Рали Монте Карло WRC

Рали Монте Карло е може би най-непредвидимия кръг от Световния Рали Шампионат. Провежда се в Монако и в югоизточната част на Франция. Още от създаването си през 1911 година от принца на Монако Алберт I, тази надпревара е мястото за демонстрация на нововъведенията и възможностите на състезателните автомобили.

Много от етапите са в изключително тесните планински пътища, осеяни с остри завои и „осморки“, от едната страна на шосето е скална стена, а от другата – огромна пропаст. И ако все още не ви звучи достатъчно предизвикателно, Рали Монте Карло се провежда в средата на зимата и пилотите трябва да се справят и със снега и поледиците.

Може би ще кажете, че и Рали Швеция е на сняг и такива опитни пилоти като участниците във WRC не би трябвало да имат проблеми, но тук нещата са доста по-тежки, защото в един етап състезателите може да се наложи да се справят със сух асфалт, частични заледявания, заснежени терени и дори кал. И понеже екипите на могат да предвидят с какво точно ще се сблъскат, те залагат на оптималните за по-голямата част от трасето гуми, а на останалите повърхности, пилотите трябва да проявяват огромното си майсторство. Ако се поставят сликове, за да е бърз автомобила на асфалт, но се окаже, че има доста километри със заледени участъци, тогава се получава доста силно плъзгане и почти непосилна работа за пилота и навигатора, за да оставят колата на пътя. Ако пък се изберат гуми с шипове за сняг, при стъпване на сух асфалт се губи страшно много време.

Това да се срещнат сняг, лед и чист асфалт в рамките на един етап не е нещо рядко срещано в Рали Монте Карло, което означава, че пилотите трябва да се адаптират светкавично, но възможностите нещо да се обърка винаги е налице. А всичко това е много атрактивно за зрителите и винаги обещава страхотна драма и трудност да се предвиди кой ще победи.

Това е откриващото рали на Световния Рали Шампионат, затова и е сред любимите на феновете, защото за пръв път виждат новите автомобили, пилотите и навигаторите. Много често организаторите внасят допълнителен драматизъм, като дават старта през нощта и то със супер специални етапи.

Напрежението при пилотите е огромно, не само заради огромната сложност на трасето, началото на сезона, но и заради историята. Това е най-старото събитие от календара на WRC. Когато стартира за първи път през 1911 година, състезателите тръгват от 11 различни точки на Европа и се състезават до финала в Монте Карло. Победител тогава става французина Анри Ружие, въз основа не на нещо друго, а заради елегантността на автомобила му. В наши дни победителя се обявява на много по-различна основа, а именно на база дадените времена по хронометър в различните етапи, но все още се кара по пистите, по които е карал и Ружие.

А какво можем да кажем за феновете? Те са истинските любители на моторните спортове. Ще попитате защо? Макар и една от най-малките държави в света, Монако е домакин на две от най-легендарните надпревари, а именно Рали Монте Карло и кръга от Формула 1 Гран При на Монако. През лятото, по време на второто събитие, можете да видите целия блясък, шампанско, хайвер, милионерите, които гледат състезанието от яхтите си, звезди от музикалния и филмовия свят, а самото състезание остава на втори план, заради целия този блясък.

Когато обаче замените слънцето на Ривиерата и шампанското за тъмнината, температури близки до точката на замръзване и чаша топъл от термоса ви, едва ли ще намерите някакви знаменитости, които са дошли да гледат ралито. Всички фенове край трасето са истински любители на този спорт и хора с бензин в кръвта. Те са там заради самото състезание.

Етапите на Рали Монте Карло

След официалния старт от площада пред световно известното казино в Монте Карло, пилотите започват същинската надпревара с два нощни специални етапа в южните части на Алпите, по тъпя към сервизния парк.

След това има два етапа в три малко по-отдалечени зони на изток и югоизток от сервизната зона, с които приключва изморителния за пилотите петъчен ден. Отсечките Кюрбан-Вантрол и Авансон-Нотр Дам дю Лос са добавени в последните години и те увеличават състезателното трасе с около 123 километра.

През съботния ден се кара в добре познатите етапи Сен Леге ле Мелезе – Ла Бати Ньов и Ла Бреол – Селоне и след обслужването на автомобилите, колоната се насочва на юг, обратно към Монако.

По традиция, в неделния ден се кара в Алпите над Княжеството, като два пъти се преминава през Кол дьо Тюрини: веднъж в етапа Ла Болен-Весюби-Пейра-Кава и втори в Ла Кабанет-Кол де Бро, за да се финишира с етапа Уулф Пауър.

А какво е Кол дьо Тюрини и защо има легендарен статус? Това е планински проход, който обикновено през това време на годината е заснежен и заледен. Понякога, дори зрителите хвърлят там сняг, което е огромна изненада основно за навигаторите, които не са го вписали в своите записки, а от там се налага пилотите да проявяват своето майсторство. Това не винаги се получава и през 2005 година, Маркус Грьонхолм и Петер Солберг се плъзват по снега, в резултат на което и двата автомобила се удрят в скалите и им се откъсва колело. Първият успява да завърши на пето място, докато вторият отпада, тъй като щетите по автомобила са прекалено големи. В същото това състезание, Себастиан Льоб поставя най-бързото време в съвременната история на Рали Монте Карло – 21 минути и 40 секунди.

Също така, Тюрини се кара през нощта, затова и хилядите фенове наричат този участък „Нощта на дългите ножове“, поради силните дълги светлини, пресичащи нощните алпийски склонове. Често този етап се излъчва и по Eurosport и е сред най-очакваните събития в моторните спортове.