Алфредо Ди Стефано

Алфредо Стефано Ди Стефано Ляуйе (роден на 4/07/1926 г.) е бивш аржентински футболист и треньор, като е считан за един от най-съвършените футболисти на всички времена. Името му основно се свързва с Реал Мадрид, като с идването му в отбора започва и доминацията на Белия балет в Купата на Европейските Шампиони през 50-те години на изминалото столетие. Тогава, започвайки от 1956 година, Реал печелят 5 поредни КЕШ-а. Заедно с Франциско Дженто, Ди Стефано е един от двамата играчи, които имат основна заслуга за тези купи. Освен в испански тимове, Алфредо е играл и за отбори от Колумбия и Аржентина.

Прякорът му е „Саета Рубиа“ (Русата стрела), тъй като е бил много мощен и притежавал огромна издръжливост, тактическа гъвкавост и страхотен поглед върху играта, което му позволява да играе на почти всяка позиция на терена. Към момента той е на четвърто място в реализаторската листа на испанската Примера Дивисион за всички времена, и втори в класацията на голмайсторите на Реал Мадрид с 216 гола в 282 мача, за периода от 1953 до 1964 година.

През ноември 2003 година, при честването на юбилеят на УЕФА, Алфредо Ди Стефано е избран за „Златен играч на Испания“, а самата Испанска Кралска Футболна Асоциация го нарича „Най-забележителният играч на последните 50 години“. Пеле го включва в класацията си за най-добрите 125 футболисти през 2004 година, а през 2009 година добавя: „Ди Стефано е най-добрият футболист, играл някога за Аржентина.“ Френското списание France Football поставя аржентинецът на четвърто място в класацията за играч на века, след Пеле, Диего Армандо Марадона и Йохан Кройф.

Играчи като Пеле, Еузебио, Луис Суарес и Сандро Мацола описват Ди Стефано като „Най-завършеният футболист в историята на играта“.

Клубна кариера

Роден в квартала на Буенос Айрес, Баракас, Алфредо е син на Алфредо Ди Стефано, който е първо поколение италиански аржентинец (дядо му Мишел е от остров Капри) и на аржентинката от френско-ирландски произход Еулалия Ляуйе Гилмонт. Започва кариерата си в Ривър Плейт на 17 години, през 1943-та. За сезон 1946, той е бил отдаден под наем на Атлетико Хурикан, но през следващата година се завръща в родния си клуб. Поради стачка на футболистите в Аржентина през 1949 година, Ди Стефано отива да играе в Мийонариос Богота (Колумбия). През първите си 12 години от кариерата си в Аржентина и Колумбия, Алфредо печели 6 титли.

Ди Стефано е най-известен с времето си в Реал Мадрид, като той се превръща в неразделна част от един от най-успешните отбори в историята на футбола. Той отбелязва 216 гола, което е клубен рекорд дълги години, преди да бъде подобрен от Раул Гонсалес Бланко. Заедно с Ференц Пушкаш сформират убийствено нападение, като в 58 мача от Европейската Купа, той бележи 49 гола. Чак през 2005 година отново Раул подобрява това постижение, а през 2006 година и от Андрий Шевченко и от Рууд ван Нистелрой. Ди Стефано бележи гол във всеки един от петте последователни еврофинала, като дори в последния записва и хеттрик. Повечето специалисти смятат, че връхната точка в кариерата на легендата на Реал е именно финала през 1960 година срещу Айнтрахт Франкфурт на стадион Хемпдън парк, който е спечелен със 7:3. Алфредо Ди Стефано е бил избиран за европейски футболист на годината през 1957 и 1959 години.

През 1964 година той се премества в Еспаньол, където играе до пенсионирането си на 40-годишна възраст.

Кариера в националния тим

Интересното при Алфредо Ди Стефано, че той играе за три национални отбора в своята кариера (през периода, в който той се състезава не е съществувало правило да се играе само за една страна): има 6 мача за Аржентина, 2 за Колумбия (ФИФА не признава този факт) и 31 за Испания. Въпреки това, той никога не участва във финалната фаза на Световното първенство.

Първият път, когато Ди Стефано има шанс да участва, Аржентина отказва да се включи в надпреварата през 1950 година. През 1954 година Алфредо отново няма шанс да участва на Световно първенство, тъй като получава забрана заради факта, че се е състезавал за Аржентина и Колумбия.

Той придобива испанско гражданство през 1956 година и участва в четирите квалификационни мача за Световното първенство през 1958 година, но тимът не успява да достигне да се класира.

През 1961 година, когато Ди Стефано е на 36 години и е спечелил 5 Европейски Купи, той помага на Испания да се класира на финалите за световното през 1962 година, но мускулна травма точно преди първенството не му позволява да вземе участие и на тези финали. След това той се оттегля от международния футбол.

Мениджърска кариера

След пенсионирането си, Алфредо Ди Стефано става треньор. Той води аржентинските клубове Бока Хуниорс и Ривър Плейт до титлите, печели Примера Дивисион и Купата на Краля с Валенсия, както и КНК през 1980 година. Той също е бил треньор на Спортинг Лисабон през сезон 1974-75 и на Реал Мадрид през 1982-83. Престоят му в Мадрид обаче се оказва кошмарен, тъй като Кралския тим завършва на второ място в първенството, губи финалите за Суперкупата на Испания, за Купата на Краля и за Купата на Лигата. Реал са победени и във финала за КНК от пълния аутсайдер Абърдийн. Така от пет възможни трофея, Реал Мадрид събират 5 „калъфки“.

След оттеглянето

Ди Стефано живее в Испания. На 5 октомври 2000 година той е обявен за почетен президент на Реал Мадрид. На 9 май 2006 година е открит стадион „Алфредо Ди Стефано“, на който Белия балет провежда тренировките си. В чест на откриването на стадиона се провежда среща между френския Реймс и Реал Мадрид, което е един вид реванш за спечеления през 1956 година европейски финал от белите именно срещу този съперник. Все пак французите отново не получават така желаното „отмъщение“, след като губят с 6:1 с головете на Серхио Рамос, Антонио Касано (2), Роберто Солдадо (2) и Хосе Мануел Хурадо.