Майк Тайсън срещу Ивендър Холифийлд – мач №1

„Най-накрая“, така бе определен един от най-великите мачове в професионалния бокс, в който сили премериха легендите Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд. Срещата се проведе на 9 ноември 1996 година в зала MGM Grand Garden, Лас Вегас, част от хотел MGM Grand. Това бе първата защита на титлата на WBA за Майк Тайсън, който той бе спечелил на 7 септември същата година, побеждавайки Брус Селдън, докато за Холифийлд това бе шанс да стане първият боксьор след Мохамед Али, който си връща титлата в тежка категория за втори път.

Главен рефер на двубоя бе Мич Халпърн, а мачът е промотиран от Дон Кинг.

Предистория на мача

Както споменахме по-горе, това е първата защита на титлата от страна на Майк Тайсън. За Холифийлд, това е четвъртият мач откакто се връща отново на ринга през 1995 година. Преди това той губи титлата на WBA от Майкъл Муурър през 1994 година и обявява своето отказване, заради проблеми със сърцето. След завръщането си, Ивендър не се представя много добре, като той е нокаутиран в 3 от изиграните мачове. Промоутърът на Тайсън, Дон Кинг, вижда в него удобен противник, срещу който Железният Майк да направи първата си защита, като според букмейкърите той веднага бива обявен за аутсайдер.

Битката между Холифийлд и Тайсън за пръв път е планирана през 1990 година, но Майк първо трябва да защити титлата си на безспорен шампион, излизайки на ринга срещу Джеймс „Бъстър“ Дъглас. Никой не слага загубата в сметките, но тя е факт, след като Дъглас нокаутира Тайсън в 10-тия рунд. Това води до мач за пояса на безспорния шампион между Бъстър Дъглас и Холифийлд, но първият не е в добра форма и логично бива нокаутиран още в третия рунд. Следващият мач между Тайсън и Холифийлд е планиран за 1991 година, той отново се проваля след контузия в бедрото получена от Железният Майк. Така двубоят се отлага за 1992 година, но малко преди неговото осъществяване, Тайсън е обвинен в изнасилване и в склоняване към 2 престъпни деяния, като е осъден на общо 10 години за тях. Съдията обаче решава, да се излежи само най-дългата от присъдите, като за останалите да се счита, че те са били излежавани заедно с нея, а не последователно, както е обичайно в американската съдебна практика. Това води до влизане на Тайсън в затвора за само 3,6 години. И тъй като стилът на този боксьор се основават на агресията, силата и бързината, а не на рефлексите, то неговите способности не са били особено засегнати и той отново може бързо да се върне на ринга.

Майк Тайсън преминава без проблеми през посредствения боксьор Питър Мак Нийли и през другият претендент за мач срещу шампиона на Международния Боксов Съвет Бъстър Матис Младши, преди да детронира и самият шампион Франк Бруно на 16 март 1996 година. Майк обаче е лишен от тази титла, след като избира да се бие със Селдън за неговата титла на WBA, вместо претендент номер 1 Ленъкс Люис.

Мачът

Майк Тайсън влиза бързо в срещата и сериозно разтърсва Ивендър Холифийлд още с първия си удар. По-късно Холифийлд обяснява, че сериозно е изучавал стила на Майк и е забелязал, че той винаги тръгва в началото с ляво кроше, а този път го е изненадал с десен крос. В първият момент, той залита сериозно назад, но след това избутва Тайсън и започва да се защитава толкова добре, че почти не оставя шансове на противника си в останалата част на рунда, същевременно пласирайки няколко контраудара. След последния гонг, Тайсън пласира удар в главата на Ивендър, който не му остава длъжен и му отвръща, което налага съдията да ги разделя и изпраща в техните ъгли.

Във вторият рунд Холифийлд вкарва Тайсън в ъгъла и прави сериозна комбинация от удари, с което изяснява сам за себе си стратегията за продължаването на мача. Обикновено Майк разчита на единичните удари, то Ивендър залага на първоначалното блокиране на тези удари, след което вкарва бърза комбинация от няколко удара в главата и изблъска Тайсън назад. По този начин Холифийлд принуждава противника си да прехвърля тежестта на тялото си на задния крак, а така силата на ударите му намалява в пъти, а и равновесието му е затруднено.

Рундовете минават, а Майк Тайсън не успява да коригира играта си и понася постоянно жестоки удари. В петия рунд той все пак успява да пласира няколко изключително силни удара, но Холифийлд изобщо не помръдва. В шестия рунд, удар с глава от страна на Ивендър (отсъден като случаен от съдията Халпърн) отваря аркада в лявата вежда на Майк, а допълнителното ляво кроше сваля Железният в нокдаун. Ивендър продължава да парира атаките на Тайсън и го контрира със серия удари в главата. 15 секунди преди края на седмия рунд, Майк се хвърля към Холифийлд, а той се навежда и така двамата си сблъскват главите. Тайсън извиква от болка, коленете му се огъват и той пада, но съдията отново отсъжда непреднамерена игра. Лекарят на мача преглежда двамата боксьори, след което срещата продължава. През следващите два рунда, Тайсън продължава да хвърля във въздуха мощни удари, а Холифийлд успешно го контрира и отвръща с мощни крошета и прави удари в главата му. В края на десетия рунд, удар на Холифийлд изпраща Тайсън в другия край на ринга, тогава Ивендър тръгва, настига го и пласира поредица от опустошителни удари. Ударът на гонга спасява за момент Майк, но след почивката Холифийлд веднага се хвърля да довърши започнатото. Той пласира множество удари, без Тайсън да отвърне, изпаднал в глуха защита. Това е достатъчно за съдията да прекрати срещата и да обяви Ивендър Холифийлд за шампион на WBA с технически нокаут. По време на пресконференцията след мача, Майк Тайсън се обръща към Ивендър с думите: „Благодаря ти много. Аз имам огромен респект към теб.“