Преразтягане и разкъсване на бицепса при спортисти

Много често в спортове натоварващи горните крайници се получават травми свързани с преразтягане или разкъсване на двуглавия мишничен мускул, познат още като бицепс (m. biceps brahii). Тези травми са най-чести в спортове с голямо натоварване на мускула като вдигане на тежести или свързани с повтарящи се движения с ръце като баскетбол, бейзбол, тенис, голф, стрелба с лък и др.

Какво е разтежение или разкъсване на бицепса?

Бицепсът е мускул съставен от две глави, дълга (латерална) и къса (медиална), които извършват като основно движение сгъването и завъртането на предмишницата с дланта нагоре. В горната си част бицепса се захваща за рамото чрез сухожилията на късата и дългата си глава, съответно за коракоидния израстък и в ставната ямка на лопатката. В долната си част бицепсът се захваща чрез общо за двете глави сухожилие, за предмишницата и радиалната кост. Според тежестта на увредата тя може да е свързана, както с разкъсване на отделни мускулни и сухожилни влакна, така и с херния или цялостно разкъсване на мускула или сухожилията му. По-леките травми включват мускулни увреждания съпътствани с локални кръвоизливи и болка, но без външни изменения в мускула или силно ограничаване на движенията. При по-тежките увреждания като разкъсване на мускула или някое от сухожилията му, освен силната болка, се ограничава движението извършвано от мускула и видимо се променя формата му. Най-често при руптура на бицепса се къса сухожилието на дългата му глава на мястото, където се захваща за раменната става. Скъсването на сухожилие на бицепса, макар да е най-често свързвано с остра травма в силовите спортове, много често се получава и в следствие на хронични микротравматични дегенеративни заболявания като тендинити и инсерционити. Те водят до отслабване на сухожилието, което е причина за скъсване дори при не големи натоварвания.

В зависимост от тежестта на увредата могат да се разграничат няколко степени:

• 1-ва степен - налице е преразтягане на мускула свързано с микро разкъсване на малък брой мускулни или сухожилни влакна. Съпътствано е с рязка силна болка, но в много от случаите без видими симптоми.
• 2-ра степен - налице е разкъсване на значителен брой мускулни или сухожилни влакна. Съпътствано е с рязка силна болка има кръвоизлив, подуване и загуба на сила при извършване на сгъване или супинация на предмишницата.

• 3-та степен - налице е пълно разкъсване на мускула или някое от сухожилията. Освен рязката силна болка, отока и кръвоизлива има деформация на мускула, който е във формата на топка.

Общи симптоми при разтежение и разкъсване на бицепса

• рязка силна болка
• болка при палпация
• кръвоизлив и оток
• ограничаване на движенията (само при 2ра и 3та степен)
• деформация под формата на подутина (само при 3та степен)

Често срещани причини за травма

• преразтягащо бицепса движение (най-често с ръка над главата)
• рязко вдигане на прекомерно голяма тежест
• силен директен удар
• възпалителни и дегенеративни процеси в сухожилията, свързани с постоянни претоварвания и стари травми
• приложение на кортикостероидни препарати
• намалена еластичност на бицепса и сухожилията му
• недобро загряване преди тренировка

Оценка и диагностика 

Първоначалната диагноза е свързана със свалянето на анамнеза за получаването на травмата, външен оглед и палпаторно изследване на бицепса. Характерен симптом е болката, която е силна, режеща и усилваща се при палпация. При пълно скъсване на сухожилие, спортистите понякога съобщават за характерен звук на скъсване. Според тежестта на увредата може да има специфичен дефицит в движенията на предмишницата, свързани със сгъването и супинацията (обръщане на горе) на предмишницата. При диагностицирането е важно да се прецени степента на увредата и при деформация в областта на мускула да се определи дали се касае за пълно разкъсване на бицепса или мускулна херния. За доуточняване или изключване на съпътстващи травми може да се използва и ЯМР и рентгенография.

Лечение и рехабилитация при преразтягане и разкъсване на бицепса

При преразтягане или частично разкъсване на бицепса в повечето случаи лечението е консервативно и е както при навяхване и контузия. При скъсване на сухожилие на бицепса най-често се прилага хирургично лечение свързано с реконструкция на засегнатото сухожилие.

Веднага след травмата консервативното лечение е както при навяхване или контузия. Средствата целят намаляването на болката, отока, кръвоизлива и превенция от усложнения. Използва се най-често лед, повдигане на ръката, компресивна превръзка, имобилизация и покой на крайника. Могат да се предпишат при нужда и обезболяващи средства. В подострия стадии могат да се включат масаж и физиотерапевтични процедури с цел ускоряване на възстановителния процес.

Кинезитерапията се включва възможно най-рано в зависимост от степента на увредата и в началото е насочена към поддържане на незасегнатите мускули, а в по-късен етап до възстановяване на функцията на бицепса. Рехабилитацията може да продължи в зависимост от тежестта до няколко месеца при по-тежки травми, като в първите няколко седмици не бива да се натоварва увредения бицепс.

При следоперативна рехабилитация на разкъсване на бицепса се спазват принципите на постепенност, последователност и атравматичност. След операцията тези средства са насочени към намаляване на болката, отока и спазъма на мускулатура в областта на бицепса. Лекарите препоръчват имобилизация и не натоварване на бицепса за 4 до 6 седмици след операция. В този период могат да се правят упражнения за поддържане на мускулатурата в областта на рамото и ръката,а също така масажи и електростимулация за увредения мишничен мускул. Постепенно се включват упражнения за подобряване на движенията на предмишницата, лакътя и рамото. Упражненията за бицепс се включват няколко седмици след операцията като се започва с леки изометрични упражнения, които не натоварват скъсаното сухожилие. След 4-6 седмица се включват активни упражнения за бицепса и се разширяват упражненията за укрепване на мускулите на рамото и ръката.

Рехабилитацията обикновено продължава от 2 до 3 месеца, като натоварване и връщане към спортна дейност се препоръчва след 4 до 6 месеца след операцията.