, който е обявен за „Най-добре развитият човек в света“. Той печели награда от 1000 долара, а само две седмици по-късно е поканен да се снима във филм на Томас Едисън, който преди това снима два филма с пионера в културизма Еуген Сандоу.

Възходът на анаболните стероиди

Докато през първата половина на ХХ век се разчита на натуралният културизъм, още от следващото десетилетие идва периода на мускулестите чудовища, като се започне от Арнолд, Лу Ферино и Сержо Олива в края на 60-те и началото на 70-те и се продължи от 80-те и до днес с Лий Хейни, Дориан, Рони и Маркус Рул. Анаболните стероиди помагат на билдерите да постигнат мускулна маса, която до този момент не е била виждана в цялата история на човешкото развитие. Примери за огромни културисти са Грег Ковач, Пол ДеМайо и Виктор Ричардс, който макар и да не постига много на професионално ниво има маса, която е изключително впечатляваща.

В опитът си да стане част от олимпийското семейство, Международната Федерация по Бодибилдинг въвежда допинг проби за стероидите, но почти всички професионални състезатели продължават да ги използват, като известно време преди състезание те се изчистват от следите, оставяни от тях и минават успешно тестовете. Дори в САЩ и Канада анаболните стероиди са поставени в списъка със контролираните вещества наред с наркотиците, но това не може да спре голяма част от културистите, които вече са видели, че без тях резултатите са значително по-слаби.

Състезанията по културизъм

Тези атлети се стремят да покажат най-доброто, което са постигнали по отношение на своята физика. Те правят серия от задължителни пози – преден най-широк гръб, релаксираща, заден най-широк гръб, преден двоен бицепс, заден двоен бицепс, страничен гръден кош, страничен трицепс, най-мускулеста (само при мъжете) и бедрено-коремна. След това, всеки от културистите имат право на свободни пози, с които да изтъкнат силните си мускулни групи.

За разлика от другите силови спортове, тук не трябва да се покаже мускулната сила и техниката, а по-скоро състоянието, размера и симетрията на всички мускулни групи. В различните състезания категориите могат да бъдат разделени по маса или по височина на състезателите.

Мускулен растеж

Трупането на мускулна маса се дължи на хипертрофия на мускулните влакна. Това се дължи на три основни стратегии:

• Тренировки за сила чрез вдигане на тежести или така нареченото еластично – хидравлично съпротивление

• Специално хранене с допълнителен прием на протеини и добавки, когато е необходимо

• Достатъчно почивка, включително сън и възстановяване между тренировките