Гаринча

Мануел Франциско дос Сантос (28.10.1933 – 20.01.1983 г.), известен по-скоро с прозвището си Гаринча (птиченцето) е бивш бразилски футболист, подвизаващ се на поста дясно крило и нападател, който печели Световната титла през 1958 и 1962 година. През по-голямата част от кариерата си той е играч на Ботафого.

Гаринча е бил известен и с прозвището си Мане (съкратено от Мануел), като обединеното име Мане Гаринча е най-популярно сред феновете в Бразилия.

Поради неговата огромна популярност, неговите почитатели са го наричали и Алегриа до Пово (Радостта на народа) и Анжо де Пернас Тартас (Ангелът с кривите крака) - поради това, че единият му крак е бил по-къс от другия след заболяване като дете.

Според мнозина, Гаринча е най-добрият дрибльор в историята на футбола. Домакинската съблекалня на Ещадио до Маракана е наречена на него, а тази на гостите е с името на Пеле.

Клубна кариера

Гаринча подписва с Ботафого през 1953 година. Ръководните кадри на клуба са във възторг, тъй като той е бил над 18 години и директно е подписал като професионалист. Още на първата си тренировка той демонстрира изключителните си умения с топката, като на няколко пъти прекарва топката между краката на Нилтон Сантос, който е бил един от най-утвърдените защитници и дефанзивни халфове с 16 спечелени купи зад гърба си. Въпреки големият срам, който го кара да почувства Мане, Нилтон веднага се свързва с националния треньор на Салесао и му казва да включи Гаринча в тима, виждайки огромният му потенциал.

Първият мач на Мане Гаринча е при победата на резервите на Ботафого с 5:0, за първият състав той дебютира с хеттрик срещу Бонсукесо на 19 юли 1953 година.

Въпреки, че играе брилянтно Радостта на народа не е включен в състава на Бразилия за световното първенство през 1954 година, тъй като на поста дясно крило играят също талантливи футболисти като Жулиньо, а главната причина е налагането на европейския стил на игра, с по-силно залагане на отборната тактика, а не на индивидуални изпълнения. През 1957 година Гаринча става шампион на Бразилия, като в 26 мача реализира 20 попадения, което го поставя на второ място сред голмайсторите. Това убеждава националният треньор на Бразилия да го включи в отбора за световното първенство през 1958 година, а след това и за следващото. И двете са спечелени от бразилците. След завръщането си в Рио, Гаринча помага на тима си да победи Фламенго и да спечели отново шампионата. Той играе за клуба цели 12 години, като печели Кампеонато Кариока 3 пъти, бележи 232 гола в 581 мача и така се превръща в символ на Ботафого.

През 1966 година неговата кариера започва да запада, като той е продаден на Коринтианс, а две години по-късно преминава в колумбийския клуб Атлетико Хуниор. През същата година се връща в Бразилия и играе за Фламенго до 1969 година. Когато е на 38 години се появяват слухове, че Гаринча ще премине във френския тим Ред Стар 93, но до такъв трансфер не се стига.

Международна кариера

Гаринча изиграва 50 международни мача с националния тим на Бразилия в периода от 1955 до 1966 година. Той е титуляр на три световни първенства през 1958, 1962 и 1966 година. Бразилия губи само един мач, докато той е на терена (този срещу Унгария).

Играе и 6 мача на Копа Америка, 2 през 1957 и 4 през 1959 година, като и в двата турнира Бразилия се окичва със сребърните медали.

Годините след футбола

Успехът на Гаринча на футболното игрище е в рязък контраст с личния му живот. През целият си живот той е злоупотребявал с алкохола, като участва и в няколко сериозни пътни произшествия, като през 1969 година при негова катастрофа загива тъщата му. Бил е женен два пъти, за пръв път през 52-ра година за Наир Маркес с която имат 8 деца и се радвеждат през 1965 година, а при вторият му брак съпругата му се казва Елза Соареш. Те сключват брак през 1966 година, но през 1977 година тя го напуска, след като той стреля по нея по време на един техен спор. След това живее с Ангелита Мартинес. Официалните му признати деца са 14, но има съмнения че те са доста повече от постоянните му изневери.

След серия от финансови и семейни проблеми, Гаринча умира от цироза на черния дроб на 20 януари 1983 година, като изпада в алкохолна кома в Рио де Жанейро. Още предната година той 8 пъти постъпва в болница за лечение на зависимости, като преди смъртта си е бил физически и психически унищожен. Въпреки, че през последните си години мнозина го считат за забравен герой, на погребението му се стичат стотици хиляди фенове, които го изпращат в последният му път. На надгробната му плоча е изписано: „Тук почива в мир единствената Радост на народа – Мане Гаринча“. На стадиона на Ботафого феновете са изписали: „Благодарим ти Гаринча, за това че си живял!“