Тиери Анри

Тиери Даниел Анри е бивш френски футболист, състезавал се за отборите на Монако, Ювентус, Арсенал (на който тим е голмайстор за всички времена), Барселона, Ню Йорк Ред Булс и националният отбор на Франция.

Анри е роден в предградието на Париж Лез Юли през 1997 година, където започва да играе футбол със своите приятели и още тогава проявява огромен потенциал като реализатор. Скаути на Монако го виждат и през 1990 година го привличат в школата на клуба, като Тиери прави своят дебют в мъжкия състав през 1994 година. Добрата му форма му носи повиквателна за националния отбор на Франция, след което той е привлечен от Ювентус. В Италия обаче Тиери Анри е принуден да играе на крилото, но добре обучените тактически защитници не му позволяват да разгърне играта си и след разочароващ сезон той преминава в редиците на Арсенал за сумата от 11 милиона паунда през 1999 година.

Именно при Топчиите Анри направи име като играч от световна величина. Въпреки първоначалните затруднения във Висшата лига, френският нападател много бързо се превърна в лидер на тима и голмайстор на Арсенал в почти всеки един от осемте му сезона. Под ръководството на бившият му наставник от Монако Арсен Венгер, Тиери Анри се превърна в изключителен голмайстор и реализатор номер 1 в историята на Артилеристите със своите 228 гола. Заедно с това, французинът спечели 2 титли на Англия и 3 купи на Футболната Асоциация. Също така 2 пъти е бил на второ място в класацията за Златната топка, 2 пъти е печелил наградата за „Играч на годината на професионалните играчи“ и „Футболист на годината в Англия“. В последните си два сезона в Арсенал, Анри е капитан на отбора, като през 2006 година го извежда и до финала на Шампионска Лига.

През 2007 година, след 8 прекарани години в Лондон, нападателят преминава в Барселона за сумата от 24 милиона евро. През 2009 година той става част от историческият требъл на тима, който печели Ла Лига, Купата на краля и ШЛ. Но нещата за Тиери не спират до тук, тъй като Блауграна печелят Суперкупата на Испания, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Към постиженията на Тиери Анри могат да се добавят и петте му присъствия в „Идеалният отбор на годината“.

През 2010 година той преминава отвъд Океана и заиграва в тима от Мейджър Лийг Сокър, Ню Йорк Ред Булс, като през същата година печели и титлата в Източната конференция. През 2012 година, той се завръща под наем в Арсенал, по време на паузата в американското футболно първенство и феновете го посрещат като бог. Не случайно пред стадиона на Топчиите Емиратс има статуя на легендарния нападател, представяща го плъзгащ се на колене (любимото действие на Анри, след поредния отбелязан гол).

Що се отнася до националният отбор на Франция, Тиери постигна много още при присъединяването си към него. През 1998 година той стана световен шампион, а през 2000 година и европейски. Само 3 години по-късно Петлите спечелиха и Купа на Конфедерациите, а през 2007 година Анри изпревари Мишел Платини в голмайсторската листа на Франция и я оглави еднолично. Пенсионирането му от националния отбор бе през 2010 година.

Извън терена, нападателят бе лице на кампанията против расизма във спорта, отчасти и заради своите собствени преживявания в тази насока.

На 16 декември 2104 година, Тиери Анри сложи край на своята бляскава кариера, на 37 години. Още на следващият ден обаче се оказа, че той няма да стои без работа, тъй като от телевизия SKY Sport му предложиха изключително примамлив договор, с който той се превръща в най-високо платеният футболен анализатор в света. Както обичаме да казваме, „Работи, за да си изградиш име и след това го остави то да работи за теб.“

Стил на игра

Въпреки, че Анри играе като нападател в младежките си години, той прекарва времето си в Монако и в Ювентус като крило. Това спъва неговото развитие, тъй като играчът не се чувства комфортно на такава позиция, но след като се присъединява към Арсенал, нещата си идват на мястото. Той често си партнира с холандският ветеран Денис Бергкамп, като нападателното дуо се превръща в кошмар за защитниците на противниковите отбори. През сезон 2004-05, Арсен Венгер сменя схемата на игра на Артилеристите на 4-5-1, като това принуждава Тиери да се адаптира към факта, че е единствен нападател, но това не му пречи да бележи изумителни голове, от всякакви дистанции.

Веднъж Венгер дори каза: „Тиери Анри може да получи топката в средата на терена и да отбележи гол по такъв начин, по който не е способен никой друг в света.“

Една от причините за впечатляващата игра в атака на нападателя е неговата способност спокойно да отбележи гол при игра 1 на 1 с вратаря. Според бащата на Тиери, Антоан, синът му е придобил тази прецизност в стрелбата, гледайки своя идол Марко ван Бастен. По време на пиковите му години, способността на Анри да дриблира между противниковите играчи с изключителна скорост, умения и хладнокръвие означаваше, че всяко негово тръгване към вратата вещае огромни проблеми за вратаря. През 2004 година, бившият нападател на Арсенал, Алън Смит, коментира играта на Тиери Анри: „Трябва да ви кажа, че аз не съм виждал играч като него. Той е атлет с чудесни технически способности и огромно желание да бъде най-добрият.“

Когато е в атака е известно, че Анри много често се изнася към позицията на лявото крило, като по този начин той получава и възможността да прави и много асистенции. В рамките на сезоните 2002-03 и 2004-05, нападателят направи почти 50 голови подавания, с което показа своето творчество и безкористна игра за отбора. Освен това неговата игра бе перфектна и неговите съотборници бяха сигурни, че ако успеят да му доставят добро центриране, той ще го отиграе по най-добрият начин. Анри бе и титулярният изпълнител на дузпите и пряк свободните удари в Арсенал, като бележеше редовно от тези наказателни удари.