Пеле – Кралят на футбола

Едсон Арантеш до Насименту, или казано по-просто Пеле, е роден на 21 октомври 1940 година в Минас Жерайс. Това е датата според акта му за раждане, но самият Пеле смята, че реалната му рождена дата е 23 октомври. Родителите му (негов баща е футболистът на Флуминензе Дондиньо – Жоао Рамос Насименту) го кръщават на изобретателя Томас Едисън, като решават да премахнат „и“ от Едисън. Така детето е трябвало да се казва Едсон, но при вписването на името е допусната грешка. Затова и в много от официалните документи Пеле е записан като Едисон. Първият му прякор е „Дико“, но в училището, в което учи, започват да го наричат Пеле, което според различни източници идва от думата „чудо“ на иврит.

Според повечето експерти, играчи и фенове, той е най-великият футболист за всички времена. През 1999 година печели наградата „Футболист на ХХ век“, а Международният Олимпийски Комитет му присъжда приза за „Атлет на века“. Пеле е най-добрият реализатор на клубно ниво в мачовете за първенство с 541 гола, а като цяло в кариерата си има 1281 гола в 1363 изиграни мача.

Национален герой е в родината си Бразилия. Още докато се състезава, фенове и журналисти започват да го наричат „Черната перла“ (Pérola Negra), "Кралят на футбола" (O Rei do Futebol) или просто „Кралят“.

Пеле и раждането на една легенда на футбола

„Кралят на футбола“ израства в бедност в Сао Пауло. Още от малък работи като помощник в магазин. Баща му го въвежда във футбола, но малкият Пеле няма пари за истинска топка и играе с импровизирана (обикновено чорап, пълен с хартии). По-късно започва футболната си кариера в аматьорски отбори като Сете де Сетембро, Санто Рио де Жанейро, Сао Паулиньо и Америкуиня. След това преминава в Бауру, където треньорът Валдемар де Бриту (смятан за откривател на Пеле) забелязва таланта му. Отборът печели три последователни медала в юношеското първенство, а Пеле играе и в турнири в зала с отбора на Радиум.

Едва 15-годишен Пеле става част от мъжкия отбор на бразилския гранд Сантос, а година по-късно вече е национал на Бразилия. На 17 години е световен шампион. Веднага започва да получава оферти от европейските колоси, но законите в родината му все още не са толкова либерални и той няма право да играе извън Бразилия.

През 1961 година президентът на страната Жаниу Куадрус официално го обявява за „национално богатство“ и по този начин дава възможността на Сантос да го задържи за почти две десетилетия в състава си, чак до 1974-а. С Пеле в редиците си, Сантос постига най-големите си успехи, спечелвайки Копа Либертадорес пред 1962 и 1963 година, като това е най-силният турнир по клубен футбол в Южна Америка. През същите години отборът става носител и на Световната купа на клубно ниво, като побеждава европейските грандове Бенфика и Милан. Сантос става първия отбор в света, който печели 4 купи в рамките на една година, като освен двете изброени титли, става шампион на Бразилия и носител на купата на страната.

Многобройните голове на Пеле и невероятните му умения с топката му носят световно признание. Възползвайки се от популярността му, Сантос прави множество гастроли по цял свят, участвайки в редица турнири, организирани специално заради тях. Пеле играе като нападател, техниката му и природния атлетизъм му помагат да преминава с лекота през защитите на противниковите отбори, а отличният му изстрел носи много голове.

Пеле е голмайстор на Бразилия за всички времена, като има във визитката си и три медала от Световни първенства. Постижението му не достигнато от никой друг играч.

След пенсионирането си през 1977 година Пеле става посланик на футбола по света. Той е и почетен президент на отбора от САЩ Ню Йорк Космос.

Кариерата на Пеле в Сантос

През 1956 година треньорът на Пеле (Бриту) го представя в Сантос, като казва на директорите на отбора, че това 15-годишно момче ще бъде „кай-великият футболист в света“. Пеле бързо впечатлява новия си треньор Лула да Силва и през юни 1956 година Едсон подписва първия си професионален договор. Местните медии го представят като най-обещаващата млада надежда и още в първия си мач с отбора, на 7 септември същата година, той бележи първия си гол срещу Коринтианс Санто Андре.

Сезон 1957-58 стартира с титулярно място за едва 16-годишният тогава Пеле, който смайва всички в Бразилия, като става голмайстор №1. Едва 10 месеца след подписването на договора със Сантос тийнейджърът получава повиквателна за националния отбор на Бразилия за световното първенство през 1962 година в Чили. Веднага след приключването на първенството младият световен шампион получава оферти от клубове като Реал Мадрид, Ювентус и Манчестър Юнайтед. За да попречи на трансфера му, правителството на Бразилия бърза да го обяви за „национално съкровище“, неподлежащо на изнасяне от страната.

Пеле печели първия си трофей със Сантос като става и голмайстор на Кампеонато Паулища с 58 гола (рекорд за клубната история и до днес).

През 1960 година Пеле бележи „само“ 33 гола и отборът му отново е шампион, след като предишния сезон не успява да защити титлата си. През същата 60-а година Сантос печели и купата на Бразилия, като на финала побеждава Баиа, а Пеле става голмайстор на турнира с 9 точни попадения. Тази победа позволява на тима му да участва в най-престижния клубен турнир в западното полукълбо, а именно Копа Либертадорес.

През 1962 година Пеле става втори голмайстор в този турнир, като Сантос в крайна сметка печели трофея, а по-късно и Междуконтиненталната купа срещу Бенфика. С емблематичният номер 10 на гърба си „Кралят на футбола“ бележи хеттрик в Лисабон, а крайният резултат е 5-2.

През 1963 година Сантос повтаря това упражнение, като на финала на Копа Либертадорес клуба побеждава в два мача Бока Хуниорс с 3-2 и 1-2, а вторият мач е на легендарния стадион „Ла Бонбонера“ в Аржентина. Това е единствената засега спечелена купа от бразилски отбор на аржентинска земя.

На 02 август 1959 година Пеле бележи най-красивия си гол (по собственото му мнение), но, за съжаление, няма камери на стадиона, които да увековечат попадението. По молба на „Черната перла“ по-късно е създадена компютърна симулация с графика по описанието на цялата ситуация около гола, за което помагат очевидците.

Интересен факт от живота на Пеле е, че през 1967 година, когато Сантос прави гастрол в Нигерия, двете воюващи фракции в гражданската война прекратяват огъня за 48 часа и се събират заедно, за да се насладят на играта на „Краля“ в Лагос.

Докато е част от Сантос, Пеле играе с някои от най-талантливите играчи на Бразилия – Зито, Пепе и Коутиньо, като заедно с последния патентоват комбинацията „1-2“, с подаване на топката от Пеле към Коутиньо и моменталното връщане на паса, следва удар и гол.

Пеле в Ню Йорк Космос и краят на една епоха

През 1975 година, след цели 17 сезона със Сантос, Пеле преминава в Ню Йорк Космос. В този отбор играят и Франц Бекенбауер, Йохан Неескенс, Йохан Кройф, като това помага на футбола в САЩ да добие много по-голяма популярност.

Пеле прекратява кариерата си на първи октомври 1977 година с бенефисен мач между Сантос и Космос, който се играе на Джайънтс Стейдиъм. На трибуните са баща му, съпругата му и децата му, а също така някои от приятелите му, като Мохамед Али и Боби Мур. „Кралят на футбола“ играе по едно полувреме за двата отбора, като в крайна сметка северноамериканците печелят с 2-1. В края на мача Пеле тича през целия стадион с бразилското знаме в дясната си ръка, а в лявата си държи това на Съединените Щати. Играчите на двата отбора го настигат и започват да го хвърлят във въздуха... Така приключва звездната кариера на най-добрия футболист в света.

Пеле и неговият стил на игра

Пеле е олицетворение на израза „Joga bonito” (Красивата игра) и се смята за създател на този стил на игра. Пеле е голмайстор с голям потенциал, известен е с това, че много бързо оглежда периметъра на наказателното поле, с което вижда положението на защитниците и си съставя план за преодоляването им. Следват бързи финтове и точен и силен завършващ удар. Кралят е един от първите, при които няма предпочитан или по-силен крак, той играе и с двата еднакво добре, което кара защитниците да изпадат в шок. Дотогава, те са свикнали, че нападателите или крилата играят преимуществено или с ляв, или с десен крак, което ги улеснява в опазването им. До появата на Пеле.

Легендата също е известен и със своята трудолюбивост на терена и раздаването за отбора. Той е завършен нападател, слави се и с изключителната си визия за играта и природна интелигентност. Никога не се стреми да отбележи гола, когато има негов съотборник в по-изгодна позиция. В такива случаи смята, че най-естественото нещо е да му подаде топката. Важно е отборът да победи, без значение кой ще е голмайсторът.

В по-ранните години на своята кариера Пеле играе на различни позиции в атаката на отборите, в които играе. Въпреки че най-често действа като централен нападател, богатият набор от умения, които притежава, му позволява да се изтегля по крилата, да играе като нападател от втора позиция или дори като атакуващ полузащитник.

Стилът на игра на Пеле съчетава креативност, техника, скорост, издръжливост, атлетизъм и физическа сила. Футболистът притежава завиден баланс, ловкост, повратливост и умения за дриблиране, което му дава възможност да сменя рязко посоката си на движение и преминава през няколко защитника, без те да успеят да му отнемат топката.

Макар с ръст от само 173 сантиметра, Пеле играе чудесно и с глава, което се дължи на високия му отскок, перфектен тайминг и акуратността при изстрелите. Има не малко отбелязани голове след надскачане на значително превъзхождащи го по височина защитници и остър изстрел с глава към вратата.

Друга негова силна страна са фалцовите удари, което му позволява да бележи често и от преки свободни удари. Майстор е и на дузпите, но често оставя ударите от бялата точка на съотборниците си, защото според него, това е „страхлив начин да вкараш гол“. Това говори много за спортсменството му. Пеле е и харизматичен играч, лидер на терена, а безбройните му фенове и до днес са доказателство за статута му на легенда.

Пеле напусна този свят на 29 декември, 2022 година.