Начало Спорт Спортна енциклопедия Спортни турнири и първенства Шампионати в моторните спортове Световен рали шампионат (WRC)

Световен рали шампионат (WRC)

Световен рали шампионат (WRC) - изображение

WRC е рали серия под егидата на ФИА, в която се провеждат паралелно 2 надпревари – между пилотите и между конструкторите, но основаващи се на една и съща точкова система. Световният рали шампионат се състои от 13 състезания, всяко от които се провежда в три поредни дни, върху повърхности вариращи от чакъл, черни пътища и асфалт до сняг и лед. Всяка надпревара се разделя на 15 до 25 специални етапа, които се провеждат на затворени за обществено ползване пътища, а всеки от състезателите се бори срещу времената на съперниците му.

WRC е сформиран от сливането на най-известните и популярни международни ралита от миналото. Текущата модификация на автомобилите е еволюирала от бившите автомобили от Грапа А, които пък преди това бяха наследници на забранените супер автомобили от Група Б. Двигателите са с обем 1,6 литра, с 4 цилиндъра, но имат допълнително поставени турбокомпресор, системи против приплъзване на колелата, 4 задвижващи колела, последователна скоростна кутия, аеродинамичен пакет, настройващо се окачване и други подобрения, с които цената на един такъв автомобил достига до около 700 000 евро.

Към WRC се включват още три първенства – юношеския световен рали шампионат, WRC-2 и WRC-3.

История на WRC

Ранна история

Както вече споменахме, днешният рали шампионат е формиран от най-известните международни състезания с рали автомобили, девет от които преди това са били част от Международния шампионат на производителите, който се провежда между 1970 и 1972 година. През 1973 година се учредява WRC и сезонът е открит с 42-рото рали състезание на Монте Карло на 19-ти януари.

Alpine - Renault е първият производител, който печели новият шампионат, със своя модел Alpine А110, след което три години подред Lancia доминира със захранваният от V6 двигател на Ferrari, Lancia Stratos HF – първият автомобил, който е произведен специално за рали състезания. До 1979 година няма отделен шампионат за пилотите, а натрупаните от тях точки се взимат в предвид като сбор за класирането на техните тимове. Fiat взе титлата при производителите с Fiat 131 Abarth през 1977 г., 1978 г. и 1980 г., Ford Escort RS1800 печели титлата при конструкторите през 1979 година, а Talbot Sunbeam с автомобил Lotus през 1981 година.

Бьорн Валдегаард от Швеция става първият световен шампион при пилотите, изпреварвайки финландеца Хану Микола и то само с 1 точка. Той бе последван от германеца Валтер Рьол и от финландеца Ари Ватанен като световни шампиони при водачите.

Ера на суперавтомобилите от Група Б

През 80-те години се появяват автомобилите от Група 2 със задно задвижване, както и по-популярната Група 4, която е заменена от Група Б, в която са включени много по-мощните автомобили с 4 задвижващи колела. Още през 1979 година, ФИА разрешава използването на автомобилите 4х4, но повечето от отборите смятат, че тяхната конструкция е прекалено тежка, по-скъпа и сложна и те няма да донесат особени успехи. Въпреки това, Audi решават да поемат риска и решават да разработят модела Quattro. Той получава възможност да участва в Група Б веднага, след като са били приети нови правила, включващи и двигателите с почти неограничена мощност. Успехите на този автомобил са моментални, като производителя му печели титлите през 1982 и 1984 година, а титлата при пилотите бе спечелена през 1983 година от Микола и през 1984 година от Стиг Бломквист.

След тази доминация на Audi Quattro, всички останали тимове започват да разработват системата 4х4 и да използват много мощни двигатели. Това обаче крие и рискове, тъй като пилотите често губят контрол над автомобилите и се стига до редица инциденти, някой от които и с фатален край.

Ускорението при тези автомобили е умопомрачително, като те развиват скорост от 0 до 100 за 2,3 секунди. Въпреки по-тежката конструкция на системата 4х4, като цяло автомобилите не са много тежки и мощните двигатели позволяват постигането на много високи скорости, като в един момент спирането се явява сериозен проблем. Това води драматични последици, като в Рали Португалия са убити трима зрители, а над 30 други са тежко ранени, след като Хоаким Сантос губи контрол над автомобила си. В Корсика пък, Тойвонен пада в пропаст и в катастрофата загива навигатора му Сержо Кресто. Само час след това, Жан-Мари Балестр и ФИСА замразяват разработките на автомобилите от Група Б и забраняват използването им през 1987 година.

Ерата на автомобилите от Група А

Планира се Група S да замени В, но наредбите и стандартите за безопасност, които са наложени от WRC налагат използването на автомобили от Група А, които са в употреба до 1997 година. Тези автомобили са взимали участия в отделни кръгове още от 1986 година, когато Кенет Ериксон печели титлата с Фолксфаген Голф GTI 16V. Когато Група А става официална, Ланчиа най-бързо успява да пригоди своя автомобил към изискванията и с Delta Integrale печели титлата при конструкторите в 6 поредни сезона от 1987 до 1992 година. Заедно с това, пилотите Юка Канкунен и Мики Байжън печелят по 2 трофея в този период.

През 90-те години на сцената се появяват японските производители като Субару, Сузуки и Тойота, които винаги са фаворити за титрата. Карлос Сайнц, който е част от тима на Тойота Европа печели титлата при пилотите през 1990 и 1992 година, с Toyota Celica GT4.

През 1993 година, Канкунен се премества в отбора на Тойота и печели своята четвърта титла при пилотите, а заедно с това и първата титла при конструкторите за японския производител. Французинът Дидие Ориол донесе следващата година още една титла за отбора на Тойота, а скоро Субару и Мицубиши продължават победната серия на японските производители.

През 1995 година, шотландецът Колин МакРий печели титлата за Субару, с което дава началото на още три поредни победни сезона за този производител. При пилотите обаче, Томи Макинен печели титлата четири поредни сезона от 1996 до 1999 година, зад волана на Mitsubishi Lancer Evo. Неговият тим сваля от върха Субару през 1998 година.

Друг забележителен автомобил от Група А е Ford Escort RS Cosworth, който е специално проектиран за рали състезанията. Това е първият сериен автомобил, който получава спойлери, които му осигуряват притискане към пътя както на предната, така и на задната ос.

Ерата на WRC автомобилите

През 1997 година е планирана замяната на автомобилите от Група А със специалните автомобили за рали. След успехите на японските производители, сега на сцената се качват и някой от европейските. Пежо печелят титлата благодарение на Маркус Грьонхолм, но през 2001, англичанинът Ричард Бърнс със Subaru Impreza WRC му отнема титлата. Грьонхолм не се предава и през 2002 печели пилотската титла и заедно с това, тимът му печели трофея на производителите във WRC. През 2003 година, Петер Солберг става шампион при пилотите, но Ситроен продължава победната серия на френските производители.

Следващите сезони минават под тоталната доминация на Себастиан Льоб, с неговият Citroën Xsara WRC. Той оставя в историята рекорда на Макинен от 4 титли, печелейки до 2012 година 9 поредни титли при пилотите, а тима му е носител на 3 поредни при конструкторите. През 2006 и 2007 година Форд печелят трофея при производителите, благодарение на пилотите Маркус Грьонхолм и Мико Хирвонен.   

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСнимкиЛайфстайлСпорт и туризъмЗдравни съветиНовиниЛюбопитноРецептиДиетиПсихология